Новината за фалита на инвестиционната банка Lehman Brothers отпреди 10 години разтърси целия свят. През последвалите месеци банката се превърна в символ на корпоративната алчност, а историята на нейния възход и падение онагледи какво се случва, когато липсва контрол над действията на елитите. В годините преди фалита на банката няма никакви индикации за назряващия проблем. Оскъдни са журналистическите разследвания от това време на сложните финансови схеми, които впоследствие разклатиха глобалната икономика, а малкото публикации по темата никога не достигат до широка публика.
Финансовият журналист и медиен критик Дийн Старкман смята, че журналистите се провалят в своята задача да разследват и изобличат корупционните практики в банковата система на САЩ и рисковите инвестиции, които почти я разрушиха и предизвикаха най-сериозната икономическа криза от Голямата депресия насам. В своята книга „Кучето пазач, което не лаеше: финансовата криза и изчезването на разследващата журналистика“, Старкман изследва защо опасните банкови практики получават толкова малко гласност и как липсата на надзор допринася за кризата.
В интервюто по-долу, той предупреждава, че условията в България и Унгария днес много наподобяват условията в САЩ преди 10 години: разследващата журналистика е смазана, така че почти никой не следи как бизнесът и политиците упражняват властта си.
Старкман е писал за Wall Street Journal, Los Angeles Times, New Republic и the Nation. През 1994 той и разследващият екип на Providence Journal са отличени с Пулицър за журналистическо разследване.
Дийн Старкман
Журналистиката като публично благо
Журналистиката, работеща в обществения интерес, е журналистика, която държи властта под отговорност, обяснява сложни проблеми на широката аудитория, свързва една част на обществото – четящата публика, с други, с които обикновено няма допир, поради различия в социално-икономическото положение, географска отдалеченост или защото нямат много общо. Този вид журналистика, почти по дефиниция, не е особено печеливша. Икономистите я наричат публично благо. Журналистиката, работеща в обществения интерес, трудно генерира печалби. Обикновено отнема много време и ресурси, скъпа е и често опасна. Съществува правен риск, а понякога и риск от саморазправа със журналистите. Всичко това прави журналистиката трудно за поддържане публично благо. По същата причина е жизненоважна за правилното функциониране на демокрацията и ключова за живота ни като граждани.
Упадъкът на журналистиката пазач и финансовата криза от 2008
Обществото може да реагира само ако журналистиката разказва правилните истории. За книгата направихме доста подробен анализ на съдържанието на статии през годините и открихме рязък спад – почти изчезване, на журналистическите разследвания в работата на „Уол Стрийт“ и ипотечната индустрия, която я финансираше, които да информират обществеността и политиците за корупцията в американската финансова система.
Има три основни причини за този спад. Едната е икономическият натиск, на който журналистиката вече беше подложена. След спукването на дот-ком балона, имаше сериозно свиване в рекламния бизнес, за което хората забравят, но което постави медиите на колене и причини масови съкращения и загуба на доверие. Втората причина беше, че президентът Буш встъпи в длъжност с радикална про-бизнес и дерегулационна стратегия. Регулаторните механизми и журналистиката са много тясно свързани. Когато се срине държавният контрол, потърпевша е и журналистиката. Регулаторните органи правят проверки на базата на журналистически разследвания и надграждат идеите и разкритията им, като ги превръщат в съдебни разследвания, дела, присъди и доклади, които на свой ред генерират информация. Когато регулаторните органи предоставят информация по даден случай, журналистите използват събраните данни и правят собствени разследвания. Когато регулаторните органи се обезсилят, журналистиката е като сама ръка, която се опитва да ръкопляска. Всеки разследващ журналист в България и Унгария ще ви каже, че точно това се случва в двете страни в момента. Правят се добри разследвания и обикновено, в една функционираща демокрация, отговорните органи щяха да се заемат с разкритията им. В Унгария обаче това не се случва, нито пък в България. Журналистиката и демокрацията са много тясно свързани. Когато едната не върви добре и другата страда.
Третата причина е културна. В книгата сравнявам две конкурентни тенденции в журналистическата практика: журналистика, която се отчита пред тези, които отразява, и журналистика, която се отчита пред обществото. Те винаги си съперничат, но първата винаги ще преобладава. Забеляза се културен отбой в журналистиката през този период, а полезрението на бизнес журналистите се стесни значително.
Дигиталният пробив
Сега живеем в „прекрасен нов свят“, отчасти създаден от финансовата криза в комбинация с много по-трайните щети, нанесени от Гугъл и Фейсбук, които заедно успяха да разрушат бизнес модела на вестниците и другите медии. Ако на журналистиката, работеща в обществения интерес, ѝ беше трудно преди интернет кризата, днес ѝ е още по-трудно. В САЩ рекламата съставляваше 80 процента от доходите на вестникарския бизнес. Когато този доход се изпари, трябва да започнеш отначало и да построиш системата наново. Съществуването на медии без реклама е възможно, но няма да са големи медии. По много причини дигиталната икономика не позволява на медиите да се разрастват. Само в САЩ бяха елиминирани над 30 000 работни места в медийната индустрия (от 60 000), като в огромни части от страната няма медийно отразяване.
В България и Унгария няма достатъчно активни журналисти – и то журналисти, работещи в политически и финансово независими медийни организации. Не говоря за медиите на олигарсите или публичните медии, а за независимите. Просто не са достатъчно.
Нов бизнес модел за медиите
Ситуацията в дигиталния рекламен пазар е предрешена заради големите интернет компании, а в малки пазари като България и Унгария проблемът е още по-сложен, тъй като доминантната роля на правителството затруднява бизнеса, който иска да рекламира в политически независими вестници, правещи разследвания и държащи властта под отговорност. В малките пазари е двойно по-трудно за медиите да се издържат от реклама.
Абонаментите бяха 20 процента от доходите на вестниците в САЩ. Сега те трябва да станат 50 процента. Отделният читател трябва да се научи да плаща за новини, точно както плаща за интернет или кабелна телевизия. Второ, трябва да има и елемент на обществена политика. Проблемът в страни като България и Унгария е, че всъщност е по-добре да се избегне държавното финансиране. Трябва да се измисли нещо по-иновативно. През 90-те години Унгария въведе данъчен модел, по който можеш да дариш един процент от данъците си на НПО или благотворителна организация. Някои медии смениха статута си на фондации и започнаха да се възползват от това финансиране. Така то се превърна във важен източник на финансиране за по-важните независими новинарски организации в Унгария. Финансирането идва от правителството, но не се контролира от него – а от данъкоплатеца. В идеалния случай участието на много хора ще създаде широка подкрепа – читатели и данъкоплатци, които формират критична маса, за да създадат, в крайна сметка, мощно рамо за журналистиката.
Снимка архив LA Times.
