Руски рибар не станал закуска на горска мечка благодарение на песен на Джъстин Бийбър, според новина от 2014, която обиколи социалните мрежи и дори беше публикувана от няколко големи англоезични медии. Една от статиите съобщава, че „Най-накрая (има) доказателство, че и мечките не понасят Джъстин Бийбър“ и че песента на Бийбър „Бейби“, която оповестявала входящите обаждания на рибаря, му спасила живота, като изплашила атакуващото животно.
Според сайта Verification Handbook, който проверява дигитални публикации за достоверност, случката е истинска с изключение на ролята на Бийбър. Истината е доста по-тривиална: животът на рибаря бил спасен, когато телефонът му оповестил колко е часът в момента. Съвет №1: Ако историята звучи като небивалица, сигурно е такава. И при все че животът понякога е по-странен от измислица, не е лошо да се съмняваме в някои развръзки.
Съвет №2: Винаги проверявайте кой е източникът на информацията. Надежден ли е той? Забавното твърдение по-горе принадлежи на един от най-големите таблоиди във Великобритания, Daily Mail, който е известен със сензационните си материали и нехайното си отношение към проверяването на информация. Допитвайте се само до надеждни източници – такива, които са доказали, че проверят достоверността на съдържанието, което публикуват, и са отразявали дадена тема и друг път.
Подхождайте с внимание към източници, които не разкриват своята идентичност или собственици. Прозрачността и надеждността вървят ръка за ръка и когато източникът не ви казва кой стои зад него, вероятно има и друго, което не ви казва. Не забравяйте, че идентичността може да бъде открадната и потребителите на социалните мрежи са особено уязвими. Ако следвате публична фигура или институция във Фейсбук или Инстаграм, уверете се, че следваните от вас профили са официалните такива – обозначени със синя отметка.
Съвет №3: Преди да приемете дадено твърдение, особено ако е противоречиво, уверете се, че знаете кой го твърди и дали има нужната квалификация, за да го твърди. Ако следите дебата за ваксините, често ще ви попада изненадващо устойчив мит – за предполагаемата връзка между ваксините и аутизма. За съжаление много хора решават да не ваксинират децата си именно заради този мит. Неговото разпространение започва с публикуването на резултатите на проучване от 1998, което твърди, че ваксината против морбили, заушка и рубеола (MMR) предразполага децата към нарушения в развитието. Днес вече знаем, че резултатите са били фалшифицирани, а на единствения лекар от 12-членния екип, който отрича фалшификацията, е бил отнет лицензът за практикуване на медицина.
За да се информирате за ваксините и по други здравни теми, посетете сайта на Световната здравна организация или на друга публична здравна институция и винаги се съмнявайте в твърденията на блогове, които се опитват да докажат вредите от тях, като разказват частни случаи или публикуват недостоверна информация. Разпространението на фалшива информация за ваксините и последвалия спад в броя на ваксинираните деца в Европа и САЩ показват колко уязвими са хората, които базират решенията си на фабрикации и непроверени сведения, а зачестилите случаи на болни от дребна шарка в Европа и САЩ пък сочат, че потърпевшите в крайна сметка сме всички ние.
Съвет №4: Небрежно написан текст, съдържащ голям брой грешки, е индикация, че и информацията в него също не е преминала необходимия контрол. Както корекциите, така и фактологическите проверки отнемат време и нехайността към правописа обикновено издава отношението на автора и към фактите.
Целящите да дезинформират обаче ще се постараят да представят лъжите си по професионален начин, както показва експеримент на сайта Spicee.com. Екип от френски журналисти създава видео с безумна теза, но изключително професионална изработка, което твърди, че ЦРУ разработва човешкия имуннодефицитен вирус ХИВ за войната си срещу Куба. Видеото е част от кампания, провеждаща се във френски училища, която цели да покаже на младите колко реални могат да изглеждат фалшивите новини.
Съвет №5: Бъдете нащрек при неяснота и преувеличения. Думи като „много“, „силно“, „извънредно“, „прекомерно“ и пр. значат едно: авторът няма точни данни (по една или друга причина), но иска да ви убеди, създавайки впечатлението за масовост. Не се хващайте на преувеличения и заобикалки – изисквайте точност. Заслужавате го!
Съвет №6: Разликата между реклама и информация е важна. Запитайте се: Информират ли ме или се опитват да ми продадат нещо? Кой е платил за съдържанието, което получавам, и каква е тяхната цел? Това е особено важно, когато се стремите да прецените доколко обективни са твърдения като „пиенето на кафе намалява риска от рак“. Ако това е заключението на проучване, спонсорирано от кафе индустрията, може би все пак не е добре да увеличавате кофеиновата си доза.
Съвет №7: Понякога мненията се дегизират като факти. На 13 септември тази година двама журналисти са задържани от български полицаи, докато провеждат журналистическо разследване. Впоследствие са освободени, но на следващия ден новината намира място в световни медии като Associated Press, New York Times и др. Разследващият сайт „Биволь“, където работи единият от журналистите, информира за случилото се във Фейсбук. Постът във Фейсбук хроникира какво са правили журналистите точно преди да бъдат задържани, но нищо в него не подкрепя съпровождащия го увод: „В България започва явна диктатура!!“ Обграждането на преувеличението с факти не го прави по-правдоподобно – напротив, употребата на неподкрепени мнения намалява доверието в поднесените факти.
Бъдете отговорни и ако се съмнявате в истинността на даден текст или видео, спрете потока на фалшивата информация и не го споделяйте!
Снимка 2. Официалният профил на Далай Лама има синя отметка.
Снимка 3. Фейсбук постът на „Биволь“ след задържането на журналистите
Комикс банерът на бюлетина ни този месец показва колко е опасно да се действа по непроверена информация. Банерът е дело на талантливия български илюстратор Стен Дамянов, създател на комикса „Просто Спас“ и илюстратор на книгата „Българите! Забравените постижения“.
