Антидемократичната пропаганда в България цели да подготви общественото мнение за излизане на страната от ЕС и НАТО, както и систематично да блокира съдебната реформа и всички усилия за демократично налагане на върховенството на правото.
Това се проследява в съдържанието на 3305 публикацииот 2013 – 2016 обработени чрез пресклипинг и по стандартизирана матрица. . Анализът „Антидемократичната пропаганда в България“ е изготвен от екип на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания, а измерването е осъществено със системата SENSIKA, която поддържа електронен архив на публикациите в 3080 информационни сайта и блога на български език от началото на 2013
Количественото измерване обхваща медии, в които са установени най-много пропагандни текстове за периода. Това са: „Русия днес”, Информационна агенция „ПИК“, електронен сайт „Гласове“, списание „А-спекто“, електронен сайт „Поглед-инфо“, в. „Труд“, в. „Дума“ и в. „Уикенд“.
В изследването са обособени четири водещи теми , които антидемократичната пропаганда се опитва да наложи в българското публично пространство: „Залезът на Запада“, „Въздигането на Русия“ (разделена на подтеми), “САЩ/НАТО като глобален хегемон-кукловод” и „Продажните елити на България“,. Измерването показва нарастване, вариращо между десетки и стотици пъти на пропагандния език. по всяка една от водещите теми след 2013 година.
Най-засилена е атаката по тема “Продажните елити на България”, която цели да дискредитира гражданското общество. Нейна теза е, че всички български про-демократични и про-европейски граждански движения и протести, всички застъпници за съдебна реформа (Съюза на съдиите вБългария, бившият правосъден министър Христо Иванов –, Лозан Панов – председател на Върховния касационен съд и др.), всички политици и партии, които заемат стабилна про-европейска и про-натовска позиция (президентът Росен Плевнелиев , министър-председателят Бойко Борисов , Реформаторският блок, ДСБ, „Да, България“), както и правозащитни и неправителствени организации и медии, биват системно атакувани и дискредитирани от пропагандните издания в страната. Първите пикове на медийните атаки са от есента на 2013 и са насочени срещу антиправителствените протести, нови по-високи пикове се регистрират срещу съставянето на про-реформистка коалиция през есента на 2014, срещу инициираната от Христо Иванов съдебна реформа през 2015 и по време на кандидатпрезидентската кампания през 2016
От 2013 до 2016 публикациите, атакуващи гражданското общество в страната, нарастват 23 пъти – 494 статии през 2013 до 11 394 статии през 2016
Евроскептичната пропаганда за четирите години е нараснала 16 пъти и следва руския политически календар. Анти-САЩ и анти-НАТО пропагандата е нараснала 34 пъти и също се ръководи по руския политически календар.
За този период значително се увеличават и пропагандните материали за „Въздигането на Русия“ като най-голям ръст има водещата тема „Враговете на Русия“ – 144 пъти повече публикации в този сегмент от речника през 2016-та спрямо 2013 През 2013 Русия няма „врагове“, въпреки че НАТО отдавна се е разширил и е достигнал сегашния си формат, но след анексията на Крим през 2014 „вражеският дискурс“ се разпалва – Западът и в частност Алиансът изведнъж се превръщат във врагове на Русия.
Другите две водещи теми , които бележат устойчив ръст през целия период са „Санкциите срещу Русия“, докато „Мощта на руското оръжие“ (пикът там е намесата в Сирия през 2015) и „САЩ/НАТО като световен хегемон кукловод“ бележат спад през 2016
Освен излизане от ЕС и НАТО и подкопаване на на съдебната реформа, тази пропаганда увеличава рисковете за създаването на среда на обществен цинизъм от типа „Всички са маскари!“ и развитие на недоверие към всякакви общи принципи, ценности и институции и суспендиране на правовия ред на международно и национално ниво за замяна на силата на правото с правото на силата. Цели се ддеинституционализация на демократичните механизми за разделение и взаимен контрол на властите, включително възможно отхвърляне на парламентаризма, заглушаване и дискредитиране на гражданското общество като среда за свободно и конкурентно дефиниране на общото благо и подкрепа за пълзящ авторитаризъм от популистки или „референдумен“ тип.
Изследването установява, че осемте задълбочено анализирани медии следват обща рамка – те са анти-западни и про-руски (най-често Русия е „Добрият герой“ на публикациите), но поставят различни акценти. При „Русия днес” и сп. „А-спекто” архи-злодеите най-често са САЩ и НАТО. При в. „Дума”, „Гласове” и „Поглед-инфо” най-често архи-злодеи са Бойко Борисов и правителството на ГЕРБ. Президентът Плевнелиев (2012 -2017) също стандартно е очернян, макар и рядко да попада сред архи-злодеите – при него атаката цели маргинализацията му. Обратно, „ ПИК” и в. „Труд” се държат почти неутрално и дори про-правителствено (про-Бойко Борисов) като поставят в ролята на архи-злодея най често „Кръгът Капитал“ като олицетворение на про-реформистки настроените политици, медии, магистрати и неправителствени организации.
При очернянето на Запада и възхвалянето на Русия пропагандата работи най-вече с анонимни статии, докато при очернянето на вътрешнополитически противници превес имат поименно подписаните статии.
“Макар да няма съмнение, че съществува силно руско „влияние” в България, функцията на наличната местно-българска пропаганда всъщност служи за отклоняване на вниманието от руското икономическо влияние. Причината за това е, че руското икономическо влияние в България обхваща целия политически спектър и е дълбоко проникнало сред българската бизнес общност. В този смисъл, изследването показва картината не на руската пропаганда в България, а на българските медии, които разпространяват „проруски” виждания, като форма на дезинформиране, чиято цел е да се упражни въздействие върху политическия процес.” е заключението на изследването.
Предметът на изследването е ограничен до информационните сайтове и печатни издания на български език за периода 2013 – 2016 Този медиен сегмент понастоящем не може да се издържа на пазарен принцип и е уязвим за сенчести форми на финансиране. От друга страна обаче, той е основен производител на медийно съдържание, което се разпространява през телевизиите, радиата и социалните мрежи.
За изследвания период 2013-2016 не е идентифицирана нито една контра-пропагандна медия.
Целият доклад може да намерите ТУК.
