Александър Кашъмов
В началото на 2018 група народни представители от ДПС внесоха в парламента проектозакон, с който се създават нови задължения за медиите. Според вносителите той ще „спомогне за повишаване степента на свободата на словото в България и представлява реален принос в борбата с фалшивите новини“. Внасянето му бе съпроводено с публично изявление на един от вносителите – собственикът на медии Делян Пеевски. Основна цел на проекта, според него, е да „отговори на общественото очакване за максимално прозрачна медийна среда“. Бизнесменът депутат заявява още, че той „ще преустанови и спекулациите на определен кръг медии, финансирани основно от подсъдими лица или чуждестранни грантове, че в България медийната среда е непрозрачна и че собствеността в медиите била неясна“.
С проекта на закон се създава задължение за медиите или т.нар. „доставчици на медийни услуги“ да декларират информация за действителния си собственик, както и за всяко получено финансиране в предходната календарна година, неговия размер и основание, както и данни за този, който го е предоставил. Според доклада на водещата парламентарна комисия за култура и медии в законопроекта са предложени впоследствие допълнения, като се предлага декларациите да съдържат и данни дали действителният собственик на медията заема публична длъжност, дали е осъден с влязла в сила присъда за престъпление, и данни за договорите с държавни и общински учреждения или дружества с държавно или общинско участие, с политически партии. Глобите за недеклариране или невярно деклариране са от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение са между 20 000 и 30 000 лв. Нарушенията ще се установяват, респ. санкциите ще се налагат, от служители на Министерството на културата.
Според законопроекта под „финансиране“ се има предвид безвъзмездно получаване на парични средства или друго имущество, извън приходите от обичайната дейност на медиите, както и всички получени заеми извън банковите кредити. Предвижда се и задължение за разпространителите на печатни издания да декларират действителния собственик и броя обекти за продажба на дребно. Ако някой разпространител използва над 1/3 от тези обекти, Министерството на културата следва да уведоми Комисията за защита на конкуренцията.
По начало прозрачността на медийната собственост наистина е международен стандарт. Със законово изменение през 2010 печатните медии в България бяха задължени да декларират действителния си собственик, като регистърът се поддържа от Министерството на културата и е публичен. Санкции за неизпълнение на задължението за деклариране следва да се налагат от кметовете на общини, но досега не е известен такъв случай. Интересна е историята на декларирането, която може да се проследи в регистъра към Министерството на културата, дълбоко законспириран в сайта на институцията и намираем единствено чрез търсачката в поддържания от „Програма достъп до информация“ портал „Публични регистри“. В началото издателите на вестници и списания все още или не знаят, или се чудят дали да подадат декларации. През 2010 регистрираните издания са 105, през 2011 – 110, през 2012 са 112, а в началото на 2013 стават 134. Най-голям е броят на регистрираните печатни издания през ноември 2013 – 150, като оттогава спада и още през септември 2016 е 105, колкото в първата година от влизането в сила на закона. Известният всекидневник в. „Труд“ се регистрира през 2011 и изчезва от регистъра без вест през 2016 Седмичникът в. „Галерия“ се появява за кратко през 2013 и отново потъва в неизвестността. Издания, включващи в себе си словосъчетанието „Уикенд“, издавани от Мартин Златков, се регистрират за кратко само през 2014 Никой не е питал или проверявал на какво се дължи спадът в желанието да се спазва законът и защо изданията, които се смятат за най-тиражни, отсъстват от публичния регистър. Вместо да се помисли как да работи съществуващият закон, както обикновено, се мисли как да се пишат нови закони.
Това обаче не е единственият проблем в законодателната инициатива. Чрез задължаването медиите да посочват публично само безвъзмездното финансиране, тъй като другото било тяхна „обичайна дейност“ (сякаш финансирането ще отива за нещо „необичайно“), се стигматизират издания поради критичните си публикации. Ударите чрез различни държавни органи като Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията и др., както и изолирането на критично пишещите от държавни поръчки и други публични източници на финансиране естествено води до необходимост от подкрепа за инакомислещите. Те обаче отново ще бъдат стигматизирани чрез новите законови промени с единствената, вероятно, цел да се отслаби авторитетът им и общественото доверие в тях. Тоест, привидно положителното „повишаване на прозрачността“ води до нееднакво осветляване на източниците на доходи на различните медии. Друг е въпросът, че обичайно медиите са длъжни да посочват публично подобен вид финансова подкрепа по проект, така че законодателите чукат на отворена врата.
Опасни са и високите размери на санкциите, като е добре известно, че еднократното им налагане може да унищожи една малка местна медия. Идеята да се налагат от министъра на културата – т.е. от изпълнителната власт, която по Конституция е длъжна да търпи критика, осветляване и обществен интерес в максимална степен, е просто потресаваща и показва ниска правна култура.
Свободата на словото е висша ценност за всяко демократично общество. Затова законодателството трябва да я пази, а не да я убива. Печатните медии в България традиционно са извън законова регулация и се ползват с максимална степен на свобода. Така че добре е да запазим достиженията и да надграждаме над тях, а не да решаваме собствени корпоративни проблеми, атакувайки конкурентите ни с изрази като „фалшиви новини“, чуждестранни грантове и пр. Свеждането на дебатите в обществото до реч на омразата е контрапродуктивно, тъй като задушава критиката. В такава среда най-добре вирее тиранията.
Адвокат Александър Кашъмов е ръководител на правния ѝ екип на неправителствената организация „Програма Достъп до Информация“ и международен експерт по открито управление и достъп до информация, борба с корупцията, защита на личните данни и свобода на изразяването.
Снимка на адв. Кашъмов архив в. „Троян 21 век“
