
Преди 1989 RFE/RL бе единственият източник на новини отвъд Желязната завеса за много българи и румънци, поради което комунистическите режими в двете страни преследваха и наказваха тези, които слушаха емисиите на радиото. През годините на прехода, RFE/RL отразяваше действията на правителствата и бизнеса в новите демокрации. С времето двете страни поеха по пътя към реформи и членство в ЕС и НАТО, поради което RFE/RL прекрати дейността си в тях, оттегляйки се от България през 2004, а от Румъния през 2008 От RFE/RL припомнят, че „представители на властта, гражданското общество и журналисти неведнъж са изразявали загриженост за дезинформацията, корупцията и социалното разделение в България и в северната ѝ съседка Румъния“, което доведе до решението на организацията да се завърне там.
Главният редактор на RFE/RL Ненад Пейич разговаря с Фондация „Америка за България“ за все по-ограничената свобода на медиите в България, фалшивите новини и отговорностите на журналистиката.
Ненад Пейич
Фалшиви новини или конкуриращи се гледни точки?
Днес някои твърдят, че истината и лъжата всъщност са две конкуриращи се гледни точки и че добре изразената лъжа привлича по-голяма аудитория от лошо изразената истина. Лъжата е привлекателна, защото се представя като спектакъл, а истината няма шанс да се бори със спектакъл, ако не се популяризира. Журналистите трябва да разпознават лъжата и да се стремят да популяризират истината, като проникнат в цифровото гето на онези, които приемат лъжи, без да ги оспорват. Лъжите и терорът обявиха война на фактите и ценностите. Ние журналистите не можем да пренебрегнем това и да се правим на невинни без дори да се опитаме да разкрием лъжите! Не може да се държим така, сякаш сме над нашата публика, съдейки за събитията от въздушна кула.
Не твърдя, че като журналисти сме отговорни за съдбите на обществата, в които живеем. Носим отговорност обаче, ако дори не се опитаме да ги подобрим. Много колеги предпочитат да следват чужди, а не своите лични професионални насоки. Не можем да обвиняваме хората, че не са сигурни дали могат да ни се доверят. Не съм съгласен, че журналистите – чиято задача е да информират, не носят никаква отговорност за това, че хората са неправилно информирани. Опасявам се, че подобна илюзия за собствената ни невинност не би довела до нищо добро.
Дигиталният „Див запад“

Повод за оптимизъм?
Живеем в дълбоко разединени общества. Когато разединението е голямо, хората не търсят обективна журналистика, а новини, които потвърждават собственото им мнение. Хубавото е, че нараства информираността за вредите, причинени от разпространението на фалшиви новини. Те са не само политически, но и социални. Все повече и повече потребители осъзнават, че не могат да разчитат на социалните медии като единствен източник на новини. Тези, които търсят истински новини, могат да ги намерят в интернет. По-трудно е да се намерят контекст и професионални анализи и това е празнината, която RFE/RL цели да запълни в България.
Като източник на информация, социалните медии са достигнали, дори преминали своя връх. Потребителите са уморени от техните лъжи и манипулации. Проучване в 28 държави проведено през 2018 показва по-високи нива на доверие в традиционните медии; процентът се е покачил от 54 на 59 процента. Същевременно доверието в социалните медии е намаляло от 53 на 51 процента. Професионалната журналистика се смята за източник на истински новини.
Положението на Балканите

Кризисна медия
Когато една страна е изправена пред криза, данните показват, че броят на хората, които се обръщат към нашата медия, се увеличава драстично. Вижте последните събития в Армения. Не е за вярване (населението на Армения е около три милиона души), но за един месец репортажът ни за тази страна имаше повече от 100 милиона гледания във Фейсбук. Репортажите на RFE/RL във Фейсбук и YouTube са гледани общо над два милиарда пъти, а сайтът ни регистрира над 204 милиона уникални посещения през последните 12 месеца. Тези данни са впечатляващи. Публиката е по-голяма от миналата година, а тенденцията за нарастване продължава от поне пет години.
Международното положение се влошава, в частност и в нашия регион. Кризите са една след друга, има все повече „замразени конфликти“ и все по-малко воля за решаването им. Публиката е разделена, богатите хора стават все по-богати, а бедните – по-бедни. Като цяло съм песимистично настроен и единственото нещо, за което съм сигурен, е, че публиката на RFE/RL ще се увеличи. Бих искал да живея в свят, в който няма нужда от RFE/RL, но това не е реалистично.

