През юли 2018 радио „Свободна Европа“ (RFE/RL) обяви плановете си за завръщане в България и Румъния „предвид все по-тревожната тенденция на уронване на демократичните ценности и атаките срещу върховенството на закона и съдебната система в двете членки на ЕС и НАТО“. Мотото на новинарската организация е „Свободни медии в несвободни общества“ – красноречиво описание на влошаващата се медийната обстановка в двете страни. България е на 111-то място в световната класация за свобода на словото на „Репортери без граници“ през 2018 – най-ниската позиция на страна членка на ЕС, както и на балканска страна. Румъния е на 44-то място.
Преди 1989 RFE/RL бе единственият източник на новини отвъд Желязната завеса за много българи и румънци, поради което комунистическите режими в двете страни преследваха и наказваха тези, които слушаха емисиите на радиото. През годините на прехода, RFE/RL отразяваше действията на правителствата и бизнеса в новите демокрации. С времето двете страни поеха по пътя към реформи и членство в ЕС и НАТО, поради което RFE/RL прекрати дейността си в тях, оттегляйки се от България през 2004, а от Румъния през 2008 От RFE/RL припомнят, че „представители на властта, гражданското общество и журналисти неведнъж са изразявали загриженост за дезинформацията, корупцията и социалното разделение в България и в северната ѝ съседка Румъния“, което доведе до решението на организацията да се завърне там.
Главният редактор на RFE/RL Ненад Пейич разговаря с Фондация „Америка за България“ за все по-ограничената свобода на медиите в България, фалшивите новини и отговорностите на журналистиката.
Ненад Пейич
Фалшиви новини или конкуриращи се гледни точки?
Днес някои твърдят, че истината и лъжата всъщност са две конкуриращи се гледни точки и че добре изразената лъжа привлича по-голяма аудитория от лошо изразената истина. Лъжата е привлекателна, защото се представя като спектакъл, а истината няма шанс да се бори със спектакъл, ако не се популяризира. Журналистите трябва да разпознават лъжата и да се стремят да популяризират истината, като проникнат в цифровото гето на онези, които приемат лъжи, без да ги оспорват. Лъжите и терорът обявиха война на фактите и ценностите. Ние журналистите не можем да пренебрегнем това и да се правим на невинни без дори да се опитаме да разкрием лъжите! Не може да се държим така, сякаш сме над нашата публика, съдейки за събитията от въздушна кула.
Не твърдя, че като журналисти сме отговорни за съдбите на обществата, в които живеем. Носим отговорност обаче, ако дори не се опитаме да ги подобрим. Много колеги предпочитат да следват чужди, а не своите лични професионални насоки. Не можем да обвиняваме хората, че не са сигурни дали могат да ни се доверят. Не съм съгласен, че журналистите – чиято задача е да информират, не носят никаква отговорност за това, че хората са неправилно информирани. Опасявам се, че подобна илюзия за собствената ни невинност не би довела до нищо добро.
Дигиталният „Див запад“
Днес живеем в „дигитален Див запад“. Можете да пишете каквото искате и да лъжете колкото си искате – няма да понесете отговорност като журналист или медия. Лъжите и манипулирането на социалните медии (руската медийна война играе голяма роля) объркаха западните общества, които едва наскоро започнаха да се борят срещу руската дезинформационна кампания. Някои държави са въвели закони за медийна грамотност. В Италия правителството, RAI и Фейсбук подготвиха препоръки за това как децата да разпознават и да реагират на фалшиви новини. Проектът стартира на 31 октомври 2017 в 8 000 италиански училища. Дадени са следните съвети: не споделяйте непотвърдени новини, винаги питайте за източника на новините, задавайте въпроси за фактите и знайте, че можете да бъдете манипулирани от социалните медии. От 1 януари 2018 Германия има нов закон, свързан със социалните медии (Netzwerkdurchsetzungsgesetz). Корпорации като Фейсбук, Туитър и Гугъл трябва да предоставят на потребителите лесен начин за подаване на сигнал за незаконно и фалшиво съдържание и да блокират съответното съдържание в рамките на 24 часа. Някои хора вече са се сблъскали с последствия на техни постове в социални медии. Журналистът и предприемач Стивън Брил и колегата му от Wall Street Journal Гордън Кровиц предложиха да се създаде система за класифициране на сайтовете. Всички сайтове ще бъдат обозначени в един от три цвята: зелен за онези, на които може да се вярва, жълт за тези, които обикновено са едностранчиви и публикуват фалшиви новини за противници, и червен за тези, които умишлено публикуват фалшиви новини с цел манипулация. Фейсбук и YouTube вече са взели мерки за предотвратяване на разпространението на фалшиви новини.
Повод за оптимизъм?
Живеем в дълбоко разединени общества. Когато разединението е голямо, хората не търсят обективна журналистика, а новини, които потвърждават собственото им мнение. Хубавото е, че нараства информираността за вредите, причинени от разпространението на фалшиви новини. Те са не само политически, но и социални. Все повече и повече потребители осъзнават, че не могат да разчитат на социалните медии като единствен източник на новини. Тези, които търсят истински новини, могат да ги намерят в интернет. По-трудно е да се намерят контекст и професионални анализи и това е празнината, която RFE/RL цели да запълни в България.
Като източник на информация, социалните медии са достигнали, дори преминали своя връх. Потребителите са уморени от техните лъжи и манипулации. Проучване в 28 държави проведено през 2018 показва по-високи нива на доверие в традиционните медии; процентът се е покачил от 54 на 59 процента. Същевременно доверието в социалните медии е намаляло от 53 на 51 процента. Професионалната журналистика се смята за източник на истински новини.
Положението на Балканите
Свободата на медиите във всички балкански страни става все по-ограничена. Западът инвестира много пари, за да помогне на регионалните медии да се разраснат и да останат независими от външни влияния, разчитайки на икономиката да ги подкрепя чрез реклама. Това се оказа погрешен подход, защото най-печелившите компании в повечето страни са завзети от магнати в тесни връзки с политиците и партиите на власт. Освен това, някои от тези магнати създадоха свои собствени медии и инвестираха своите рекламни бюджети в тях. Свободните и независими медии останаха без редовни приходи и разчитат основно на безвъзмездно финансиране. В България медийният пазар е силно разделен, а влиянието на Русия върху медиите е много голямо. С нашето завръщане планираме да бъдем това, което винаги сме били – надежден медиен източник, който предлага достоверни новини.
Кризисна медия
Когато една страна е изправена пред криза, данните показват, че броят на хората, които се обръщат към нашата медия, се увеличава драстично. Вижте последните събития в Армения. Не е за вярване (населението на Армения е около три милиона души), но за един месец репортажът ни за тази страна имаше повече от 100 милиона гледания във Фейсбук. Репортажите на RFE/RL във Фейсбук и YouTube са гледани общо над два милиарда пъти, а сайтът ни регистрира над 204 милиона уникални посещения през последните 12 месеца. Тези данни са впечатляващи. Публиката е по-голяма от миналата година, а тенденцията за нарастване продължава от поне пет години.
Международното положение се влошава, в частност и в нашия регион. Кризите са една след друга, има все повече „замразени конфликти“ и все по-малко воля за решаването им. Публиката е разделена, богатите хора стават все по-богати, а бедните – по-бедни. Като цяло съм песимистично настроен и единственото нещо, за което съм сигурен, е, че публиката на RFE/RL ще се увеличи. Бих искал да живея в свят, в който няма нужда от RFE/RL, но това не е реалистично.
