В класната стая на преподавателя по английски Росица Минева няма редички от чинове. Има лесно разместващи се модулни масички, които могат да бъдат подредени по различни начини – според нуждите на урока. Понякога учениците работят в групи, понякога търсят информация по двойки, а през останалото време се занимават с индивидуални задачи. Разнообразието и гъвкавостта са важни, за да стимулират творческия, индивидуален подход към решаването на проблеми, смята Росица.
Когато класът практикува „бягаща“ диктовка например, масичките са разместват така, че да позволяват лесен достъп на бегачите до закачения на дъската лист с текст. Те запомнят и после диктуват част от текста на седящ съотборник, който трябва да го пресъздаде на хартия максимално точно. За разлика от непопулярната традиционна диктовка – в която седящи ученици записват продиктуван от учителя текст, „бягащият“ вариант е ефективен и стимулиращ начин да се практикува четене с разбиране, писане и отборна работа.
Тъй като работното място на бъдещето се променя (и движи!) постоянно – в „офис“ може да бъде превърната както масата в кафенето и залата за излитащи пътници на летището, така и кът от домашния хол, изключително важно е класната стая да приучава на приспособимост, казва Росица, която прилага тази философия в часовете по английски за 2-ри и 4-ти клас в 5 ОУ „Митьо Станев“ – Стара Загора. Гъвкавата подредба също така позволява на ученика да води процеса на учене, като му позволява да следва стъпките, необходими на самия него, за да реши поставената задача.
Моделът, в който учителят е лектор, който доставя информация, а ученикът – слушател, оценяван според способността си да я възпроизвежда, е неадекватен за нуждите на съвремието, разказва Росица. Преди 100 години, когато задачата на учителя е била да подготвя работници за фабрики и фермери, моделът е работил, но днес човешкият труд на полето и в индустрията е заместен от машини. За да подготвят учениците си за професиите на бъдещето, учителите трябва да им помагат да развиват нов вид умения –адаптивност, екипна работа, комуникация и критично мислене, които им позволяват да се развиват в бързо променящата се работна среда. Така съвременният учител трябва да се трансформира от лектор в „треньор“ (от английски coach), който приспособява учебния материал според нуждите на учениците и стимулира индивидуалните им възможности.
Росица от години размества мебелите в класната стая и „прекроява“ учебния процес, за да е по мярка на ученика от 21-ви век. Нейните ученици сами търсят и интерпретират информация, боравят с таблети и мобилни приложения, създават мултимедийно съдържание и учат, като се състезават помежду си. Независимо дали работят сами или на групи, правят тестове или подготвят домашни, Росица неизменно е там и ги подкрепя – като създава електронни книжки и видеа, за да упражняват произношението си или нови граматически правила, или като оставя окуражителни коментари за четенето им и други проекти, които качват в електронното портфолио на класа. Много от уроците на Росица протичат под формата на игра или състезание, а като помага на своите ученици да създадат първите си блогове, тя ги въвежда в онлайн пространството и етикета на поведение в него.
Росица поддържа няколко професионални блога, където щедро споделя интересна информация за съвременни тенденции и добри практики в образованието, както и помагалата, които създава в помощ на учениците си. Редовен участник е във форуми за образование и обучения. През 2015 участва в програмата „Обещаващи лидери в образованието“ на Фондация „Америка за България“, която я отвежда на триседмично обучение в Ню Йорк. През последната година е ментор в програмата „Академия за лидери в образованието“ на „Америка за България“. От тази година, благодарение на усилията на Росица и нейни колеги, 5 ОУ „Митьо Станев“ е със статут на Иновативно училище.
Ангажираното преподаване отнема време и често е за сметка на личното време, казва Росица, която нерядко остава до късно вечер, за да подготви уроците за седмицата или да преведе интересна статия на образователна тема. „Правя го с удоволствие и мотивацията, че това е полезно за моите ученици“, споделя тя.
