Те са невидими с просто око и растат във водоеми и по скали и до този момент вероятно не сте подозирали за тяхното съществуване. В близко бъдеще обаче е много вероятно да изпиете енергийна напитка с производна на тях съставка, да нанесете козметична маска, използваща свойствата им на антиоксидант, или да хапнете стек от риба, черпила от хранителните им качества.
Наричат се микроводорасли и поради богатото си съдържание на белтъчини, въглехидрати, мастни киселини и микроелементи са все по-търсени като суровина за фармацевтиката, козметичната индустрия и производството на храни и фуражи. Те са бързо възобновяеми и заемат малка територия – предимства, които ги прави устойчив и достъпен източник на храна и енергия. Глобалният пазар на биомаса и продукти от микроводорасли се оценява на 5-7 млрд. щатски долара и е със сериозен потенциал за растеж. За момента производството на микроводорасли се концентрира в ръцете на малък брой производители в Азия и Австралия, но в последно време и европейски фирми започват да навлизат на този пазар.
В България микроводораслите са все още слабо проучени и имат ограничено приложение. Това се променя, когато проф. Петя Стойкова от българския АгроБиоИнститут е избрана да участва в програмата „Земеделие за бъдещето“ на Фондация „Америка за България“, по която прекарва три месеца в Тексаския университет A&M. Там тя работи с проф. Живко Николов, който запалва интереса ѝ към микроводораслите. Скоро след като се връща в България, тя поставя началото на изследванията в тази област в института в сътрудничество с Биологическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Проектът, който цели да изследва свойствата на няколко вида микроводорасли, включително и местна разновидност, извлечена от Белоградчишките скали, е подкрепен от Фондацията, а водещи изследователи от Тексаския университет A&M са ментори в изследователската дейност.
Основни цели на проекта са изучаването на микроводорасли и разработването на нискотарифен метод за добиване на максимално количество белтък от тях, както и извличането на каротеноиди за употреба като оцветители на храни. Проектът също цели да насърчи употребата на микроводорасли за получаване на протеинови продукти, които могат да бъдат използвани от малкия и среден бизнес за развитието на иновативни приложения. Резултатите от изследването ще са от реална полза за български фирми и предприемачи и в дългосрочен план се очаква активно сътрудничество на партньорите по проекта със заинтересовани страни от частния сектор, както и с други академични институции.
„Микроводораслите имат огромен потенциал, въпреки че у нас са все още непознати. И спирулината е напълно неизвестна през 70-те. По това време на идеята, че ще пият зелени напитки и ще вземат добавки от водорасли, повечето хора биха реагирали с присмех“, казва проф. Майя Стойнева от Биологическия факултет на СУ.
