Наталия и Пенко са двойка оптимисти, които вярват, че могат да дадат нещо на страната си. От години се питат обаче къде точно усилията им ще бъдат най-полезни. Работата на Наталия в комуникационна агенция в София, а на Пенко като държавен служител не предоставят подходящите възможности.
Част от отговора идва от това, което виждат в ежедневието си в София – амбициозни, енергични деца, за които няма невъзможни неща. Отдават го на богатството от възможности за допълнителни дейности и изява пред младите. Те искат същото за децата от родния си град – Разград. Опитът на Пенко като баскетболист и треньор, комуникационните умения на Наталия и споделената им любов към децата са съставките, от които се ражда идеята да създадат клуб по баскетбол за деца в Разград.
Планът за връщането им в Разград се оформя постепенно и е съпътстван от скептицизма на приятелите им. Въпреки него, проучванията на място и разговорите с местни училищни директори и родители зачестяват. „В началото не мислехме, че ще стане“, признава Наталия. Счупените кошове по спортните площадки в града и повсеместните смартфони и видео игри подсилват съмненията им, че ще успеят да спечелят вниманието на децата. И двамата обаче са възпитавани от семейства и учители, които им вдъхват увереност в собствените им способности и вярата, че пред тях няма граници.
Пенко и Наталия желаят да споделят тази си увереност с децата на Разград. Знаят и че баскетболът може да им помогне в това начинание. Като отборен спорт, баскетболът възпитава качества като спортсменство, умения за работа в екип и отговорност към съотборниците. А ако някога сте изпълнявали перфектна забивка след безупречно координирана игра между съотборници, сигурно знаете, че адреналиновият прилив, който ви обзема, не е само моментно чувство, а усещане, което окрилява във времето. „Искахме децата в малкия град да имат това мислене – да вярват в себе си, да вярват, че могат да направят всичко“, казва Наталия.
Почвата за създаване на баскетболен клуб в Разград е благодатна. Основана през 1945, разградската баскетболна школа е една от първите в страната и през годините дава на България едни от най-добрите ѝ спортисти. Баскетболната слава на Разград залязва едва през последните двадесет години заради демографския срив в региона и липсата на средства.
Наталия и Пенко са убедени, че негативната тенденция може да се преобърне и в средата на 2018 се залавят с проекта с пълна сила. През септември организират запомнящо се събитие със стрийтбол турнир и отворени тренировки, в което вземат участие над 200 души. Решаваща е и безрезервната подкрепа на адвокат Марин Кинов – уважаван в града млад човек, който също е преминал през баскетболната школа и обича този спорт. Тримата успяват да изградят „отбор“, който работи за голямата цел – да се възроди баскетболната традиция в Разград.
Хъсът на съмишлениците в баскетболен клуб „Вълци – Разград“ печели подкрепата на местната общност, училищните екипи, представители на бизнеса и общината. „Обществен дарителски фонд за Разград“ също им гласува доверие и клубът е един от проектите, подкрепени благодарение на дарение от 150 000 лв., което прави Фондация „Америка за България“ за развитието на града. Един от първите поддръжници на „Вълците“ е и Любо Лозанов, член на борда на „Америка за България“ и изпълнителен директор на Амета, най-големият производител на пилешко месо в България и най-големият работодател в региона.
В момента в клуба се обучават около 300 момичета и момчета от първи до седми клас. Пенко е главен треньор, Наталия отговаря за комуникацията с родители и медии, в школите работи малък, но сплотен екип от четирима инструктори, а административната работа се поделя между партньорите.
Всички деца, които имат желание да спортуват, са добре дошли при „Вълците“. „Това не е клуб за най-талантливите и най-високите“, обяснява Наталия. Целта им е спортът да се отвори за максимално широк кръг от деца, за да имат децата в Разград достъп до повече качествени занимания.
За да успеят да работят с всички желаещи, сформират отбори в училищата и наемат още четирима треньори. За по-напредналите момчета и момичета, създават четири представителни отбора – до 10 и до 12 години, които представят „Вълците“ на регионални и национални турнири. Редовни състезания се провеждат и между училищата в Разград, за да се поддържа мотивацията и формата на всички в клуба. „Става един баскетболен празник“, коментира Наталия. Тя е убедена, че именно като се забавляват и празнуват постиженията на децата си заедно, хората ще се върнат в баскетболната зала.
Да заздравят връзката между деца и родители чрез баскетбол е една от важните мисии на клуб „Вълци – Разград“. По тази причина Наталия постоянно търси обратна връзка и контакт с родителите и ги информира както за прогреса на децата им, така и за възпитателните методи и цели на клуба. Окуражава ги да присъстват на тренировките им и да общуват помежду си. Така тази година агитката на клуб „Вълци – Разград“ е най-веселата и многобройната по баскетболните турнири, с най-майсторски изработените плакати и банери.
Комуникацията с децата от клуба далеч надхвърля въпроси около тренировките. И Пенко, и Наталия настояват за fair play – игра без обиди и нападки, и спортсменско отношение както на терена, така и извън него. И двамата държат спортните занимания да не са за сметка на ученето и подчертават колко е важно да се поддържа успех в училище. Ученето на английски език е личната кауза на Наталия. Постовете ѝ до членовете на клуба в социалните медии често са на английски, за да им помага да практикуват езика. При посещението на борда на директорите на Фондация „Америка за България“ през април 2019, Наталия използва повода, за да припомни на децата, че английският е важен, независимо къде се намират и в каква област искат да се развиват в бъдеще.
Пенко е поел личен ангажимент да научи членовете на клуба да си изхвърлят боклуците на определените за целта места и да рециклират, тъй като смята, че това е част от уважението, което дължим на другите. Проявите на неуважение не се толерират, но Пенко използва таймаути и наказания само в краен случай. Вместо това се опитва да поощрява проявите на човечност и уважение на децата и да изтъква силните им качества. Посланието, което и той, и Наталия постоянно отправят към децата, е, че те могат – независимо от това къде са родени, от икономическите възможности на родителите им, от височината си, от грешките си.
От скоро Наталия и Пенко започват занимания с деца със специални потребности, а в бъдеще се надяват да разширят дейността си и сред тийнейджърите – възраст, в която подрастващите имат най-много нужда от разбиране и подкрепа. „Идеята не е да сме за отбраните, а да сме за всички и ако има такива, на които някой не е повярвал, да им повярваме ние“, казва Наталия.
Напред, Вълци!
