Слушайте историята: 10:24 минути

Стъпките са внимателни – пътеката през брезовата горичка е тъмна, а земята неравна. Единствената светлина идва от слабото фенерче на човек отпред. Мирише на смола и хладна трева. Някъде в тъмното изпуква клонче, щурец подхваща плаха песен и почти веднага хор от десетки други го следва. Чува се далечен повик на кукумявка.

Внезапно гората свършва и се озовавате на открита поляна. Тук тъмнината е друга – мека, осеяна със звезди. Червени лъчи от челници пробягват като светулки между разпънати телескопи, кабели и лаптопи с приглушен екран. Някой шепнешком брои, друг настройва обектив, трети потупва колегата си по рамото: „Ето го!“.

Добре дошли в лятната школа по астрономия и астрофизика „Белите брези“ – място, което вече 55 години събира хора, за които нощното небе е повече от гледка. Тук са проходили десетки български учени и инженери, които днес участват в мисии на НАСА, Европейската космическа агенция, Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН), откриват нови планети, печелят престижни национални и международни награди. Но това е и място, където се изгражда общност – приятелства, споделени нощи под звездите и връзки, които връщат хората тук година след година.

Обща орбита: как се ражда общност

В първата вечер на школата, когато въздухът още носи топлината от изминалия ден, новодошлите пристъпват предпазливо между подредените телескопи. Поляната в местността „Белите брези“ в сърцето на Родопите се превръща в обсерватория на открито – място, където астрономията оживява под първите ярки звезди.

Сред наблюдаващите звездното небе са Александра Георгиева и нейната група от седем ученици. Заедно ще наблюдават метеорен поток – с просто око, записвайки всяка поява. „Голяма емоция е, като мине красив метеор. Запалва интереса!“ – казва тя, усмихвайки се, когато едно от момчетата възкликва, че е видяло най-ярката „падаща звезда“ в живота си.

Александра помни първото си лято тук – 2004 година, когато е поканена от директора на школата Агоп Узунбохосян. Следват години в Калифорнийския технологичен институт, изследвания на черни дупки, работа с детектора LIGO. А днес, макар професионалният ѝ път да я е отвел в ай ти сферата, в края на юли и началото на август мястото ѝ е отново тук. За нея „принадлежността към една общност, която е доста дълговечна“ е най-голямата мотивация да се връща всяка година.

Агоп – символът на приемствеността в тази общност – е бил на първата школа през 1970 година и оттогава почти не е пропускал нейни издания. Нещо повече, десетилетия наред държи нишката между поколенията: намира финансиране, организира логистиката, води наблюдения, напомня на най-малките да облекат яке и се грижи да има топъл чай и „среднощна закуска“ за онези, които остават под звездите до късно.

Практиката като път към откритията

На поляната в „Белите брези“ телескопите бавно се насочват към нощното небе. В единия край Пенко Йорданов настройва своя – движенията му са уверени и прецизни. По професия е помощник-машинист на влак, но тук, сред кабели, обективи и софтуерни прозорци, веднага личи, че е в стихията си. Увлича се по всичко, свързано с технологии – от програмиране и електроника до сложна оптика – и това го прави изключително умел в работата с техника. Телескопът му е под пълен контрол дори от разстояние, включително по време на влаков курс. За него най-важното е да бъде полезен: „Гледам по всякакъв начин, може и да е с малко, да помогна на науката“ – казва скромно, без да откъсва поглед от обектива.

Приносът му далеч надхвърля границите на любителската астрономия. С десетки хиляди наблюдения на променливи звезди, Пенко е сред ценените наблюдатели, чиито данни редовно се ползват от международни изследователски екипи. Отличаван е с множество грамоти от Американската асоциация на наблюдателите на променливи звезди, а известен астроном го кани за съавторство в научна публикация.

В „Белите брези“ той споделя знанията си, като води групи по астрофотография и учи младите на умения, които не се усвояват в университет. „Трябва да има доста повече практика, защото само на теория да знаем няма смисъл. Аз съм практик – взимам го, слагам го и е готово за секунди“ – обяснява с усмивка.

На няколко метра от него главен асистент доктор Милен Минев разговаря с група ученици. В професионалната си дейност той е управлявал едни от най-мощните телескопи в Европа – MAGIC и LST-1 в обсерваторията на Канарските острови, а днес е оператор на новия 1,5-метров телескоп в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“. Занимава се с върхова наука, но не загърбва и страстта си към преподаването. В Смолянския планетариум работи с ученици от пети до дванайсети клас от различни градове, а в „Белите брези“ показва на младите как се извършват реални наблюдения. „Задължително е да се отделя време да се обучават децата“ – подчертава той.

„Школи като „Белите брези“ са изключително ценни, защото децата могат да преценят с какво да се занимават. Друго е да видят на практика как се извършват тези наблюдения“, добавя Милен.

Той знае, че именно такива моменти – когато видиш как суровите данни се превръщат в смислени резултати – могат да определят бъдещето на едно момче или момиче. През неговите групи са минали десетки ученици, някои от които днес работят в НАСА, ЦЕРН и Масачузетския технологичен институт. А през март 2025 г. един от възпитаниците му участва в екипа, открил новата планета GJ 3998 d.

Астрономията като кауза

Сутринта на поляната е тиха. От нощните наблюдения са останали само следи – кабели, покрити телескопи и няколко недопити чаши чай. Станислав Стоянов, който отговаря за академичната програма, вече е в движение: подрежда дневния график, уточнява темите, проверява дали всички групи имат необходимото. „Ние сме се изградили тук!“ – казва той, когато го питаш защо отделя толкова време и енергия за школата.

Станислав живее в София и работи във финансовата сфера, но корените му са в Бургас. Там основава астрономическа школа, в която обучава ученици от различни възрасти. Почти всяка седмица пътува до морския град, за да води работилници и лекции в школата. За него това е начин да изгради общност, в която младите не просто слушат за науката, а участват в нея – планират наблюдения, събират данни, анализират ги и представят резултатите си. В „Белите брези“ той продължава тази мисия, помагайки на любопитството да се превърне в умение, а на вдъхновението – в дългосрочен път.

Менторите: гръбнакът на програмата

В „Белите брези“ всички ментори са доброволци. Сутрин може да ги видите да проверяват окабеляването или да сглобяват телескоп, следобед да показват на група ученици как се работи със специализиран софтуер, а вечер – да настройват оптиката за нощните наблюдения. Всеки от тях е бил на мястото на учениците, които днес обучава, и добре помни колко е важно да получиш подкрепа точно в момента, когато се чудиш накъде да поемеш.

Те са мост между поколенията – хора, запалени някога от свои ментори, които сега предават нататък знания, умения и вдъхновение. За много от младежите първата искра за бъдеща професия е пламнала именно тук, на поляната в Родопите. Днес някои от тях работят в НАСА, Европейската космическа агенция, ЦЕРН или в престижни университети и технологични компании, други прилагат научния подход в области като финанси, образование и предприемачество. Където и да са, често са истински звезди в своите поприща. Общото между всички е увереността, че могат да се справят, и умението да работят заедно – качества, усвоени именно тук.

И всяко лято, когато червените светлини засветят между телескопите, а в тъмното се чуе тихо „Ето го!“, историята започва отново – вече повече от половин век.

Фондация „Америка за България“ подпомага българската наука с подкрепа за програми като школата по астрономия и астрофизика „Белите брези“.