Борис, който събуди Дунава – историята на Дунав Ултра и неговия създател

Борис Бегъмов, основател на велопредизвикателството „Дунав Ултра“

До много скоро по нищо не личеше, че северно от плевенското село Гиген, на десния бряг на Дунава, се намират руини на римски град, а някога Улпия Ескус бил един от главните центрове в римската провинция Долна Мизия. Простирал се на 28 хектара и със своите четири храма форумът му бил един от най-пищните в цялата Римска империя. През 4 век тук бил издигнат Константиновият мост, който свързвал града с отсрещния бряг и за чието освещаване дошъл лично император Константин Велики.

Въпреки своето славно минало, след като е разрушен при варварски нашествия през 6 век, градът потъва в забвение.

Днес Улпия Ескус отново е на картата – като част от „Дунав Ултра“, 740-километров веломаршрут, свързващ северозападните покрайнини на България с Черноморието и преминаващ предимно по поречието на река Дунав. Създателят на велоприключението „Дунав Ултра“ Борис Бегъмов „открива“ забравения град, докато проучва маршрута преди години, и е запленен. В Гиген го посреща слабо промотиран исторически обект, но с потенциала да бъде световен. В това се уверяват участниците във велоприключението „Дунав Ултра“ и с всяко следващо издание интересът към мястото и посетителите видимо се увеличават.

Съседното село Крушовене не притежава римски руини, но неговите жители с гордост споделят, че родното им място е първото село с проектирани улици в България. Тази година те показват, че са първенци и в гостоприемството. Горди, че веломаршрутът „Дунав Ултра“ минава през тяхното село, крушовенчани се заемат да почистят главния площад – „за да не се срамим пред гостите“ – и дни наред посрещат с храна и вода участниците в ежегодния маратон през септември. Облечени в традиционните за района носии, посрещачите с охота разказват за историята на своето село и региона.

Сред руините на Улпия Ескус, забравения римски град

Жителите на друго село, Леско̀вец, до Оряхово, посрещат и изпращат пътешественици от столетия. Някога оттам минавал Виа Иструм – главният римски път между Белград и Константинопол, а днес селото е част от „Дунав Ултра“. За отмора на преминаващите велоприключенци жителите облагородяват района около стара чешма, превръщайки го в прекрасна зона за отдих с пейки, беседка и действащ водоизточник.

Бавно, но безотказно запустели места се събуждат за живот по целия Дунав и немалка заслуга за това имат „Дунав Ултра“ и неуморният Борис. От 2014 година серийният предприемач посвещава голяма част от времето си да проучи, маркира и популяризира маршрута, както и 110 населени места, през които минава. Първоначално „Дунав Ултра“ е лично предизвикателство за Борис – целта му е да измине разстоянието от 700+ км за по-малко от 48 часа, но колкото повече обхожда неотъпканите пътеки и опознава общностите по поречието на Дунава, толкова по-ясно вижда огромния туристически потенциал на региона.

„Започнах да си представям „Дунав Ултра“ като маршрут след 2017 година, въпреки че започнах [ежегодното колоездачно предизвикателство] през 2014 година. Тогава мислех за него като за трасе, не като туристически продукт“, разказва Борис. Постепенно осъзнава, че „тук има нещо много голямо, много по-голямо от екстремното преживяване.“

Време за почивка и утоляване на жаждата в село Лесковец

Наред със световни обекти като крепостта Баба Вида във Видин, острова-резерват Белене, Доходно здание и площад „Свобода“ в Русе, скалните църкви в Иваново и Басарбово, регионът притежава автентичен колорит, който според Борис би бил неустоим както за български, така и за чуждестранни посетители.

„У нас очевидно няма да видите замъци като в долината на Лоара или подстриганите велоалеи в Австрия. Тук поречието на Дунава е хълмисто, по български очукано и диво вследствие на географски особености и икономически процеси. Но интерес [за велотуриста] представлява цялата околна среда: чуруликането на птиците, изскачащите на пътя фазани, изгревите и залезите, които в България са уникални, лицата на хората, каруците, олющените дувари, селските градини пълни с домашни зеленчуци, натежалите от плодове овошки, гроздето, което расте директно на оградата“, убеден е Борис, чиято мисия е да събуди местните за възможностите и да разкрие пред света автентичното и неповторимото в дунавския край.

Едно от красивите места за почивка по маршрута „Дунав Ултра“

От юноша Борис проправя пътища и вижда възможности там, където околните виждат пречки. Жаден за международен опит, пътува в чужбина още в началото на 1990-те, когато много граници са затворени за българи. На 25 години създава един от първите частни ресторанти в България и то още преди в страната да има търсене на специални кулинарни преживявания. Като съосновател на първия клуб за авторска музика „О!Шипка“ навлиза и в музикалния мениджмънт. Над 800 са музикалните банди, които прохождат в клуба, сред тях обичани имена като група „Остава“. В зората на дигитализацията Борис основава онлайн телевизия за музика, а по-късно навлиза в сферата на дигиталния маркетинг и разработката на софтуерни решения. „Чувствам се комфортно, когато наруша зоната си на комфорт. Търсейки иновацията, новото, предизвикателството, винаги скачам с цялата си енергия“, споделя той.

След две десетилетия изкачване на бизнес върхове и преследване на иновации обаче, трескавият ритъм го изморява. В търсене на промяна през 2010-те попада на екстремното колоездене. След като обикаля почти цяла България с велосипед, отправя поглед на север – към Дунава. И оттогава е напълно посветен на реката и нейните общности.

„Дунав е непознат, никой нищо не знае за него.“ Така Борис обяснява какво го запленява в региона първоначално. Въпреки някогашната важна икономическа и стратегическа роля на Дунава, със залеза на речния транспорт през 20 век значимостта на реката и градовете по поречието ѝ също намалява. Икономическите кризи от последните десетилетия засягат българския север особено остро. Поради това интересът на Борис към най-бедния регион в Европейския съюз често среща недоумение – както сред приятелите му, така и сред местните, но той не се отказва.

„Знаех, че там има нещо“ е мисълта, която ръководи Борис през годините.

В проекта „Дунав Ултра“ той инвестира всяка свободна минута, както и много лични ресурси. „През лятото моите приятели отиват на море, докато аз съм някъде по Дунава – проучвам някакъв район, запознавам се с рибари, обхождам пътеки, търся партньори. Всичко там отива“, разказва той. На темпото е свикнал от опита си като предприемач, но „Дунав Ултра“ далеч не е бизнес. „Нямаше да стигна дотам, докъдето съм, нямаше да стигна палитрата партньори, ако не беше кауза. Да работиш върху такава платформа е изключителен шанс“, казва Борис.

Помагат му разностранният опит, натрупан през годините, и съмишленици от всякакъв вид. На някои места това са будни кметове и хора от местната власт, на други – собственици на малки бизнеси, на трети – хора, извършващи обществена дейност, на четвърти външни хора като него, които съзират потенциала на мястото, на пети съмишленици са местни хора, щастливи, че нещо най-накрая се случва в родните им места.

След осем години работа по „Дунав Ултра“ Борис може би не познава Дунава като местен, но със сигурност вижда предлаганите от реката възможности по-ясно от всеки. Тези възможности са запечатани в „100 Дунав Ултра забележителности“ – специална селекция на 100 най-интересни обекти по маршрута, както и в мобилното приложение „Дунав Ултра“, чиято разработка и популяризация е подкрепена от Фондация „Америка за България“. През приложението пътеводител, велоприключенците получават не само подробна карта на маршрута в неговия класически и приключенски варианти, но и препоръки къде да отседнат, къде да се хранят, къде да купят провизии и къде да поправят велосипедите си при нужда. Помощ в ориентацията оказват и информационните табели по целия маршрут, изготвени от екипа на „Дунав Ултра“ с подкрепата на Фондацията.

Признанията не закъсняват. През 2017 година велопреживяването „Дунав Ултра“ е удостоено с престижната награда „Иновация на годината в туризма“ на Министерството на туризма. Паралелно с това расте и броят на последователите му. Тази година местата за септемврийското колоездачно приключение се запълват само за две седмици, а приложението е свалено близо 800 пъти от лансирането му през юни.

За Борис по-важното е, че „Дунав Ултра“ увлича местните и променя нагласите им. Все повече хора като жителите на Леско̀вец и Крушовене осъзнават, че те са живецът на „Дунав Ултра“ и предприемат собствени инициативи, стартират малки бизнеси.

За да задоволи търсенето на автентична дунавска кухня, миналата година в Свищов отваря врати малък рибен ресторант. Заедно с доброволци общината в Никопол почиства и облагородява чешмата „Елия“ – красива каменна реликва от 2 век, увековечила любовта на римски благородник към рано починалата му съпруга. Хора по цялото крайбрежие отварят домовете си за велоприключенците, споделяйки с тях своите традиции и обичаи.

Лека-полека нещата се случват, но все още предстои много работа, коментира Борис. Обединяването на общности изисква време и ресурси, но си струва, защото „проектът дава възможност за видимост на целия район.“

Елате ни на гости!

Той неслучайно избира логото на „Дунав Ултра“ да е верига – своеобразен символ както на колоезденето, така и на реката. Във веригата ясно се вижда и всяко звено – олицетворение на всяко село, град и обект по маршрута. „Ако се скъса някое от звената по веригата, тя не работи. Всички звена са важни.“ Затова според Борис е важно хората да работят заедно, като едно цяло – като добре смазана верига.

Той обича да разказва историята на Радослав, съдържател на хан „Мадона“ в село Фалковец, Белоградчишко, на около 50 км от Дунава. Въпреки че селото не е част от веломаршрута, Радослав припознава идеята и по своя инициатива поръчва традиционни халби с надпис „Дунав Ултра“, в които сервира едноименната бира! „Виждам с очите си как дребният бизнес предприемач от Фалковец е проявил страхотна находчивост и вече, освен за себе си, работи за малък бизнес в Свищов, без предприемачът в Свищов изобщо да знае за другия от Белоградчик… Радослав, също без да знае, по този начин работи и за чешмата „Елия“ и за читалището в Никопол, но това няма как да се проследи… Това е магия“, категоричен е Борис.

 

По маршрута „Дунав Ултра“ ще се запознаете с местни традиции и обичаи

 

Тази година местни деятели с огромен ентусиазъм подготвят къщата на Филип Тотю като място за почивка на колоездачи, където двойник на комитата се снима с приключенци по време на ежегодното колоездачно приключение „Дунав Ултра“.

 

Активни участници в събитието тази година са и най-малките. Община Оряхово организира посрещане на колоездачите с тържество с участието на местни малчугани, а от Община Силистра посвещават на събитието ученически футболен турнир. Ученици от Белене изпращат специално видео обръщение към приключенците от „Дунав Ултра“, а за децата от Никопол по същото време се организира обиколка на забележителностите на града.

 

Заповядайте на по бира в Хан Мадона във Фалковец!

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.