До много скоро по нищо не личеше, че северно от плевенското село Гиген, на десния бряг на Дунава, се намират руини на римски град, а някога Улпия Ескус бил един от главните центрове в римската провинция Долна Мизия. Простирал се на 28 хектара и със своите четири храма форумът му бил един от най-пищните в цялата Римска империя. През 4 век тук бил издигнат Константиновият мост, който свързвал града с отсрещния бряг и за чието освещаване дошъл лично император Константин Велики.
Въпреки своето славно минало, след като е разрушен при варварски нашествия през 6 век, градът потъва в забвение.
Днес Улпия Ескус отново е на картата – като част от „Дунав Ултра“, 740-километров веломаршрут, свързващ северозападните покрайнини на България с Черноморието и преминаващ предимно по поречието на река Дунав. Създателят на велоприключението „Дунав Ултра“ Борис Бегъмов „открива“ забравения град, докато проучва маршрута преди години, и е запленен. В Гиген го посреща слабо промотиран исторически обект, но с потенциала да бъде световен. В това се уверяват участниците във велоприключението „Дунав Ултра“ и с всяко следващо издание интересът към мястото и посетителите видимо се увеличават.
Съседното село Крушовене не притежава римски руини, но неговите жители с гордост споделят, че родното им място е първото село с проектирани улици в България. Тази година те показват, че са първенци и в гостоприемството. Горди, че веломаршрутът „Дунав Ултра“ минава през тяхното село, крушовенчани се заемат да почистят главния площад – „за да не се срамим пред гостите“ – и дни наред посрещат с храна и вода участниците в ежегодния маратон през септември. Облечени в традиционните за района носии, посрещачите с охота разказват за историята на своето село и региона.
Жителите на друго село, Леско̀вец, до Оряхово, посрещат и изпращат пътешественици от столетия. Някога оттам минавал Виа Иструм – главният римски път между Белград и Константинопол, а днес селото е част от „Дунав Ултра“. За отмора на преминаващите велоприключенци жителите облагородяват района около стара чешма, превръщайки го в прекрасна зона за отдих с пейки, беседка и действащ водоизточник.
Бавно, но безотказно запустели места се събуждат за живот по целия Дунав и немалка заслуга за това имат „Дунав Ултра“ и неуморният Борис. От 2014 година серийният предприемач посвещава голяма част от времето си да проучи, маркира и популяризира маршрута, както и 110 населени места, през които минава. Първоначално „Дунав Ултра“ е лично предизвикателство за Борис – целта му е да измине разстоянието от 700+ км за по-малко от 48 часа, но колкото повече обхожда неотъпканите пътеки и опознава общностите по поречието на Дунава, толкова по-ясно вижда огромния туристически потенциал на региона.
„Започнах да си представям „Дунав Ултра“ като маршрут след 2017 година, въпреки че започнах [ежегодното колоездачно предизвикателство] през 2014 година. Тогава мислех за него като за трасе, не като туристически продукт“, разказва Борис. Постепенно осъзнава, че „тук има нещо много голямо, много по-голямо от екстремното преживяване.“
Наред със световни обекти като крепостта Баба Вида във Видин, острова-резерват Белене, Доходно здание и площад „Свобода“ в Русе, скалните църкви в Иваново и Басарбово, регионът притежава автентичен колорит, който според Борис би бил неустоим както за български, така и за чуждестранни посетители.
„У нас очевидно няма да видите замъци като в долината на Лоара или подстриганите велоалеи в Австрия. Тук поречието на Дунава е хълмисто, по български очукано и диво вследствие на географски особености и икономически процеси. Но интерес [за велотуриста] представлява цялата околна среда: чуруликането на птиците, изскачащите на пътя фазани, изгревите и залезите, които в България са уникални, лицата на хората, каруците, олющените дувари, селските градини пълни с домашни зеленчуци, натежалите от плодове овошки, гроздето, което расте директно на оградата“, убеден е Борис, чиято мисия е да събуди местните за възможностите и да разкрие пред света автентичното и неповторимото в дунавския край.
От юноша Борис проправя пътища и вижда възможности там, където околните виждат пречки. Жаден за международен опит, пътува в чужбина още в началото на 1990-те, когато много граници са затворени за българи. На 25 години създава един от първите частни ресторанти в България и то още преди в страната да има търсене на специални кулинарни преживявания. Като съосновател на първия клуб за авторска музика „О!Шипка“ навлиза и в музикалния мениджмънт. Над 800 са музикалните банди, които прохождат в клуба, сред тях обичани имена като група „Остава“. В зората на дигитализацията Борис основава онлайн телевизия за музика, а по-късно навлиза в сферата на дигиталния маркетинг и разработката на софтуерни решения. „Чувствам се комфортно, когато наруша зоната си на комфорт. Търсейки иновацията, новото, предизвикателството, винаги скачам с цялата си енергия“, споделя той.
След две десетилетия изкачване на бизнес върхове и преследване на иновации обаче, трескавият ритъм го изморява. В търсене на промяна през 2010-те попада на екстремното колоездене. След като обикаля почти цяла България с велосипед, отправя поглед на север – към Дунава. И оттогава е напълно посветен на реката и нейните общности.
„Дунав е непознат, никой нищо не знае за него.“ Така Борис обяснява какво го запленява в региона първоначално. Въпреки някогашната важна икономическа и стратегическа роля на Дунава, със залеза на речния транспорт през 20 век значимостта на реката и градовете по поречието ѝ също намалява. Икономическите кризи от последните десетилетия засягат българския север особено остро. Поради това интересът на Борис към най-бедния регион в Европейския съюз често среща недоумение – както сред приятелите му, така и сред местните, но той не се отказва.
„Знаех, че там има нещо“ е мисълта, която ръководи Борис през годините.
В проекта „Дунав Ултра“ той инвестира всяка свободна минута, както и много лични ресурси. „През лятото моите приятели отиват на море, докато аз съм някъде по Дунава – проучвам някакъв район, запознавам се с рибари, обхождам пътеки, търся партньори. Всичко там отива“, разказва той. На темпото е свикнал от опита си като предприемач, но „Дунав Ултра“ далеч не е бизнес. „Нямаше да стигна дотам, докъдето съм, нямаше да стигна палитрата партньори, ако не беше кауза. Да работиш върху такава платформа е изключителен шанс“, казва Борис.
Помагат му разностранният опит, натрупан през годините, и съмишленици от всякакъв вид. На някои места това са будни кметове и хора от местната власт, на други – собственици на малки бизнеси, на трети – хора, извършващи обществена дейност, на четвърти външни хора като него, които съзират потенциала на мястото, на пети съмишленици са местни хора, щастливи, че нещо най-накрая се случва в родните им места.
След осем години работа по „Дунав Ултра“ Борис може би не познава Дунава като местен, но със сигурност вижда предлаганите от реката възможности по-ясно от всеки. Тези възможности са запечатани в „100 Дунав Ултра забележителности“ – специална селекция на 100 най-интересни обекти по маршрута, както и в мобилното приложение „Дунав Ултра“, чиято разработка и популяризация е подкрепена от Фондация „Америка за България“. През приложението пътеводител, велоприключенците получават не само подробна карта на маршрута в неговия класически и приключенски варианти, но и препоръки къде да отседнат, къде да се хранят, къде да купят провизии и къде да поправят велосипедите си при нужда. Помощ в ориентацията оказват и информационните табели по целия маршрут, изготвени от екипа на „Дунав Ултра“ с подкрепата на Фондацията.
Признанията не закъсняват. През 2017 година велопреживяването „Дунав Ултра“ е удостоено с престижната награда „Иновация на годината в туризма“ на Министерството на туризма. Паралелно с това расте и броят на последователите му. Тази година местата за септемврийското колоездачно приключение се запълват само за две седмици, а приложението е свалено близо 800 пъти от лансирането му през юни.
За Борис по-важното е, че „Дунав Ултра“ увлича местните и променя нагласите им. Все повече хора като жителите на Леско̀вец и Крушовене осъзнават, че те са живецът на „Дунав Ултра“ и предприемат собствени инициативи, стартират малки бизнеси.
За да задоволи търсенето на автентична дунавска кухня, миналата година в Свищов отваря врати малък рибен ресторант. Заедно с доброволци общината в Никопол почиства и облагородява чешмата „Елия“ – красива каменна реликва от 2 век, увековечила любовта на римски благородник към рано починалата му съпруга. Хора по цялото крайбрежие отварят домовете си за велоприключенците, споделяйки с тях своите традиции и обичаи.
Лека-полека нещата се случват, но все още предстои много работа, коментира Борис. Обединяването на общности изисква време и ресурси, но си струва, защото „проектът дава възможност за видимост на целия район.“
Той неслучайно избира логото на „Дунав Ултра“ да е верига – своеобразен символ както на колоезденето, така и на реката. Във веригата ясно се вижда и всяко звено – олицетворение на всяко село, град и обект по маршрута. „Ако се скъса някое от звената по веригата, тя не работи. Всички звена са важни.“ Затова според Борис е важно хората да работят заедно, като едно цяло – като добре смазана верига.
Той обича да разказва историята на Радослав, съдържател на хан „Мадона“ в село Фалковец, Белоградчишко, на около 50 км от Дунава. Въпреки че селото не е част от веломаршрута, Радослав припознава идеята и по своя инициатива поръчва традиционни халби с надпис „Дунав Ултра“, в които сервира едноименната бира! „Виждам с очите си как дребният бизнес предприемач от Фалковец е проявил страхотна находчивост и вече, освен за себе си, работи за малък бизнес в Свищов, без предприемачът в Свищов изобщо да знае за другия от Белоградчик… Радослав, също без да знае, по този начин работи и за чешмата „Елия“ и за читалището в Никопол, но това няма как да се проследи… Това е магия“, категоричен е Борис.
