Джузепина Дзара: Работете с местните общности за успех в селския туризъм

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email
Джузепина Дзара, посланичка на Италия в България

Джузепина Дзара е посланичка на Италия в България от януари 2021 година, но познава страната изключително добре. Първото ѝ назначение зад граница в италианския дипломатически корпус, от 1994 до 1998 година, е именно в България. През годините посланичката Дзара остава във връзка с българските си приятели и редовно се връща в страната, независимо къде се намира по света.

Посланичката Дзара е родена в Салерно и завършва Университета на Урбино, а по-късно специализира към Италианското общество за международна организация. Освен опита си в италиански дипломатически мисии по света, е заемала различни постове в италианското постоянно представителство към ООН, италианската делегация в Съвета за сигурност на ООН и Министерството на външните работи в Рим.

Била е дипломатически съветник на министъра на транспорта и инфраструктурата в Италия (2015–2018), както и на министъра по европейските въпроси (2018–2019). До встъпването си на сегашната длъжност, посланичката Дзара е национален координатор по макростратегията на ЕС за Алпийския регион и член на Междуправителствените комисии по въпросите на Трансалпийските връзки и Трансевропейската транспортна мрежа (EU TEN-T).

Посланичката Дзара и екипът ѝ са партньори в конкурса на Фондация „Америка за България“ за развитие на селски туризъм в Северна България.

Разговаряхме с посланичката за близо тридесетгодишната ѝ връзка с България и за потенциала на страната да се развие като дестинация за селски туризъм.

Фондация „Америка за България“: С вашия екип бяхте част от журито в конкурса на Фондацията за развитие на селски туризъм в Северна България. С какво се отличиха най-добрите проекти?

Посланичката Джузепина Дзара: Селският туризъм, или агритуризмът, като алтернатива на масовия туризъм, по-добре отговаря на различните потребности на туристите с възможността за контакт с природата, с културата, с историческото наследство, традиции и местни обичаи. Освен това селският туризъм използва уникалните местни ресурси по устойчив начин. В Италия селският туризъм се крепи на малки производствени системи, уважително отношение към околната среда, по-специално към горите, и на близостта до артистични центрове, както и до древни градове и села.

Бях приятно изненадана колко много от проектите в конкурса, които имах привилегията да разгледам, вече работят в сферата на туризма. Хората са мотивирани от желанието да останат в родните си места и да ги развиват. Всички одобрени проекти идват от семейни бизнеси.

Проектите, също така, или планират да работят със своите местни общности, или вече го правят. Това е важна отличителна черта на бизнесите в областта на селския туризъм и в Италия – включването на местните ресурси и приносът за развитието на местните общности.

Друга обща черта на проектите е тяхната оригиналност. Нямам търпение да видя как ще се разгърнат – терапия с пчели, коневъдство, ферма за водни лилии, музей на охлювите, курсове по доене, биоградинарство, настаняване в близост до природата, къмпинг приключения, риболов по река Дунав.

Те не предлагат просто настаняване, а целят да включат гостите в своите ежедневни дейности и да им осигурят едно истинско емоционално изживяване – чрез споделяне на храна и вино собствено производство, чрез готвене заедно, чрез красивата обстановка. Това е много личен подход, който изисква както емоционални, така и финансови инвестиции, но има и голяма възвръщаемост. Всички тези особености правят този вид туризъм различен от масовия.

„Америка за България“: Как бихте оценили потенциала на България за развитие на селски туризъм?

Дж.Дз.: Селски туризъм може да се развива навсякъде, където природната среда не е твърде урбанизирана. Следователно България е идеална за развитие на такъв вид туризъм. Много български села, особено в северната част на страната, предлагат подходящи условия за селски туризъм поради своето биоразнообразие, климатични условия и топографски особености. Някои места са истински скрити съкровища. В планинските и полупланинските райони на България, но и в нейните равнини има уникална комбинация от изключителна природа, климат и автентична селска атмосфера, природна красота, исторически и археологически съкровища, които са много търсени от чуждестранните туристи. Имате и река Дунав.

Съществуват рискове, с които трябва да се съобразим и справим предварително, за да не повторят и утежнят проблемите на масовия туризъм, както и за да запазим предимствата на почивката на село. В България има значителни регионални различия и селските райони все още са изправени пред технически предизвикателства, проблеми с водоснабдяването и пътната инфраструктура. Надявам се, че като се фокусира върху тази част от страната, конкурсът на Фондация „Америка за България“ за развитие на селски туризъм ще насочи вниманието на централните и местните власти към необходимостта от справяне с тези проблеми, за да се помогне на тези така мотивирани и предприемчиви българи да успеят. Благодарение на селския туризъм, Италия успя да спаси много ценни обекти от своето историческо наследство и осигури оцеляването на традиционното земеделие в уязвими райони чрез насърчаване на местни култури и производство, традиции и здравословен начин на живот.

„Америка за България“: Като представител на Италия – лоното на селския туризъм и модел за страните със стремежи за развитие в тази област, какви препоръки имате към институциите, организациите и хората в туристическата сфера в България?

Дж.Дз.: На организациите и хората бих казала: Следвайте своята страст и любов към родните места. Тези чувства са вашият източник на вдъхновение, оригинални идеи и желание за работа и развитие на бизнеси в областта на селския туризъм, чрез които повече хора ще се докоснат до скритите съкровища на България.

Препоръката ми към институциите както на национално, така и на местно ниво, е да въведат
добра законодателна рамка, която включва стандарти за този сектор с висок потенциал и финансова подкрепа за стартиращи начинания. Ясното очертаване на границата между селския и другите видове туризъм ще ограничи възможностите за некоректно и подвеждащо обозначение и използване на селския туризъм.

Ето пример от италианското министерство на земеделските политики от 2013 година, когато бе създаден италианският бранд за селски туризъм, придружен от система за класификация. Брандът отличава бизнеси, работещи в съответствие със специфичните за този вид туризъм закони и разпоредби, а логото му е слънчоглед, ограждащ ферма.

Както при хотелите, класификацията на местата за настаняване в сферата на селския туризъм цели да даде на обществеността обща представа за нивото на комфорт, разнообразието от услуги и качеството на околната среда (природа, пейзаж, спокойствие), които предлага всяко място.

За да приложи тази система, министерството на земеделските политики, в сътрудничество с регионалните администрации и националните асоциации по агритуризъм, подкрепя няколко мащабни национални и международни изследвания, с цел да разбере по-добре нуждите на италианските и чуждестранните туристи, свързани с предложенията в селския туризъм. Резултатите от тези проучвания са интегрирани в семпла рейтингова система, която оценява туристическите обекти и ги поставя в една от няколко категории.

Изискванията и оценките са валидни за цяла Италия, въпреки че регионалните администрации могат да адаптират националните критерии към местната реалност, като вземат предвид характеристиките на използваните за туризъм селскостопански обекти, техния размер и културна ориентация, местния ландшафт, традиции и други специфики.

Всеки обект е поставен в дадена категория и получава оценка от 1 до 5 слънчогледа.

Тази система цели да представи хармонично духа и характера на италианската ферма в различните ѝ форми и да подсили селскостопанския аспект на преживяването – който е сред най-важните очаквания на избралите именно фермата и селото за своята почивка. Системата също така отчита аспекти, свързани с екологичния контекст, в който се извършват агритуристическите дейности.

Посланичката Дзара в стария град на Пловдив

„Америка за България“: Ако бяхте министър на туризма на България, но с италианския си опит и разбирания, на какво бихте наблегнали в популяризирането на българския туризъм?

Дж.Дз.: В България има много прекрасни места – както исторически, така и природни, които все още не са познати в чужбина и трябва активно да се популяризират за привличане на туристи. Където е възможно, е добре те да бъдат включени в тематични маршрути. Историческото и природно наследство на България трябва да бъде оценено подобаващо. Примери за това са Долината на тракийските владетели край Казанлък, Архитектурно-историческият резерват в Несебър, каменният комплекс Перперикон, раннохристиянският комплекс в Сандански – предполагаемото родно място на Спартак. Все още е необходимо да бъдат разработени и представени дори на българската публика редица археологически обекти, като Тракийския култов комплекс край Старосел, Тракийския архитектурен комплекс на връх Кози грамади, Потопената църква край язовир Жребчево, както и многобройните манастири из цяла България.

Що се отнася до природни забележителности, красивата българска природа предлага различни възможности за целогодишен туризъм. Например могат да се изградят пътеки за преходи и там да се срещнат природният и селският туризъм. Италия е първенец и в двете области и мисля, че може да предаде богатия си опит на България.

Накрая бих споменала богатството на традиционната българска култура и многобройните занаяти, като керамика, дърворезба, тъкане, леярство, бродерия и други, които, за съжаление, постепенно изчезват. Те със сигурност могат да бъдат интегрирани в селския туризъм.

Всичко изброено  би могло да се съчетае с  преживяването, което предлага lagriturismo – така че човек да усети пасторалната атмосфера, автентичното общуване с природата и живота на местните хора.

„Америка за България“: Познавате България от близо три десетилетия. Кои са положителните промени, които наблюдавате днес? Моля, коментирайте промените като цяло, но в частност и промените в сферата на туризма.

Дж.Дз.: Първото ми чуждестранно назначение беше в България, до края на 1998 година. Оттогава поддържам връзка с много български приятели. Винаги съм се интересувала от развитието на страната, включително и в културната сфера. При всяко от посещенията ми през годините забелязвах положителни промени, но мисля, че най-голямата трансформация се случи след влизането на България в НАТО и Европейския съюз. България със сигурност спечели от това, а и за всички е добре, че страната се върна в голямото европейско семейство. Това разбира се не се отрази на духа и традициите на страната, която опознах и обикнах по време на първия си престой тук. Това е наистина положително, защото многообразието е една от силните страни на ЕС. След толкова много години все още с удоволствие се разхождам из красивите старинни улици на София, посещавам манастири из страната и участвам в традиционни семейни тържества. Обичам да разглеждам улиците на София, да се губя в малките населени места, да откривам малко известни археологически обекти и манастири. Всеки път се натъквам  на нови кътчета и осъзнавам колко богат е приносът на България към световното историческо наследство.

С течение на времето страната успява да открие все повече тракийски съкровища. Но аз никога няма да забравя първото си посещение в Археологическия музей във Варна, където видях първоначалните открития на големия археолог Иван Иванов – намерените през 1979 година древни златни артефакти! Оттогава България прави още много открития, чрез които се открояват древната ѝ история и огромен принос към световната култура.

Имам само един съвет. Има какво да се подобри в нивото на обслужване в хотелите и ресторантите. Например, все още е обичайно поръчките на хора от една и съща маса да се сервират по различно време. Това е грешка, а и насърчава неучтивост, защото приканва хората да започнат да се хранят, докато другите все още чакат поръчките си. Това разваля удоволствието на компанията.

„Америка за България“: Конкурсът за развитие на селски туризъм в Северна България е резултат от партньорство между няколко организации, включително италианското посолство. Одобрените проекти също разчитат на партньорства – между бизнеси и местни общности. Ключова предпоставка за успех ли са партньорствата според вас?

Дж.Дз.: Партньорските отношения са от съществено значение за развитието на един бизнес както на управленско, така и на оперативно ниво. Помислете само колко е важно да се създаде връзка, дори ако говорим само за обмен на знания и методи на работа. Повече стойност за другите води до повече стойност за вас самите. Следователно партньорството е не просто форма на сътрудничество, нито обикновена връзка, базирана на доверие. Това е дългосрочна бизнес връзка с реципрочни изисквания.

Agriturismo е италианска особеност и е един от най-добрите примери за многофункционалността на страната ни. Селският туризъм създава ефективна връзка между селскостопанската дейност (земеделие, животновъдство и горско стопанство) и приемането на гости във фермите. В този смисъл Италия е една от най-популярните дестинации за селски туризъм в Европа, която привлича милиони туристи от цял свят всяка година и споделя своя опит и ноу-хау в областта.

 „Америка за България“: Пътувала сте из цяла България. Кои са любимите ви места? Коя е най-добре пазената тайна на България според вас?

Дж.Дз.: Чувствам се като у дома си в София, чийто център познавам много добре, защото е непроменен от 90-те години на миналия век и след всичките тези години го намирам за добре реставриран и запазен. Обичам да се разхождам и да посещавам малките магазинчета и галерии, занаятчиите, някои антикварни магазини между улиците Алабин и Витошка. Също много харесвам Варна, където съм прекарала не една прекрасна почивка. Харесвам Долината на розите и живописната обстановка, очарователната архитектура и въздействащите стенописи на Преображенския манастир. Все още има какво да открия по Черноморието и в планините. България има толкова много природни богатства! Ярък пример са Родопите, които предлагат чудесни възможности за бягство сред природата по всяко време на годината.

„Америка за България“: Любимото ви българско ястие?

Дж.Дз.: Имам три – баница, сърми и мусака. Но това, което истински оценявам, е качеството на плодовете и зеленчуците тук, като домати, краставици, чушки, череши и праскови.

„Америка за България“: А любимата ви българска дума?

Дж.Дз.: Имената на всички цветя, като „зюмбюл“, „божур“, „невен“, „кокиче“… Дори дума от ежедневието като „чекмедже“ има екзотично, забавно звучене за моето италианско ухо!