Общност се познава по споделените пространства

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email
Ново пространство за общността в село Климент, Карлово

Съкооператори в Лясковец изграждат зона за отдих с беседка и градинка пред жилищната кооперация с финансиране от общинския фонд за подкрепа на местни инициативи и Платформа АГОРА. Влагат и собствени средства, а проектът е изпълнен изцяло с доброволен труд. Съкооператорите създават правилник за ползване с график за поддръжка на споделеното пространство и основен принцип „Който чупи – купи“.

„С това те сключват договор помежду си, че носят колективна отговорност за направеното с труда на всички. Това е начинът то да бъде устойчиво“, казва Емилия Лисичкова, председател на управителния съвет на Платформа АГОРА. „Може да звучи просто, но това е пример за общност, която намира устойчиво решение на своя нужда. Именно това целим с работата си.“

От 13 години Платформа АГОРА обединява местни общности в България за общи каузи и подпомага усилията им да решават проблеми заедно. В сътрудничество с читалища, граждански организации, културни институции, бизнес сдружения и общини в цялата страна и с дългосрочната подкрепа на Фондация „Америка за България“ и други партньори, Платформа АГОРА допринася за реализацията на стотици местни инициативи, каузи и фестивали.

Беседката е идеално място за срещи на съкооператорите

Конкурсът „Развитие на дарителството на местно ниво“ е най-новата програма на Платформа АГОРА, която се реализира в партньорство с Фондация „Америка за България“. С този конкурс организацията ще финансира проектни предложения, които допринасят за развитие на дарителството на местно ниво, като възраждат дарителската култура и традиции, изграждат позитивна нагласа към дарителството и насърчават взаимодействието в дарителски начинания между граждански организации, местната власт и бизнеса.

В интервю за бюлетина на Фондацията, госпожа Лисичкова разказа за работата на Платформа АГОРА и целите на конкурса и защо местните общности имат нужда от общи каузи.

Фондация „Америка за България“: Платформа АГОРА работи в сферата на развитието на местните общности от 13 години. Какво включва това на практика?

Емилия Лисичкова, Платформа АГОРА: АГОРА е абревиатура и буквално означава Активни Граждански Общности за Развитие и Алтернатива, т.е. нашият фокус е върху общностното развитие. Ние работим там, където хората имат съвместен териториален живот, могат да си поставят колективни цели и да се мобилизират, да привличат партньорства и подкрепа от местни власти, от местен бизнес, помежду си, за постигането на съвместни цели. Ние работим за това общността да бъде заедно, да има обща визия, да решава проблемите си, да осигурява подкрепа, да се създава сцепление вътре в общността, да се изгражда усещане на взаимовръзка, на солидарност и на доверие.

Емилия Лисичкова

Правили сме много дискусии, изграждали сме местния капацитет за участие, като основно разчитаме на нашите партньори от читалищата. За нас читалището е българската агора – това е средището на общността, особено в по-малките населени места. Това е мястото, където местните хора биха могли на неутрална територия да обсъждат проблемите и да търсят решения, да споделят отговорността си като граждани, а не като изискващи от институциите. Затова читалищата са толкова важни в местното развитие.

Работим с общностите и през местни неправителствени организации, през местни културни институти, младежки домове, библиотеки, неформални граждански групи. Работим с общностите и за мобилизиране на местен ресурс, който да подкрепи тази гражданска и общностна активност.

Как се случва това? Да, хората могат да бъдат активни, те могат да бъдат провокирани да бъдат заедно, да търсят решения, но самото решаване винаги опира до ресурс – финансов, човешки, експертен. Ние намерихме отговор във взаимодействие с общините и изграждане на общински фондове за подкрепа на местни инициативи като устойчив инструмент за мобилизиране на местен ресурс в подкрепа на тази активност.

Изградихме в партньорство с местните власти 9 общински фонда за подкрепа на местни инициативи, които години по-късно продължават да подкрепят местната активност. 67 местни инициативи бяха подкрепени в рамките на три години от тези 9 фонда – което считам, че е една добра местна активност, защото тук говорим за неголеми средства, но средства, които инициират промяна благодарение на това, че подкрепят инициативите отдолу нагоре и успяват да мобилизират голяма местна подкрепа. Инициативите са реализирани почти изцяло с доброволния труд на общността и подкрепа от местния бизнес под формата на техника, материали, консумативи, експертиза.

Цялата тази подкрепа се случва спонтанно, тя не е специален обект на работата на общинските фондове. Тя се случва първо поради сравнително малкия мащаб на средствата, които предоставят тези фондове, но и поради солидарността в общността. Малкият ресурс, който е осмислен и свързан директно с потребностите на общността, успява да провокира по-голяма подкрепа от всякакъв характер просто защото касае живота на хората, които са там. Всеки иска да има участие и в крайна сметка собственост върху резултата.

На откриването на площадката в монтанското читалище

Постигнати по този начин, резултатите са много по-устойчиви, защото когато ти си дал от труда си, от времето си, от емоцията си, наистина си заинтересован то да се пази.

Фондация „Америка за България“: Около какъв тип проекти се обединяват общностите?

Е.Л.: Най-различни са. Сдружението „Бизнесът за Харманли“ е пример за това как бизнесът в града се е сдружил и всяка година си определя кауза, за която набира средства. Те могат да бъдат за конкретен човек, но набираха средства, за да подобрят и качеството на образование в общината. В едно от училищата изградиха технологичен кабинет, в който децата да имат по-голям достъп до съвременни средства на обучение; направиха демонстрация на курс по роботика.

Тези инициативи бяха спонтанна реакция на общността. Платформа АГОРА подкрепи създаването на фестивала „На хармана“ [също инициатива на „Бизнесът за Харманли“, бел.ред.]. Всеки бизнес участва кой с каквото може в провеждането – с маси, шатри, електричество, храна. Това е плод на обединения бизнес на Харманли, които се гордеят с това, което са постигнали. Всички там, без значение кой кой е и какви възможности има, обличат по една тениска, на която пише „Доброволец“ или „Бизнесът за Харманли“ и два дни обслужват събитието. Тези хора заедно са решили, че в града им може да случи нещо добро. Тук има и дарителство, и доброволчество, и споделена визия, но има и много голяма отговорност.

На среща с преставители на общността в Кърджали

В Монтана например в занемарения двор на местно читалище направиха детска площадка с беседки, с кътове за отдих [с подкрепата на местния общински фонд, бел.ред.]. Имаше нужда да се укрепи терена допълнително, затова местен бизнес предостави тежка техника, която да изравни и подготви терена. Допълнително набраха средства от общността, за да изградят ограда, за да сложат видеонаблюдение. Това стана един прекрасен кът, в който освен че майките започнаха да прекарват приятно време с децата, се провеждат и детски партита – нещо, което там нямаше дотогава.

Не казвам, че детската площадка е нещо изключително. То е изключително, когато го няма. Нещото трябва да е решение на проблемите на общността. То може да не бъде най-доброто, най-иновативното, най-технологичното решение, но това е тяхното решение.

Разбира се те биха могли да направят това и сами. Биха могли да направят една кампания, да направят среща и да обсъдят и намерят решението, но понякога имат нужда от катализатор – някой, който да хвърли някаква искра, да ги събере заедно, да ги разприказва и да се създаде механизъм, по който общността солидарно да решава проблемите си. Не казвам, че това може да реши всички проблеми. Това е просто подход, който провокира участието и прави хората заедно от една страна по-добри, от друга им дава възможност да живеят по-добре заедно.

Много е важно да има взаимодействие – както между членовете на тази общност, така и между структурите на общността – гражданския сектор, местната власт и бизнеса.

 Фондация „Америка за България“: Каква роля играе дарителството в развитието на една общност?

Е.Л.: Дарителството е елемент от развитието на общността. То е и инструмент. За една смислена кауза биха могли да се търсят различни филантропски инструменти, които да мобилизират местен ресурс. Финансовият може да бъде външен или вътрешен, както се случва през нашите общински фондове. Но е безспорно, че почти всичко, което касае труд, е дарено от местните хора.

Местното дарителство касае всички. Всеки по малко би могъл да бъде съпричастен. Тук опираме до ценностите, опираме до това, което крепи една общност жива – солидарността, съпричастността, колективния живот, споделената визия, в която всеки да участва. Това е процес. Трудно бихме си представили в една отчуждена общност, в която нищо не се случва, да има успешна дарителска кампания. Тя може и да се случи, но по други правила, не по правилата на добре функциониращата общност, основаваща се  на доверие, на съпричастност.

Фондация „Америка за България“: Конкретни дарителски кампании ли ще подкрепя конкурсът „Развитие на дарителството на местно ниво“ или целта е да се подкрепи създаването на по-трайни нагласи към дарителството?

Е.Л.: Акцентът е върху ценността. В генетичния фонд на всеки човек е заложено да бъде добър и той може да бъде добър по различни начини. Един от начините е да даряваш, тоест да бъдеш съпричастен с проблемите на другите. Дарението е много личен акт, то е въпрос на самоусещане къде е твоето място във взаимоотношенията с хората, с които живееш. Това е ценност, която се възпитава, ценност, която има дълга традиция в нашето общество, ценност, която е изградила университетите, читалищата, много публични сгради, публична инфраструктура. Това е нещо, което на много места кризата с COVID-19 събуди – нещо, което може да бъде подпомогнато да се случва по-добре, по-устойчиво, по-плавно.

Театрална постановка в читалището в село Мезек, Свиленград

Фондация „Америка за България“: Какви елементи трябва да притежава една успешна кандидатура в конкурса „Развитие на дарителството на местно ниво“?

Е.Л.: Разчитаме на творчески подход, на местните специфики, на взаимовръзки, които съществуват на място. Търсим не просто пари – парите са важни, но парите са следствие на една споделена ценност. Затова конкурсът цели изграждане на позитивни нагласи към целите на дарителството, развитие на местния капацитет за дарителство, утвърждаване на дарителството като ценност.

Също е много важен капацитетът на организацията да реализира идеята си и разбира се устойчивостта: по-лесно е еднократно да набереш някакви средства, да направиш една кампания, много по-трудно е това да бъде устойчиво, да се намери механизъм, който да предполага трайна ангажираност на местните хора, на местните организации, на местния бизнес към процесите на дарителство.

Очакванията ни са да има интересни, иновативни идеи. Може да има изследователски елемент, експертен елемент, проучвателен елемент, може да се търсят или да се създават нови инструменти за стимулиране на филантропията. Може да има и обучителен елемент – да се възпитава младото поколение да отстоява тези ценности. Може да има фокус върху изграждане на стабилни местни взаимоотношения между трите сектора в подкрепа на местното дарителство – бизнеса, гражданския сектор и местните власти. Разбира се може да бъде местна кауза, която набира подкрепа. Подкрепата може да бъде под различна форма – може да бъде финансова, може да се подкрепя с материали, с техника, с административна помощ, с експертиза. Ако бъде мобилизиран и неместен ресурс, това е добре дошло. Добре дошли са и различни форми, които отговарят на съвременните тенденции – например начини, по които се внедряват технологиите за стимулиране на дарителството.

Фестивал на традиционните храни и занаяти, село Куртово Конаре

Читалището – българската агора

Читалището е типично българска обществена институция, възникнала в средата на 19 век поради нуждата на българските общности да водят колективен живот. Първите читалища развиват културно-просветителска дейност, а по-късно оказват решаваща подкрепа на националноосвободителното движение. Читалищата са истинска възрожденска институция и често са първите просветителски центрове, библиотеки, театри, кина, клубове по интереси, центрове за самодейност и беседи по места. В малките градове и селата са всичко това наведнъж и до днес, поради което продължават да са важно средище за общността.

Читалищата бяха на първа линия в отговор на кризата с COVID-19. На много места читалищни екипи организираха благотворителни акции, разпространяваха информация и раздаваха храна, медикаменти, дезинфектанти и лични предпазни средства в помощ на най-уязвимите българи.

Читалищата са основен партньор на Платформа АГОРА в усилията ѝ да подкрепи развитието на местните общности. През годините АГОРА е работила с около 300 от близо 3600 читалища в страната, като мрежата ѝ от активни партньори в момента наброява 150 читалища.