Онлайн ученето ви плаши? Розалина има решение

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email
Розалина Лъскова

Първи ноември е двоен празник за жителите на Котел. Тогава градът празнува не само народните будители от 18 и 19 век – учители, книжовници, филантропи и революционери, но и собствения си, немалък принос към духовното и интелектуално пробуждане на българския народ и изграждането на независима българска държава. Като родно място на някои от най-видните възрожденци – сред тях Софроний Врачански, Петър Берон и Георги Сава Раковски, малкият старопланински град заема почетно място в българската история.

Розалина Лъскова е откърмена с възрожденския дух на Котел, където е родена и живее до дванадесетата си година. Затова, въпреки че животът я отвежда в странство, тя избира да се върне в България, за да работи за промяна тук – по примера на своите именити сънародници.

Първоначалните ѝ усилия са насочени към реформа в държавната администрация и съдебната система, след което работи в гражданския сектор, а от 2015 година насам е на предна линия в опитите за модернизация в българското образование. Благодарение на ръководеното от нея сдружение „Образование без раници“, българските ученици и учители имат достъп на майчиния си език до водещия безплатен образователен ресурс в света – Кан Академия. За петте години, през които Розалина е негов изпълнителен директор, сдружението превръща Кан Академия на български в завършена образователна платформа, покриваща учебната програма от 1 до 12 клас и предлагаща разнообразие от дигитални помагала за учащи и педагози.

В личния си стремеж към по-добро образование Розалина напуска родното място в средата на 90-те. Завършва гимназия във Варна, а след това Хумболтовия университет на Берлин. Изборът на специалност право тя обяснява с „болезнено изразеното си чувство за справедливост“ и своя интерес към „въпросите на държавно устройство, добро управление, от темата справедливост въобще и това как едно общество да функционира по по-добър начин. Правото предлага формалната рамка за това“.

Розалина с екипа на „Образование без раници“

Розалина признава, че завръщането ѝ в България не е било предрешено. Към края на следването си и тя застава на пословичния кръстопът – да остане или да се прибере в България. „До ден днешен много хора в моята позиция се разкъсват между идеята кое е по-правилното, къде доколко си можел да допринесеш или къде е личното ти щастие. Защото все пак живеем не само за професионалния си път, а и за личното си щастие. В момента, в който половината ти семейство и приятели са извън страната, естествено е, че си задаваш този важен въпрос. Но в професионално отношение, то има много ясен отговор. За мен винаги е било ясно, че моят принос е важен тук“, споделя тя.

С предизвикателствата на своя избор Розалина се запознава първо като служител в Министерството на държавната администрация и административната реформа (което прекратява своята дейност през 2009 година), а после и като ръководител на няколко организации и инициативи, работещи за промяна в културната сфера. Допълнителен опит натрупва и с работа в няколко германски министерства и с участието си в международни мрежи като тези на фондация „Бош“ и Германски фонд „Маршал“ на САЩ. Розалина разбира, че да промениш закостенели нагласи и остарели работни практики не е лека задача, но това не я отказва. Закърмена иначе, тя има нужда от кауза – „от работа, която дава смисъл в обществен план“. Именно това я мотивира няколко години по-късно да се захване с най-нуждаещата се от промяна и най-важната за напредъка на обществото сфера – образованието.

Кан Академия привлича Розалина с мисията си да предостави на всеки и навсякъде безплатно образование на световно ниво. Приобщаващият подход на платформата, качествените учебни ресурси и отдадеността на екипа на „Образование без раници“ я убеждават, че това е нейното място и от ноември 2015 година професионалният път на Розалина е обвързан с разработването на българската версия на Кан Академия и въвеждането на добри дигитални практики в българското образование.

С Кан Академия ученето е занимателно

Кан Академия на български е не само работа, но и страст и кауза за Розалина и колегите ѝ. Сред тях са първите преводачи доброволци, които още през 2011 година се захващат да адаптират от английски занимателните видео уроци на Кан Академия. Вдъхновя ги визията на основателя ѝ – Салман Кан, който мечтае да помогне чрез дигитални средства на всички деца да разгърнат своя потенциал, независимо от местожителството или икономическите им възможности. Някогашните доброволци днес формират ядрото на екипа на „Образование без раници“ и разширяващия се кръг от образователни специалисти в страната, работещи за образование, адекватно на нуждите на съвремието.

С Кан Академия това е постижима цел. И въпреки че платформата е само една от многото отлични такива, предимствата ѝ спрямо останалите са явни. Тя е безплатна за всички, а разработките в дисциплини като природни науки, технологии, инженерство и математика са особено ценни в подготовката на учениците за професиите на бъдещето. Всеки може да напредне с Кан Академия, независимо от нивото си, убедена е Розалина, защото „Кан Академия не е просто сбор от видео уроци, тестове и упражнения и статии, а е един алгоритъм, една съвременна технология… която „вижда“ кой урок гледаш, след това на кое упражнение отиваш, как се справяш с това упражнение, на кое упражнение грешиш и анализирайки цялата тази информация, този алгоритъм те препраща точно там, където имаш да наваксваш. Ако нямаш да наваксваш, те праща на следващото ниво, така че да не скучаеш, а да продължиш да се развиваш. Това е може би най-ценното на Кан Академия“, смята Розалина.

Платформата помага и на учителите. С Кан Академия те лесно задават самостоятелна работа и проследяват как се справят учениците. Дори в пандемия, дори дистанционно, те могат да обърнат индивидуално внимание и да установят нивото на всяко дете.

Затова представители на „Образование без раници“ бяха поканени да консултират работната група към Министерството на образованието, която изготви плана за преминаване към дистанционно обучение през март тази година, а Кан Академия бе една от препоръчаните от министерството образователни платформи. През целия карантинен период екипът на „Образование без раници“ оказваше и директна подкрепа – под формата на обучения, уебинари и менторство за учители.

Розалина с глобалния екип на Кан Академия

Само за три месеца потребителите на Кан Академия на български стават три пъти повече, а индивидуалните сесии в платформата се увеличават четирикратно. Окуражителни също са отзивите и благодарствените послания, които „Образование без раници“ получава от учители, ученици и родители. Майката на второкласник от Варна пише с ентусиазъм как домашната работа от Кан Академия е единствената, която синът ѝ подготвял с удоволствие по време на дистанционното обучение, а учителка от малко провинциално училище успява да мотивира децата със задачи и упражнения от платформата. Печеленето на точки видимо повишило интереса на учениците и стимулирало техния състезателен дух!

„Пандемията и затворените училища бяха шанс много учители да преодолеят страха си от технологиите. Видяха, че не е толкова страшно и трудно. Има предизвикателства, но те могат да се справят“, категорична е Розалина. „С общи усилия българската образователна система се справи доста добре, доста по-добре от други европейски системи.“

Колко комфортно боравят учителите с дигитални инструменти не е единственият критерий за успеха на образователната система, подчертава Розалина. Осланяйки се на собствения си опит от ученическите години и работата на „Образование без раници“ в български училища днес, тя вярва, че далеч по-важни са мотивацията, с която учителят влиза в класната стая – била тя традиционна или дигитална, желанието да се развива и ценностите, които предава на своите ученици.

В центъра на Котел

„От нас зависи за какво ни служат технологиите. Могат да служат за прекрасен контакт, могат да служат и за грубост в социалните мрежи. По-важно е какви хора градим и с каква нагласа подхождаме към тях“, смята тя.

Учителите на Розалина я насочват към правилните ролеви модели и обуславят отношението ѝ към работата не просто като средство за препитание, а като кауза. Любовта ѝ към ученето, както и желанието ѝ да работи за своята страна също се зараждат в тези ранни години – все безценни уроци, които Розалина се надява да предаде нататък.

Основните училищни предмети в Кан Академия на български са преведени и адаптирани  от сдружение „Образование без раници“ с подкрепата на Фондация „Америка за България“. С дарение от Фондацията, все повече ресурси на Кан Академия в областта на точните науки, технологиите, инженерството и математиката са достъпни на български. Помощта ще позволи на сдружението да обучи 2 300 учители и да окаже допълнителна подкрепа на 250 училища с над 100 000 ученици.