Пловдивското село е от онези места, които сами си прокарват път. Не чакат да ги обявят за туристически ресурс. Те го създават.

Общинска стратегия за развитие отпреди две десетилетия гласи, че в Куртово Конаре и района няма възможности за туризъм. Няма планини, няма минерални извори, няма археологически резервати. Едно село в полето с голяма сива сграда в центъра му – читалище „Любен Каравелов – 1897“.

Ако някой тогава е приел тази диагноза за окончателна, значи не е познавал Емилия Шушарова, Радка Стефанова и Здравка Уайлдгуус. И още десетки хора от селото, които вярват, че традициите са живи само когато ги предаваш нататък. Че селото е съкровище, когато го пазиш. И че можеш да посрещнеш света с отворени обятия – дори когато светът не те забелязва.

Да превърнеш наследството в движение

Куртово Конаре винаги е било с крачка напред. Още през XIX век тук се създава едно от първите земеделски училища в страната. През 1894 г. в мелницата на легендарния куртовоконаревски предприемач и земеделец Александър Димитров – Дядо Александър, е смлян първият килограм червен пипер не само в селото, но и в страната. Оттук тръгват първите български пиперки и първите ранни домати. Първите фъстъци. Първата райска ябълка. Прочутата Куртовска капия. Земята е щедра, хората – изобретателни. Идеите пускат корен.

Читалище „Любен Каравелов – 1897“ е пряк наследник на този дух. Днес неговото мото е „Традиции с бъдеще“ – неслучайно. Защото тук традицията не е украса за празници, а отправна точка за действие. Място, където самодейността, доброволчеството и гражданската активност не са думи на хартия.

Един празник променя всичко

През 2009 г. се случва нещо малко и смело: в отговор на безразличието на институциите, читалищният екип с подкрепата на платформа „Агора“ и Фондация „Америка за България“ организира първото издание на Фестивала на чушките, доматите, традиционните храни и занаяти. Не просто за да правят събитие, а за да заявят: вижте ни, ние сме тук, имаме какво да дадем.

Оттогава хората започват да идват – от близо и далеч, от България и чужбина. Постепенно фестивалът, днес по-познат като Куртово Конаре Фест, се утвърждава като част от националния културен календар и привлича гости от десетки държави, а местните производители стават част от международната мрежа Slow Food. И въпреки това духът му остава личен: лютеницата е домашна, занаятчиите – истински, сцената – отворена. Това не е туристически продукт. Това е общност в действие.

Живата нишка между традицията и бъдещето

Зад всичко в Куртово Конаре стоят хора – не от вчера и не само трима. Но в последните години именно Емилия Шушарова, Радка Стефанова и Здравка Иванова Уайлдгуус се превръщат в двигател и спойка на общностните усилия.

Емилия, културолог и секретар на читалището, гради визия и работи с партньори и екипи. Радка, председател на настоятелството и диригент на женския хор, е сърцето на артистичните прояви – от празници до участия на международни сцени. А Здравка е административен асистент и човекът зад многото малки (и големи) детайли – от занаятчийските работилници до изложбите и доброто посрещане.

Куртово Конаре Фест е най-разпознаваемото събитие на общността, но далеч не е всичко. В селото кипи живот през цялата година – художествени състави, школи, кръжоци, екологични и социални инициативи, национални конкурси, летни академии, курсове по градинарство, срещи между поколения. Читалището и неговите състави имат десетки отличия, а местната култура е представяна на форуми в цяла Европа. „На много фронтове сме – култура, образование, зелени инициативи, активно гражданство“, с гордост споделя Емилия.

Това разбира се не става само с трима души – зад тях е цяла общност, включително и кметството. „Имаме страшно силна местна подкрепа. Хората се включват – с труд, с дарения, с време“, добавя Емилия.

Гостите на селото могат да участват във варене на лютеница, да се научат да пеят местни песни или да си направят кукла от царевична шума – занаят, възроден в читалището от художничката и учител Маргарита Момчилова, и носител на националната награда за нематериално културно наследство „Чудесата на България“ за 2012 г.

А ако обичаш природата, още една гордост на селото е дворецът Кричим. От 2019 г. бившата царска ловна резиденция с над 300 декара парк и гори е отворена за посещения. Там гостите могат да се разходят сред редки растения, вековни дървета и десетки видове птици и животни – точно на два километра от центъра на селото.

Село с 10 националности, отворено към света

Когато през 2009 г. се провежда първото издание на Куртово Конаре Фест, местните още не подозират колко силно ще се промени селото. Първоначално идеята е просто да се покаже какво има в района – вкусната лютеница, пиперките, занаятите. Но фестивалът прави и нещо друго: връща селото на картата.

Постепенно млади семейства започват да се завръщат. Други – привлечени от духа и хората – решават да останат. Днес в Куртово Конаре живеят хора от 10 различни националности, както и българи от всички краища на страната. Свободни къщи за продан няма. А на улицата можеш да чуеш както куртовски диалект, така и английски, италиански, гръцки, испански.

Селото е отворено към света – и това не е просто фраза. Местни баби ходят на оперни и театрални спектакли в Пловдив и посещават уроци по йога, младежите говорят за опазване на околната среда, а читалището е част от европейските разговори за „интелигентни селища“ (Smart Villages) – идеи за бъдещето на малките места в Европа. Куртово Конаре не се страхува от новото – приема го, обсъжда го, пречупва го през собствената призма.

Ако някога някой е мислел, че това е „просто село в полето“, днес ще го види другояче: като живо, пъстро и уверено в себе си място, което гледа напред, без да забравя откъде е тръгнало.

Дом за местната – и националната – памет

В Куртово Конаре наследството не е нещо отминало. То е навсякъде – в чушките и доматите, които и до днес се отглеждат със същото старание като преди сто години, в песните, които се пеят на площада, в ръчно изработените кукли от царевична шума, в историите, предавани от човек на човек. Занаятите, земеделието, празниците, грижата за другия – всичко това е жива памет. И тя не просто заслужава, а има нужда от свой дом.

Местните мечтаят да създадат място, което да събира всичко, което ги е направило такива, каквито са – място, където да се пазят и предават традиции, да се срещат поколения, да се гради ново знание, стъпило здраво върху корените. Най-естественият дом за това е сградата на старото земеделско училище – най-старата в общината, през която е минал целият живот на селото. Там са се учили поколения наред, там младите са си казвали „да“, там е било първото читалище, лекари са лекували, отваряли са се магазини, водели са се разговори за бъдещето.

Днес хората вярват, че тази сграда отново може да стане дом – не само на спомени, а и на бъдеще.

С помощта на Платформа АГОРА, Фондация „Америка за България“, местни дарители и архитект с визия се работи по проект за възстановяването ѝ – заедно със старата детска градина, чийто просторен двор може да приеме бъдещи градинари, кулинари, занаятчии, деца, доброволци и гости от страната и чужбина.

Това няма да е музей. Ще е дом – на всичко, което прави това място истинско. Дом не само за наследството на Куртово Конаре, а и за онова усещане, което познаваме като българско – събиращо хората около огнището, около песента, около грижата за земята и един за друг.

И ако се чудиш какво е България, без да я обясняваш с дати и карти – погледни към това село. Без куртовската капия няма истинска лютеница. А без лютеница, знаеш – България просто не е същата.

Ако искаш да следиш как се развива тази вдъхновяваща общност, стани част от тяхното онлайн семейство тук: facebook.com/chitalishtekurtovokonare