От Филипопол до Пловдив: пътешествие в историята

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email
Скот Бригс

Текст: Скот Бригс

Скот Бригс е асоцииран директор в архитектурно бюро SKOLNICK Architecture + Design Partnership в Ню Йорк. Проектите, по които работи, обединяват архитектура, изложби, интерпретация, графика и мултимедия за създаване на привлекателни посетителски преживявания. Като проектен ръководител и начело на дизайнерския екип, Скот е работил по много от големите проекти на SKOLNICK в областта на културното наследство, вкл. музеи, посетителски центрове, изложби и библиотеки. Участва в трансформацията на детските отделения в „Пирогов“ и в създаването на Детски научен център „Музейко“ и Посетителския център на Епископската базилика на Филипопол.

Скот има бакалавърски степени по изящни изкуства и по архитектура от Университета за дизайн на Роуд Айлънд. Лицензиран архитект е и понастоящем секретар на изпълнителния съвет на нюйоркския клон на Американския институт на архитектите.

„Познавате Пловдив?!“ изрече той с любопитство, сочейки тениската ми с надпис „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. Сервитьорът ни звучеше леко изненадан. Тъкмо бяхме седнали в градината на ресторант за обяд в Провинстаун, щата Масачузетс. Малкият крайбрежен курорт в североизточните щати привлича десетки млади българи за лятна работа в многобройните къщи за гости и ресторанти. Обясних му, че познавам Пловдив много добре и съм бил там няколкократно. Заинтригуван, той често се връщаше между поръчките на нашата маса, за да разбере повече за проектите ни в София и сегашната ни работа по Епископската базилика. Младият ни събеседник спестяваше, за да продължи следването си в областта на биоинженерството в САЩ. Поредната интересна случайност във връзката ми с България!

Свързвам България с много ярки и мили спомени. Бях изключително щастлив, когато през лятото на 2018 г. Фондация „Америка за България“ реши да въвлече SKOLNICK и нашия експертен опит в планирането и дизайна на музейни преживявания за този невероятен проект. А и птиците трудно можеха да бъдат пренебрегнати. Президентът на Фондацията Нанси Шилър ни примами с разкази за вълшебни пернати същества, увековечени в камъка. Представено по възможно най-достъпния и точен начин, изплувалото изпод пластовете на времето съкровище би превърнало Базиликата в повод за огромна гордост за страната. Кой би могъл да устои на такава покана? Бяха изминали три години от грандиозното откриване на „Музейко“ с маршируващ оркестър и фойерверки. Вълнувах се, че отново щях да работя с Фондацията.

Скот на строителната площадка на Базиликата. Строителните дейности тъкмо са започнали.

Скоро след това екипът ни се завърна в България. Бързо се настроих на българска вълна с насечената мелодия на езика, повсеместната американска поп музика по автоуредбата и масивните соц блокове, които преливаха в пейзажи от яркожълти слънчогледови полета, докато бързахме по магистралата от летището към Пловдив. Стоейки под лъчите на жаркото августовско слънце на булевард „Мария Луиза“, се затруднявах да си представя как купчината пясък, мръсотия и камъни пред нас щеше да се превърне в първокласна културна дестинация. Въпреки решителността и волята на Фондацията, в които се уверих след завършването на недалечната Малка базилика, както и след успешната реализация на „Музейко“, перспективата да се захванем с огромната Епископска базилика изглеждаше леко плашеща.

Как да представим толкова много слоеве от историята на мястото, на култури и общества, които не познаваме? Заедно с изграждането на нов интерпретационен център над цялата тази история, археологическият обект трябваше да остане активен, съчетавайки фина изследователска дейност на терен с тежко строителство.

Всичко трябва да пасва точно

Екипът ни бързо се потопи в проекта чрез срещи с многобройните експерти, които вече бяха отделили много усилия и време, често години, за запазването на обекта и разработването на план за бъдещото му съхранение. Само след няколко срещи с архитектурния екип, експертите по съдържание и археолозите, заехме своето място сред колектива от сътрудници в това уникално начинание.

Когато най-накрая посетихме близкото студио за реставрация на мозайки, Елена Кантарева-Дечева затвърди разбирането ни за задачата със своя заразителен ентусиазъм. Запознахме се и с реставрационния „жаргон“ – тесери, хоросан, разликите между opus tesselatum и opus vermiculatum – който използвахме, за да разкажем за обекта. С помощта на работещите по проекта историци и други експерти, събрахме основната терминология за самата базилика – апсида, нартекс, амвон, фиала, презвитерий, фриз и архитрав – и научихме как тази огромна структура се вписва в древноримската система от улици кардо и декуманус. Напразно се опитвах да си припомня подробности за гръцките и римски стилове от университетските лекции по история на архитектурата.

Да бъдат разбрани добре Базиликата и нейното минало не е лека задача предвид многото структури, издигали се на мястото през вековете, наслояването на мозайки и различните истории, които биха могли да се разкажат. Проучихме и оценихме всички видове „потапящи“ среди, като добавена и виртуална реалност, видео технологии, интерактивни модели и много други изложбени техники. Необходими са различни подходи, за да се достигне до широка публика, включваща както туристи, така и изследователи. Някои преживявания наистина потапят посетителите, като например прожекциите със сенки, илюстриращи ежедневието на хората в римски Филипопол, и птиците на втория етаж, които „оживяват“ чрез добавена реалност. Има и по-традиционни музейни експонати и интерпретационни панели в комбинация с видео съдържание. Особено доволни сме, че Фондация „Америка за България“ реши да създаде преживявания специално за деца, не само като допълнение в програмата. Имаме богат опит в създаването на подобни преживявания и знаехме, че можем да подготвим автентични и увлекателни занимания за най-младите посетители, които да са интересни както за училищни групи и семейства, така и за гости на всяка възраст. Вложихме много в дизайна на „Зоната на откривателя“ на втория етаж на Базиликата.

В подготовка на „Зоната на откривателя“

Малко след нова година се върнахме в Пловдив, за да продължим работата по проекта и да се срещнем с различните изпълнители. Всички погледи бяха насочени към новата Европейска столица на културата и градът полагаше всички усилия да предостави необходимото гостоприемство, ентусиазъм и празнична атмосфера на своите гости. Въпреки лютия студ, до обекта на Базиликата се издигна скелеподобна кула с екрани. Посланията от пъстроцветните тениски на организаторите ни уверяваха, че сме в това „Заедно“. Пловдив се готвеше за парти, но нашият екип имаше още много работа!

През 2019 г. изработката на изложбените елементи, технологиите и интерактивните експонати бързо напредна. Работихме с изключителна група от талантливи българи по създаването на експонати, графични елементи и информационни табели, софтуер и видео материали, както и на елементи от интериорния дизайн като рецепцията, магазина за сувенири и осветлението за спираловидната рампа. Производител от Лондон бе избран да изгради специалните експонати за детския кът, а екип от Унгария и Обединеното кралство разработи и програмира анимациите за добавената реалност. Ежеседмично провеждахме срещи с екипа на Фондацията, за да проверим докъде сме стигнали, и работихме усърдно за спазването на сроковете от всички изпълнители. Пътуване до Лондон през юли ни увери, че изложбените прототипи отговарят на изискванията. Проектът беше истинско международно сътрудничество, като творческите и дизайнерски напътствия на SKOLNICK през целия процес гарантираха безпроблемното напасване на всички елементи при сглобяването им на място в Пловдив.

Птица „оживява“ върху ръката на Скот благодарение на технологии за добавена реалност

Особено удовлетворяваща беше възможността да опозная по-добре някои от новите лица във Фондация „Америка за България“, както и да възобновя връзките си със служители на Фондацията и фирми, с които вече бях работил по „Музейко“. Този културен обмен и работата с хора, от които те делят огромни пространства, често са предизвикателни, но изключително удовлетворяващи. Също така ми хареса времето, прекарано в Пловдив, и възможността да опозная по-добре този прекрасен малък град – криволичещите калдъръмени улици на Стария град, тепетата и древните останки, квартал „Капана“ с неговите артистични магазинчета, кафенета (няма да забравя кюфтетата с лютеница и ракия в „Паваж“!) и ярки графити. Съвремие и отминали цивилизации се преплитат навсякъде в Пловдив.

Към края на февруари 2020 г. Пловдив се готвеше за Баба Марта и навсякъде в парковете имаше щандове с мартеници. Заедно с екипа от Лондон прекарахме натоварена седмица в инсталиране на „Зоната на откривателя“ и външните експонати. Тогава още не знаехме, че глобална пандемия ще спре света за повече от година. Това, че проектът успя да продължи, дори с намалено темпо, и да бъде завършен в тази странна обстановка, е доказателство за отдадеността и постоянството на екипа.

След трескавата дейност през последните три години, прахът вече окончателно се е уталожил. Пожелавам на хората от цял свят най-накрая да могат да посетят това свещено място във великолепен град и да открият чудесата на Епископската базилика за себе си.