Професия: посланик на българската музика

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email
previous arrow
next arrow
Slider

 

„Бях почти спряла да пиша на български.“

Лора Чекоратова е само на 17, когато заминава да учи пиано в музикална консерватория №1 в света – Джулиард в Ню Йорк. Годината е 1992. Оттогава живее в Голямата ябълка и покорява световните сцени, общувайки предимно на английски.

Въпреки че успехите ѝ са предимно навън, пианистката никога не губи връзка с България. Композиторът Димитър Ненов е темата на докторската ѝ дисертация, а през последните години работи за популяризирането на творчеството на съвременната българска композиторка Добринка Табакова в САЩ. Лора е съосновател на концертната поредица „Български концертни вечери в Ню Йорк“ в Генералното консулство на България в Ню Йорк, която тази година откри петнадесетия си сезон и цели да популяризира българската музика там. Всяка година „Карнеги Хол“ е домакин на заключителното събитие от поредицата.

Днес Лора редовно кореспондира на български с журналисти и почитатели от България, които искат да знаят повече за работата ѝ и за фестивала за камерна музика в Ковачевица „Неотъпкана пътека“, която тя основава през 2018 г.

„Като навлезе кирилицата навсякъде в компютрите, вече се пише по-лесно на български“, смее се тя. Пояснява, че именно напредналите технологии ѝ позволяват да организира фестивала, без да трябва да е физически в България през цялото време. „По този начин българите в чужбина биха могли да се включат в българския живот. Дори да не се преместят там постоянно, всеки би могъл да допринесе с нещо“, смята тя.

Лора се присъедини към екипа на RE:TURN в Ню Йорк на 20 ноември 2019 г., за да разкаже за своите проекти в САЩ и за „завръщането“ си в България с „Неотъпкана пътека“.

За тема на докторската ти работа в Джулиард избираш Димитър Ненов. Имаше ли интерес към творчеството на български композитор и към българската музика?

През 1992 г. в Джулиард започнахме трима българи – моят бъдещ съпруг цигуларя Георги Вълчев и пианистката Ани Стойчева. В следващите десетина години идваха по още двама-трима българи на година и започнахме да имаме доста добро присъствие. Чуваше се българска реч навсякъде, започнаха да се свирят български композитори, да се говори за българска музика и за нашите традиции. В Америка не се знаеше много за нас, беше скоро след промените. Ние се идентифицирахме като българи и това ни правеше винаги по-интересни, по-уникални. Даже когато дискутирах с моите професори за какво да пиша в дисертацията си – в началото имах идея да пиша за Шуберт – те ме окуражиха да избера нещо свързано с България, с българската музика, защото така можех да дам нещо ново на университета.

Така се стигна до идеята да пиша за Димитър Ненов. Избрах го, първо, защото е пианист и, второ, защото има много интересна история. През 20-те години, той е изпратен от родителите си да учи архитектура в Германия. Той обаче тайно от тях учи музика. Когато разбират, те спират издръжката му. Въпреки това, той завършва както архитектура, така и музика. Издържа се, като композира музика за неми филми. В България създава фонотеката на радиото, както и много от важните институции, които съществуват и до днес.

„Български концертни вечери в Ню Йорк“ са част от дейността ти за популяризиране на българската музика зад океана. Каква е тяхната история?

„Вечерите“ започнаха благодарение на пианистката Павлина Доковска, която живее в Ню Йорк от 70-те години и е като майка на всички от по-младото поколение музиканти. Павлина започна една кампания за събиране на средства за роял за българското консулство и много бързо събра достатъчно, за да се купи роял „Стейнуей“. Тогава се събрахме всички български музиканти в Ню Йорк и решихме да правим концерти.

Трябва да се свършат много чисто организационни неща, за да се направи един концертен цикъл – реклама, набиране на средства – тъй като концертите са напълно безплатни. Оттам, като съпредседател на борда, започнах да уча как се администрират такива проекти. Вече има такива специалности в колежите – арт мениджмънт. Дори да не си такава специалност, задължително взимаш курсове за развитието на бизнес умения. Много е важно за всеки музикант през 21-ви век да има тези способности.

А как реши да създадеш музикален фестивал толкова далече от сегашния ти дом?

Имам две деца и обикновено прекарвам лятото в България, а и започнах да виждам промени през последните години. Например това, което фондация „Заедно в час“ прави за образованието, за мен е много вдъхновяващо. Фондацията на Елизабет Костова подпомага българските писатели. Благодарение на нея, за първи път чух за Георги Господинов, за Милен Русков, за всичките големи български автори, които творят в момента.

Започнах да си мисля какво бих могла да направя аз. Из главата ми вече се въртеше един летен фестивал за камерна музика. После започнах да търся подходящо място, което би било интересно не само за почитателите на музиката, но и за хора, които биха отишли там с цел туризъм. Ковачевица беше перфектното място, защото има и зала в много добро състояние. Ремонтирана донякъде, но достатъчно добре ремонтирана – има акустика и изглежда добре. Нашата цел сега е да помогнем на читалището да завърши ремонта, за да може да се използва и за други цели.

Нашата певица Мариана Карпатова е от Гоце Делчев и когато хората там разбраха, че Мариана ще участва, трябваше да направим закриването на фестивала и в Гоце Делчев.

Ти все пак не живееш в България. Как се организира фестивал дистанционно?

Не съм мислила, че би било възможно и най-вероятно нямаше да бъде възможно преди десетина години. Всички организатори живеем извън България, но благодарение на интернет можем почти изцяло да организираме фестивала от разстояние – и реклама, и връзки със спонсори, и маркетинг. Само последните два месеца правим неща на място. Имаме приятели, живеещи в Белгия, които правят такъв фестивал в Арбанаси вече десет години. Вече споменах Елизабет Костова [която живее в САЩ, бел.ред.]. Това е едно от нещата, с които българите в чужбина биха могли да се включат в българския живот. Дори да не се преместят там постоянно, всеки би могъл да допринесе с нещо.

Какво е важно за успеха на фестивал като „Неотъпкана пътека“?

Хората от нашето село и съседните села, особено при второто издание, започнаха да ни приемат като нещо свое, което е много важно. Те могат да използват фестивала, за да развиват своето гостоприемство и малки бизнеси. Всички хора, които чуват за Ковачевица покрай фестивала, са техни потенциални клиенти. По този начин се надявам събитието да е благоприятно за всички – не само за публиката, но и за хората, които живеят там.

Какво не си предполагала, че ще правиш като организатор на фестивал?

На читалището в Ковачевица на втория етаж има една прекрасна тераса, но ѝ липсваше вратата и там влизаха лястовици и си правеха гнезда. За първото издание бяхме наели хора и всичко беше изчистено, но като си дойдохме втория път, пак трябваше отначало да се чисти. Накрая събрахме средства и направихме врата.

Трябваше да купуваме и столове, защото в читалището нямаше, а идват към 200 човека. Миналата година до последно не можахме да намерим достатъчно столове. Носихме от кръчми, от къде ли не. Тази година намерихме спонсор, който купи 150 стола, направени на ръка от майстор оттам. Ние ще използваме тези столове по американски – за да набираме средства, като каним спонсори да си слагат табелки с имената на облегалките срещу дарение. Възстановяването на читалището стана част от нашата мисия.

Срещна ли подкрепа за организирането на фестивала или по-скоро се натъкна на песимизъм?

Всички бяха много ентусиазирани. Не само музикантите, но и хората, които ни направиха дизайна на рекламните материали и логото, както и прекрасните хора, които ни направиха видеото. Мога да кажа, че когато човек има хубава идея и я прави с любов и ентусиазъм, това е заразно.

Българите имаме репутация, че гледаме негативно. Имаше тук-там някой да каже, „О, никой няма да дойде на концерт. Те в София не ходят на концерт“, но аз бях сигурна, че няма как да не дойдат 200 души на концерт в Ковачевица. И действително така стана – дойдоха. Дойдоха и много хора, които по принцип не ходят на класически концерти. Мисля, че причината е, че на хората им харесва идеята, но им допада и мястото.

Нашият опит може да е полезен, защото показва, че не е невъзможно и дава оптимизъм на хората наоколо. Местните дойдоха на концерт с гордост, че нещо такова се случва в селото им. Животът не е лек в малките места в България и хората имат нужда от изкуство, имат нужда от неща, които ги събират заедно.

Програмата за 2019 г. беше посветена на творчеството на Добринка Табакова, като и в двете издания участваха виртуозни музиканти, като Никола Таков, Мариана Карпатова, Вангел и Екатерина Тангърови, Веселин Тодоров, Христо Танев, Румен Цветков, Иван Лалев, Георги Вълчев, Волфрам Кьосел и Юлита Фъсева. Какво да очакваме през 2020 г.? 

Догодина честваме 250 години от рождението на Бетовен и най-вероятно ще се фокусираме върху него, въпреки че все още нямаме конкретна програма. Знаем, че ще ни гостува Златомир Фунг, много известен челист с български произход – една от изгряващите звезди в класическата музика. Той е много щастлив, че ще може да дойде в Ковачевица, защото неговата баба е родена в село Добринище, близо до Ковачевица.

Златомир Фунг често присъства в програмата на „Салон на виртуозите на Шарлот Уайт“, на който си артистичен директор и който подпомага млади дарования в началото на кариерата им. Какво те мотивира в работата ти?

Основателката на „Салона на виртуозите“ Шарлот Уайт, която има доста интересна история. Шарлот е американска пианистка от Ню Йорк и основава организацията през 1989 г., когато е на 75 години. Живее и я ръководи до 103-годишна възраст, като я превръща в една от организациите в сферата с най-висока репутация в града. Това за мен е много вдъхновяващо. Приживе тя казва, че тайната на дълголетието ѝ е, че винаги се събужда сутрин с план за това, което ще направи през деня. Надявам се това да ни послужи за вдъхновение, че винаги може да направиш нещо голямо, независимо на каква възраст си и къде си, ако го правиш с любов и желание.

Абонирай се

Научете за инициативите на Фондацията срещу COVID-19

Абонирай се

Научете за инициативите на Фондацията срещу COVID-19