Пламен Николов, „Есетере“: Успехът е да променяш животи към по-добро

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email
Пламен Николов, изпълнителен директор на „Есетере“

Пламен Николов обича да се шегува, че работата му е да радва хората. „Бизнесът ни е ароматен – и буквално, и преносно“, казва изпълнителният директор на „Есетере“, дъщерна компания на dōTERRA, най-големият производител на етерични масла в света. Етеричните масла са в основата на ароматерапията – употребата на ароматни масла от растителен произход за лечебни и козметични цели.

Компанията майка dōTERRA стъпва на българския пазар през 2015 година, привлечена от репутацията на страната като световен лидер в производството на лавандулово масло и значителен опит в областта на маслодобива. Първоначалният план на компанията е да дестилира масло от лавандула и маточина. Оттогава обаче търсенето на етерични масла в световен мащаб постоянно се увеличава: глобалната индустрия за етерични масла се оценява на 8,74 млрд. щатски долара за 2020 година и се очаква да нарасне до 18,25 млрд. долара през 2028 година, според компанията за пазарни проучвания Fortune Business Insights. Повишеното търсене и качествената продукция на „Есетере“ убеждават dōTERRA да разшири инвестициите си в България.

Днес „Есетере“ работи денонощно, 365 дни в годината, като дестилериите в Добрич преработват тамян, лавандула, маточина, чубрица, сандалово дърво, смирна, лайка, бял равнец и други. Компанията произвежда и розово масло в новооткритата розоварна „Тера Роза“ в град Шипка, близо до „столицата на розата“ – Казанлък. Така дестилирани в България етерични масла достигат до доволни клиенти на dōTERRA в цял свят.

За Пламен от значение е не само клиентската удовлетвореност. „Есетере“ е известна с по-различното отношение към хората си. Етиката и устойчивостта са определящи във взаимоотношенията с партньори и доставчици, като компанията сключва дългосрочни договори с фермерите и изкупува суровината им на справедливи цени. На служители и работници „Есетере“ предлага редица възможности за кариерно развитие и усвояване на допълнителни професионални умения. Пламен и ръководството на компанията са създали благоприятна среда за развитие, която изгражда доверие и дава възможност на служителите да вземат автономни решения и да експериментират.

24-часовият цикъл на работа в „Есетере“ донякъде налага този подход към хората. За осигуряването на непрекъснат производствен процес, „е много важно да имаш доверени хора с чувство на отговорност и упоритост. Аз имам щастието да съм обграден от такива хора“, обяснява Пламен. Отношението към служителите на „Есетере“ е продиктувано и от искрена грижа за хората. „Аз вярвам в екип. Може да нямам много таланти, но един от талантите ми е да намирам и мотивирам хора. Така се създава структура като нашата: да намериш хора с желание, да ги мотивираш да искат да растат в това, което правят… човек да идва усмихнат на работа.“

Това Пламен постига с непрестанни усилия. Първоначално има известно текучество в „Есетере“, предимно сред работниците от местни ромски общности. Пламен инвестира време, за да разбере предизвикателствата на тези общности и да помогне на хората да изградят нужните работни навици и умения. В партньорство с Тръста за социална алтернатива, компанията организира професионални курсове в работно време, както и вечерни курсове за ограмотяване и придобиване на базисни умения.

Пламен показва дестилерията в Добрич на Нанси Шилър, президент на Фондация „Америка за България“

„Считаме, че тези придобити по време на работата умения ще са им полезни. Дори да приключат работата си при нас, това ще им остане. Искахме нещо, което да повиши жизнения им стандарт, начина, по който ще се представят на пазара на труда“, казва той.

Резултатите не закъсняват: днес рядко има промени сред 110 постоянно заети в „Есетере“, а по време на розобер и прибирането на лавандуловата реколта компанията разчита на близо 200 сезонни работници – обикновено хора, с които работи от години. В знак на признателност за грижата и отношението, Пламен и ръководството на „Есетере“ често биват канени на сватби, кръщенета и други семейни празници.

„Всичко започва с нашите собственици. Те са от щата Юта и в тяхната култура е заложено да отделят една част от приходите си за обществена дейност. Те го наричат „да върнем“ в обществото. Друг техен принцип, който следваме е т.нар. co-impact, т.е. грижим се за района, в който сме активни“, обяснява Пламен.

В Добрич, където се намира основното производство на компанията, за последните пет години са дарили близо 600 000 лева за местни инициативи. Те включват обновяване на сградния фонд на домове за деца без родителска грижа, стартиране на менторска и стажантска програма за напускащи институциите младежи, изграждане на детски площадки и ремонт на базата и закупуване на ново оборудване за легендарната млечна кухня за детски храни в центъра на Добрич.

Пламен говори с възхищение за работата на „Чудната градина“ в Добрич, местен проект в подкрепа на хора с увреждания, и неговата създателка, Мария Методиева. „Чудната градина“ осигурява препитание и достоен живот на 22 местни младежи с увреждания, както и свежи зеленчуци за жителите на града. През годините „Есетере“ подкрепя закупуването на офис-склад, кубове за вода, трактор и кола за доставки. „Мария и нейният партньор са прекрасни хора. Те имат кауза, която променя света“, категоричен е Пламен.

В град Шипка по идея и с подкрепата на Пламен тази година стартира Академия „Роза“ – едноседмична школа, където млади музикални дарования от цялата страна усъвършенстват своето изкуство заедно, с помощта на изтъкнати педагози. „За децата от музикалните училища е важно да имат две неща – да бъдат организирани в оркестър и да имат изяви. Втората идея е да осигурим на хората от малки населени места достъп до висше изкуство“, разказва Пламен, който е страстен и дългогодишен почитател на класическата музика. Академията стартира силно – с участието на именития диригент и музикален педагог Максим Ешкенази, като идеята е събитието да бъде ежегодно.

Пламен на финалния концерт на Академия „Роза“, Шипка, 2020 година

Със своето участие в друго първо издание – това на менторската програма за млади преприемачи BASE Mentor, Пламен показва колко сериозно и лично приема ангажимента за „връщане“ в обществото. Програмата дава възможност на възпитаници на Бизнес академия за стартиращи предприемачи – BASE, безплатната предприемаческа програма на Фондация „Америка за България“, да развият своите бизнес начинания чрез индивидуална работа с ментори доброволци от света на бизнеса. Пламен е впечатлен от проектите на двете млади жени, с които е работил до момента ­– и двата в областта на интернет търговията с дрехи и аксесоари. „Моето желание беше да ги науча да ценят повече собствения си труд и време“, казва той. Добавя, че неумението да бъде ценен този ресурс е често срещано явление в България.

Културното наследство на страната е друга област, която провокира чувството на Пламен за гражданска отговорност. Остава безмълвен при първото си посещение в Епископската базилика на Филипопол в Пловдив. „Като видях какви решения са направени, как са изложени тези два слоя мозайки, колко прекрасно е цялото нещо, така ме заплени, че бях длъжен да участвам с каквото мога. Това е страхотно богатство за Пловдив и България.“ Заедно с десетки други граждани и бизнеси Пламен се включва в кампанията „Подари си птица“, за да подпомогне дългосрочно дейността на музейния комплекс на Базиликата. Осиновява птичето Червеношийко, защото е бил рижав като дете и защото червеният е топъл, радващ цвят.

Какво зарежда оптимизма му?

 „Аз съм видял хубави неща от живота. Разбира се, че съм видял и лоши, но предпочитам да гледам на чашата като наполовина пълна. Много вярвам в това, че човек трябва да положи усилие – да се хване и да се действа“, казва той.

За пример дава собствената си история с „Есетере“. Той е част от екипа от самото начало и буквално полага основите на компанията в страната. „Построяването на дестилационна е нещо нетрадиционно. В света не е написан учебник за строене на дестилационна. Обаче като ме попитаха, „Можете ли?“ аз отговорих, „Да, мога“. Щом го е направил някой друг, значи и аз мога.“

Как разбира, че е успял?

„Когато животите на хората се променят към по-добро.“