Има места, където Балканът още изглежда така, сякаш човекът едва вчера е минал оттам. По маршрута „Връшка чука – Ком“ тревата понякога стига до кръста, хвойната затваря пътеката, а гледките към Сърбия се редуват с безкрайни гънки планина. С часове можеш да вървиш, без да срещнеш никого. Само следи от сърни, диви прасета и птици, стар граничарски коларски път и вятърът, който минава по билото.
Трудно е да повярваш, че това е България. Още по-трудно – че доскоро почти никой не е имал право да стъпва тук.
Десетилетия наред този край е част от Желязната завеса. Границата със Сърбия е строго охранявана, а по пътеките се движат основно граничари. След 1989 година районът постепенно опустява. Пътеките обрастват. Заслоните се превръщат в руини. Една от най-дивите части на Европа – днес част и от Зеления пояс на Европа – остава почти забравена.
Докато Ивайло Марков не решава да тръгне обратно към началото.
Ивайло е кинаджия – режисьор и оператор, но и човек с корени дълбоко в торлашкия Северозапад. Баща му е от Горни Лом, майка му – от Раковица. И може би точно затова гледа на маршрута „Връшка чука – Ком“ като на липсващата първа глава от една велика история.
Защото, ако Ком – Емине е легендата на българските преходи, то това е неговата предистория.
„Ком – Емине“ започва от връх Ком. Според Ивайло обаче истинското начало на Стара планина е по̀ на запад – при Връшка чука, най-северозападното възвишение на българския Балкан. Така към епичния маршрут се добавят още 130 километра. Още дни ходене. Още „дивотия“. Още тишина.
Ивайло създава сдружение „Торлакия“ и започва работа почти от нулата. Заедно с доброволци разчистват стари граничарски пътеки, режат паднали дървета, поставят маркировка и табели, възстановяват заслони. Понякога денят свършва с кал до коленете и чай на газов котлон някъде под връх Копрен. Друг път – с дълги разговори край огъня за торлашки думи, стари истории и как изобщо се връща живот на място, което всички са отписали.
Но маршрутът не е просто туристически проект.
Това е опит Северозападът да бъде видян по различен начин – не като „изоставен край“, а като място с огромна красота, история и потенциал за приключенски туризъм. С подкрепата на доброволци, местни общини и партньори, сред които и Фондация „Америка за България“, по трасето вече се изграждат чешми, възстановяват се заслони и се планират нови места за подслон на туристи.
През 2025 година легентата в българското планинско бягане Кирил Николов – Дизела пробягва маршрута за по-малко от 24 часа. През 2026 „Връшка чука – Ком“ вече е част от състезанието „Балканиада WEST“. Но истинската магия на това място не е в рекордите.
Тя е в усещането, че вървиш през нещо непокътнато.
Че пред теб няма сергии, музика и опашки за снимка, а само планина. Истинска, сурова и огромна.
И че все още има места, където можеш да се изгубиш за малко – и точно така да намериш нещо важно.
Ако ви се тръгва натам, маршрутът вече има подробен сайт с информация, етапи и възможности за логистична подкрепа: torlakia.bg/bg/marshruta. От „Торлакия“ редовно организират и доброволчески акции за разчистване и маркиране. Защото тази пътека не се появява сама. Някой трябва да продължи да я отъпква.
