Дряново е по-известен със своите архитектурни шедьоври, пещери и праисторически находки, но сърцето на града са неговите хора – чудати, упорити, способни, трудолюбиви. Точно като големия майстор Колю Фичето, създател на едни от най-оригиналните сгради и мостове на България от 19 век, с което заслужава прозвището си „Първомайстора“.

Дряново отвори широко вратите си за Академия „Муза“ – най-новата програма на Фондация „Америка за България“ в подкрепа на музеите и развитието на туризма. Първото издание на едноседмичната обучителна програма се проведе в средата на март в Исторически музей – Дряново (чиято експозиция, посветена на живота и творчеството на Първомайстора, не е за изпускане!). Американските лектори и 40 участници в академията от цяла България се убедиха не само колко гостоприемни са дряновци, но и че има много с какво да се гордеят – въпреки скромните си размери, старопланинският град е богат на забележителности, възможности за културен и природен туризъм – и най-вече, интересни хора.

За Дряново и дряновци от миналото и настоящето разговаряхме с директора на музея Иван Христов – историк, поет и амбициозен мениджър с визия за развитието на институцията и града.

Фондация „Америка за България“: Моля, представете се.

Иван Христов: Казвам се Иван Христов, на 32 години, родом от съседния Габрово, семеен, с дъщеря и син. По образование съм историк, а по душа – поет. Обичам както историята, така и литературата и вътрешно съм в неспирно и безотказно търсене на допирните точки между науката и изкуството.

Някога в университета изучавах средновековието, но в последно време изпитвам особен интерес към изследване историята на социализма у нас. Може би защото това е период, който тепърва предстои да бъде детайлно проучван и анализиран от историците, а части от материалната му култура все по-често ще се сдобиват със статут на ценности, които ще търсят местата си във фондовете на музеите.

„Америка за България“: Какво ви мотивира да изберете Дряново за професионална реализация?

И.Х.: Днес професионалната реализация по изучаваната специалност не е чак толкова лесно постижима. Често се случва да учиш едно, а да работиш друго и причините за това могат да са от най-различно естество. Аз съм от упоритите и последователни хора и след като вече имах натрупан опит от работа като уредник в Регионален исторически музей – Габрово и организатор на културно-масовата работа в Общинска администрация в родния ми град, в търсене на личното щастие и постигане на мечтата ми да работя това, което мога и обичам да правя, се явих на конкурс за директор на музей в съседния град Дряново. Тази позиция ми позволява едновременно да работя за опазване на документалното и материално историческо наследство на този край и да изявя себе си като администратор и организатор на културно-масови събития.

Предизвикателствата са големи, имайки предвид разпада на ценностната система и духовната нищета на съвременното ни общество от една страна и огромното ми желание да съм от другата страна, като активно и с личния си пример работя за промяната.

„Америка за България“: Като историк имате уникален поглед върху миналото и настоящето на града и подопечения ви музей. Какво не знаем за Дряново?

И.Х.: Името на Дряново се свързва с изобилието на дрян в околностите му. Дрянът е дървото, което в още неприключилата зима е напъпило и бърза да цъфне. То е първата храна за пчелите, които имат особено значение за живота на планетата, но на плодовете му се радваме чак през есента. С развитието си дрянът сякаш проследява целия човешки живот – от младостта до мъдростта – и неслучайно присъства в българските народни традиции. По дряновите пъпки се гадае, а със сурвачка от дрян се пожелават здраве и дълголетие. Дървесината на дряна е изключително жилава, гъвкава, плътна и твърда.

За година и половина, откакто професионално свързах живота си с Дряново и ежедневно съм в града, установявам и все повече се убеждавам, че дряновци са попили от всички свойства и качества на своя топоним. Дряновци са различни – нестандартни в мисленето в добрия смисъл на думата, разумно-предпазливи, устойчиви на несгоди, мъдри и силно милеещи за родния си град. Радва ме това, че дряновци са съхранили възрожденския плам и бунтовния дух от миналото и са хора, от които може да се научи много.

„Америка за България“: Кои са дряновците от историята, които не са особено известни, но които трябва да помним?

И.Х.: В Дряново са родени и израсли много видни личности, свързани с културата, науката и обществения напредък на нацията. Най-видният представител на архитектурата от Възраждането – признатият от съвременници и потомци Колю Фичето, е роден тук. Тук е роден и първият доктор по архитектурни науки в България арх. Александър Рашенов, както и достатъчно популярният арх. Пенчо Койчев – автор на емблематични за България сгради от началото на ХХ век. С дряновски произход е и Максим Райкович – духовник, книжовник и борец за църковна независимост, радетел за новобългарска просвета и голям дарител за образованието не само в родния си град.

Дряново е родно място на Никола Мушанов – водач и народен представител от Демократическата партия, а от 1931 до 1934 г. и министър-председател на България. Тук е роден и неговият племенник – Стойчо Мошанов, също политик, известен в историята ни със своята дипломатическа мисия в Кайро.

Сред творците с дряновски корен са: Рачо Стоянов, написал драмата „Майстори“, която и до днес се играе по театралните сцени на България; Марко Ганчев – един от най-големите сатирици на новото време; Димитър Стефанов – основоположник на хайку поезията у нас; Тодор Попов – известен композитор на хорова музика; Месру Мехмедов – диригент от световна величина; Христо Недялков – композитор и дългогодишен диригент на Детския радиохор при Българско национално радио и много други.

„Америка за България“: Въпреки че е най-големият ни възрожденски строител и архитект, личността на Колю Фичето остава загатка. Бил е особен, оригинален, самоук – истински чудак. Имате ли любими подробности за живота и труда на майстора?

И.Х.: Както при всяка велика личност, личността и делото на прочутия майстор също са обвеяни с множество легенди, но добре известно е, че в легендите винаги има доза истина. За Колю Фичето се разказва, че е бил особено скромен и благочестив човек. Бил е дълбоко вярващ и житейски се е придържал към ценностите на християнството с милосърдие, грижовност и трудолюбие. Известно е, че е отделял от спечеленото за бедни, сираци, вдовици и е дарявал на изпаднали в нужда. Славел се е и с типичното за дряновци добре развито, незлобиво чувство за хумор, с което на въпроса от страна на чуждестранен пътешественик при вида на негов градеж на кой университет всъщност е възпитаник, отговорил: „На Баева ливада“. Завръщайки се у дома, чужденецът разгърнал картата на света, за да търси университета „Баева ливада“, но така и не го намерил.

„Америка за България“: Дряново често е транзитна спирка по пътя до пещерата Бачо Киро и Дряновския манастир. Какво пропускат посетителите, които не отделят поне още няколко дни за Дряново и околността?

И.Х.: За съжаление е така и причините за това са комплексни. Хубавото е, че тези, които решат да разгледат града и неговите забележителности, не си тръгват разочаровани. Тук експозиция „Колю Фичето“ детайлно запознава посетителите с живота и творчеството на майстора и неговия принос за формирането на български национален архитектурен стил, с който заявява присъствието на нацията ни по тези земи и правото ни на свободно съществуване във времето, когато името на България липсва на картата на света. Тук е и Икономовата къща, строена от Колю Фичето за семейството на свещеника Васил Икономов – един прекрасен образец на градската жилищна архитектура, в който човек може да се разходи, да попие от атмосферата на XIX век, да се наслади на прекрасния кобиличен еркер, както и на вътрешното пространство, изпълнено с икони, дърворезби и стенописи от църковното възрожденско изкуство на този край, а и да разгледа някоя от периодично сменящите се там наши временни изложби.

В Дряново има и три православни храма, със съвсем различни архитектурни и интересни интериорни решения; автентичен и единствен запазен до наши дни мост от Колю Фичето, без конструктивни промени по него; релефна географска карта на открито, създадена преди 60 години в двора на гимназията от учителя по география и местен краевед Бонка Тихова.

Пред нас на дневен ред е и създаването на нова експозиция в прочутата Лафчиева къща [позната и като „Къщата без пироните“, бел.ред.], съградена без железни пирони, по която миналата година се състоя текущ ремонт за препокриване и фасадна реставрация.

„Америка за България“: Посетителите едва ли ще усетят духа на Дряново, без да се срещнат с неговите хора. Кои са любимите места за срещи на местните и обичаите, които събират дряновци?

И.Х.: Любимо място за срещи на местните е съботният пазар. Той е като запазена марка за града. Дряновци го обичат и уважават, защото освен обичайната търговия, той им позволява в неформална обстановка да се видят и разменят по някоя дума с познати и близки, да осъществят по-продължителна раздумка с бивши колеги отпреди пенсионирането, а спомените им да ги отведат в младостта им. Иначе в празничния календар на дряновци има място за традиционния дряновски събор (панаир) през октомври, когато от близо и далеч се завръщат в родното градче устроилите живота си другаде и по роднински или приятелски се срещат и забавляват. Панаирът се прави през октомври, защото тогава е Петковден, а св. Петка е считана за покровителка на местното население.

Друг различен обичай, познат до неотдавна в Дряново, е Празникът на младата булка, наричан „светии“. Прави се на 22 март, когато всяка задомена вече мома, минала под венчило в предходната година, посреща гости с почерпка от ликьор и множество дребни сладки, като поканените са само жени. Те пък от своя страна носят на младото семейство подаръци – посуда, сервизи, прибори, които ще се ползват семейно. Празникът на младата булка се е отбелязвал активно докъм края на ХХ век, а ако днес съществува, то не е в познатия от миналото мащаб.

„Америка за България“: Исторически музей – Дряново е динамично място. Освен че отворихте вратите на музея за Академия „Муза“, какво друго сте подготвили с екипа за посетителите на музея през идните месеци?

И.Х.: По-мащабните ни културни прояви са Национален пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и Детски национален конкурс „Преминал майстор през земята“, които, след миналогодишния успех на първите си издания и подкрепата на Община Дряново, решихме да утвърдим като ежегодни прояви.

Ще има изложби с ценни издания и старопечатни книги или етнографски материали от фонда на музея, а други ще са гостуващи („Училищни символи и ритуали“ на Националния музей на образованието, „От киноцентъра до музейната витрина“ на Исторически музей – Попово). Със самостоятелни художествени изложби ще се представят творците на четката Дончо Дончев, Стефан Коцев, Георги Динев, а ще ни гостува и Художествената галерия от Стара Загора. Ще правим и презентации на книги, великденска работилница с участието на доц. д-р Светла Ракшиева, Вечер на изкуствата, а най-голямото ни научно събитие ще се състои в началото на октомври – Втора национална конференция „Епохи, личности, памет“, която този път посвещаваме на 140 г. от рождението на писателя Рачо Стоянов.

„Америка за България“: Къде бихте искал да видите музея след пет години? А града?

И.Х.: Бих искал екипът в музея да е в разширен състав и редом до колеги с опит да стоят млади хора, също толкова мотивирани и отдадени на музейната работа. Бих искал да имаме завършена нова и интригуваща посетителите експозиция в Лафчиевата къща. Да имаме утвърдени в структурата ни нови отдели „Художествен“ и „Археология“, за да разгърнем потенциала на музея и в тези посоки. Бих искал Исторически музей – Дряново да е разпознаваем културен субект на картата на България и символ на висок професионализъм, а Дряново да е предпочитано място за живеене.