Първите владетели на Европа оживяват в едноименната изложба чрез завладяващи истории, умело използване на мултимедия и над 700 артефакта от колекциите на 26 музея в 11 страни от Югоизточна Европа – безпрецедентно международно сътрудничество в областта.

Ренесансът събужда интерес към изучаването на Античността, като за нейни главни герои се смятат древните гърци и римляни. Но те не са единствените „суперзвезди“ на епохата: обитателите на древните Балкани оставят не по-малко ярка следа в хода на човешката история.

Работата на антрополозите Атила Гюха и Уилям Паркинсън цели да утвърди мястото на региона в световната история. Изложбата „Първите владетели на Европа“, която бе открита в музея „Фийлд“ в Чикаго на 31 март и е курирана съвместно от двамата учени, е важна стъпка в тази посока.

Изложбата проследява метаморфозата във времето на егалитарни земеделски култури в йерархични структури, властващи над значителна територия. Посетителите на музея пътуват 7 000 години назад в миналото, за да научат за технологичните и социални иновации, превърнали тези общности в първите монархии на континента. Като демонстрира постиженията на най-ранните общества на Балканите, „Първите владетели на Европа“ подчертава и споделеното наследство на региона.

Гвоздеят на изложбата е тракийска златна корона от Националния исторически музей в София, която поразява с фината изработка и приликата си със съвременните символи на монархическата власт. Посетителите си задават логичния въпрос: По какво още си приличаме с древните хора и какви уроци можем да научим от тях?

В търсене на отговори разговаряхме с кураторите на „Първите владетели на Европа“ Атила Гюха и Уилям Паркинсън.

Атила Гюха е асистент по археология в университета на Джорджия, а Уилям Паркинсън е професор в университета на Илинойс в Чикаго и куратор по антропология в музея „Фийлд“. Двамата са съдиректори на международния археологически проект Körös, изследващ Великата унгарска равнина. Много от темите в изложбата са обект на техни изследвания от десетилетия.

Фондация „Америка за България“: Изложбата „Първите владетели на Европа“ е изключително мащабен проект както по тематичен обхват, така и по брой на участващи институции. Как се зароди идеята за тази изложба?

Уилям Паркинсън: Ръководил съм проекти в Гърция и Унгария, а като аспирант съм работил в България и Сърбия. И двамата с Атила сме работили в Албания. Винаги сме имали интерес към региона и нашите изследвания през последните 25 години се фокусират върху въпроса: Какво се случва с малките земеделски селища от Новокаменната епоха, какво идва след тях? Защо някои от тях се разрастват и стават по-комплексни, а други ту се смаляват, ту се уголемяват? Този въпрос е в основата на антропологичната ни дейност.

Атила и аз знаехме каква е „голямата картина“ – историята, която искахме да разкажем, но желанието ни беше да създадем проекта съвместно с колеги от региона. Така постигнахме много по-добра история – именно защото изследователите от Югоизточна Европа, с които работихме, допринесоха за разказването ѝ – за начина, по който разказвахме тяхната история. Това е много важно, особено за мен, тъй като не съм от региона [Уилям Паркинсън е американец, от региона е Атила Гюха, който е унгарец, бел.ред.]. Не искам да разказвам тяхната история вместо тях. Крайният резултат винаги е по-сполучлив, когато работим с други хора и те ни помагат да разкажем историята по начина, по който те биха я разказали.

Атила Гюха: Вече бяхме наясно колко богата е Югоизточна Европа на археологически сведения за развитието на йерархия и социално разслоение. От една страна имаме егалитарни общества, които споделят власт и ресурси през Новокаменната епоха. От другата страна са емблематични за Желязната епоха артефакти – например знатните гробове в Централните Балкани и тракийските гробници, които свидетелстват за огромна концентрация на богатство и неравенство в разпределението на властта. Всичко нужно за разказването на най-добрата история вече беше налично – великолепни предмети, говорещи както за наличието на равенство, така и за неговата пълна противоположност – огромни различия между хората.

Познавахме и много от артефактите, които искахме да включим в изложбата, защото ревностно следим появата на всяка нова находка. Тепърва обаче трябваше да посетим всеки отделен музей и изложба, както и да прегледаме музейните фондове, за да запълним празнините в познанията си за праисторията на региона. Другата ни цел беше да въвлечем колегите ни по места в обсъждане на нашите идеи. Не искахме просто да заемаме артефакти, а да установим близки взаимоотношения с музеите и техните екипи.

„Америка за България“: Ако съдим по резултата, повечето музеи са се обединили около идеята ви. Имаше ли възражения? През какво преминахте, за да осъществите тази изложба?

Атила Гюха: При някои от първите ни посещения често чувахме: „Това е доста амбициозно!“ Имаше и по-силни определения. Някои хора смятаха, че идеята изобщо не е осъществима. Беше си истинска лудост предвид сложността на проекта! Но повечето от колегите вече бяха запознати с дългогодишната ни работа в Унгария и ни се довериха. Никой не оспори основната ни теза. Напротив, мнозина искаха да я доразвият с някои страхотни идеи и с този или онзи предмет.

Бяхме ограничени основно от различните правила при заемането на артефакти. В някои страни ни казаха: „Каквото си харесате в нашата постоянна експозиция е ваше – толкова ни допада идеята ви.“ Други музеи не искаха да споделят артефакти от постоянните си експозиции, но ни предлагаха алтернативи от музейния фонд.

„Америка за България“: Това сътрудничество и фокусът върху споделеното минало на Югоизточна Европа са в противовес с понякога нестабилните отношения между страните от региона днес. Партньорството и общото наследство търсен акцент ли бяха?

Уилям Паркинсън: Категорично да. На Балканите фокусът винаги е върху разделението, върху различията – било то езикови, религиозни или етнически. Представата на хората от Северна Америка за Балканите е повлияна от това разделение. Те не възприемат региона като място с общо минало. В изложбата дори не говорим за съвременните териториални граници. Те нямат никакво отношение към историята, която разказваме. Фокусът върху съвременните граници отдалечава от целта на изложбата, която е да погледне на региона като едно цяло и да покаже на хората – било то българи, сърби или косовари, че не винаги са били толкова разделени.

Другата голяма цел на изложбата е изобщо да постави Балканите като разпознаваем обект на световната карта.

Атила Гюха: Хората от региона имаме много общи черти. Разбира се, имаме и регионални особености, но като цяло имаме обща история и обща посока на развитие. Това е наистина важно послание.

„Америка за България“: Тоест, целите да направите региона по-разпознаваем, като утвърдите неговата значимост през Античността – период, по-познат на публиката в Северна Америка чрез достиженията на древните гърци и римляни?

Атила Гюха: При създаването на тази изложба от изключително значение беше да покажем, че древните култури на Югоизточна Европа са също толкова интересни и достойни за изучаване, колкото и древногръцката. Това е много важно и балканските народи наистина трябва да се гордеят с миналото си. Паралелно работим и върху друг проект, озаглавен „Оксфордски наръчник по балканска праистория“. Той ще надгради изложбата „Първите владетели на Европа“ и ще е предназначен както за историци, така и за изучаващи праисторията на Балканите. Изданието ще утвърди значимостта на региона през тези ранни хилядолетия от историята на Балканите.

Уилям Паркинсън: Не искаме да омаловажаваме значението на древна Гърция и Рим, но единствената причина тези две култури да са толкова високо ценени в западния свят днес е Ренесансът. В този исторически момент гръцката и римската култури са обект на специален интерес и са посочени като основоположници на демокрацията. Но античният свят е далеч по-сложно място от ренесансовите представи. Просто фокусът тогава е изцяло върху древна Гърция и Рим и за другите удивителни култури, съществували по това време, не се е говорило. Причината да не същестува исторически синтез на тази част на света можем да търсим и в по-новите исторически и политически разделения на Балканите. Това е първото обобщение на балканската праистория.

С Атила сме редактори на свързаната с изложбата книга „Първите владетели на Европа – от земеделци до господари в праисторическа Югоизточна Европа“, написана за широката публика в сътрудничество с изследователи от региона. Това ще е текстът, по който ще се преподава тази част на света години наред.

„Америка за България“: Има ли уроци от древните балкански цивилизации, които можем да приложим в съвремието?

Уилям Паркинсън: Когато правя изложби, целта ми е да променя възприятието на посетителите и да им помогна да разберат собствения си свят по малко по-различен начин. Крайната цел на тази експозиция е да покаже, че твърде неравният свят, в който живеем и чието олицетворение са монарсите, не винаги е бил такъв.

Другата ѝ цел е да обори представите на хората, че между балканските държави няма нищо общо, както и да утвърди споделеното им минало. Съвременните държави и езици са отскоро.

Атила Гюха: Проект като този наистина може да улесни бъдещи партньорства. Той е важна стъпка по пътя към по-добро разбирателство между съседи. Щом успяхме да включим 26 музея от всичките 11 страни от Югоизточна Европа, няма причина да не бъдат реализирани и други сходни проекти в различни области. Да, ще трябва търпение и постоянство, ще отнеме много работа и време, но крайният резултат си заслужава. Искрено вярвам в това. Въпросът е да не се отказваме.

„Първите владетели на Европа“ ще гостува на музея „Фийлд“ в Чикаго до януари 2024 година, след което ще отпътува за Квебек. В канадската провинция изложбата може да бъде видяна между февруари 2024 и януари 2025 година.

Участието на българските артефакти се реализира с подкрепата на Фондация „Америка за България“. В изложбата участват съкровища от фондовете на Националния исторически музей в София, Регионалния исторически музей в Русе и Регионалния исторически музей във Варна.