Особено ефективен начин общините в страната да се стимулират да подобряват услугите, които предоставят на гражданите и бизнеса, е публичното оповестяване на техните успехи и неуспехи. Ежегодно публикуваният от асоциация „Прозрачност без граници“ Индекс на местната система за почтеност работи именно на този принцип. Като оценява работата на общинските институции и дава възможност за сравнение между градовете, индексът насърчава положителната конкуренция между общините и се използва като отправна точка за въвеждане на антикорупционни мерки и за модернизиране на управлението.

На 8 декември асоциация „Прозрачност без граници“ представи Индекса на местната система за почтеност за 2022 година. Въпреки наблюдаваното всеобщо влошаване на антикорупционната среда в страната отпреди пет години, когато излиза последният годишен индекс на асоциацията, бяха отличени добри практики и местни участници, които подобряват отчетността на публичните институции по места.

Разговаряхме с изпълнителния директор на „Прозрачност без граници“ Калин Славов за основните тенденции в местното самоуправление през последните години и за работата, която предстои да се свърши по пътя към повече почтеност и прозрачност в публичния сектор.

Фондация „Америка за България“: Какво представлява Индексът на местната система за почтеност и какви проблеми разрешава той?

Калин Славов: Започнахме с това, от което имаме нужда, за да потърсим след това инструмент, с който можем най-пълно да се доближим до решаването на актуални въпроси по повод местно самоуправление, местна администрация и антикорупционната среда на местно ниво. Изходихме от разбирането, че можем да сме полезни както на гражданите – защото в крайна сметка целта е подобряване на администрацията на местно ниво – така и на бизнеса, защото той взема инвестиционни решения, а инвестициите никога не са в държавата, те са в община Велико Търново, Варна, София и пр. За бизнеса е много важно каква местна среда ще срещне от гледна точка на администрация, дали тя ще кореспондира на добрите практики за правене на бизнес, тоест да се очакват адекватни реакции по повод на различните режими – строителни, режими за продажби на хранителни стоки, достъп до електричество, до вода. Дали ако направите нов склад, фабрика или нещо от този тип, ще имате път до него, дали работниците ви ще могат да бъдат извозвани навреме. Това са неща, които интересуват всеки един бизнес. Атмосферата, в която те се случват, е много важна и нашият индекс иска да даде една от индикациите в тази посока.

Разглеждаме много участници на местната сцена, не само местното самоуправление и местната администрация, а също така държавни институции, които имат местни структури, като МВР и съд, работата на партиите на местно ниво и отношението към неправителствения сектор, защото той допринася много за състоянието на атмосферата на местно ниво. Важно е дали демографските тенденции са положителни или отрицателни – имам предвид преди всичко миграционните потоци, дали има добра среда, в която работниците могат да задоволяват неформални, културни потребности, децата им да посещават курсове, на които да се развиват. Това са част от решенията, които вземаш, за да решиш дали оставаш в едно населено място или не. Ако това трябва да се компенсира, бизнесът трябва да го предвиди и да работи в тази посока.

Като видяхме какъв тип проблеми искаме да решим, се обърнахме към нашата мрежа. Силата на „Прозрачност без граници“ като движение е, че работим в държави с абсолютно всякакъв тип социално-икономически отношения и етапи на обществено развитие, така че винаги можем да търсим близки модели. В случая потърсихме близък до нас модел, като адаптирахме някои индикатори. Различното при нас е, че решихме да работим през позитивното. Сметнахме, че да сочиш някого с пръст не е толкова продуктивно.

Логиката на методологията е да се наблюдават местните власти и да се прави класация, като българският индекс е съобразен с ролята на всяка една от институциите на местно ниво.

„Америка за България“: Как събирате информацията, която попада в Индекса?

К.С.: Имаме аналитична част – анализираме коя институция какво прави, след това събираме информация през настолно изследване. После имаме събиране на информация с формално задаване на въпроси, т.е. изпращаме им въпросници, използваме Закона за достъп до обществена информация. Имаме медиен скрининг и чак след това чрез партньори по места правим интервюта с институциите. Много силна част са хората, които работят по места, защото познават контекста и защото да се направят интервюта с представители на тези институции е една много сериозна задача. На последния кръг правим верификации – т.е. каним институциите, които са обект на това изследване, за да им разкажем какво сме видели за тях и да допълним разказа с тяхната реакция.

„Америка за България“: Индексът на местната система за почтеност не е само инструмент за измерване. Важен негов компонент е насърчаването на промяна. Бихте ли обяснили как се случва това на практика?

К.С.: Това се случва на няколко нива. В момента на тези верификации колеги започват да говорят за своите постижения, започва разговор, в който се предават добри практики. Това не е целенасочено предаване на добрите практики, но има този ефект.

В много случаи става въпрос за малки крачки – за които дали не им е хрумнало, дали не са намерили достатъчно ресурс за момента, дали все още не са стигнали до това – които започват да се правят в резултат на тези срещи. Например ако се прави запис на заседание на общински съвет, който продължава часове, е добре записът да има тагове. Не е сложно.

Имаме желанието и ангажимента да работим с общините, които са се представили в долната част на класацията тази година, при които са идентифицирани конкретни дефицити, за да направим пътна карта за запълването им.

Догодина общините ще имат още едно много сериозно предизвикателство. Това ще бъде да създадат система за сигнали за нередности или т.нар. whistleblowing система. В това също бихме искали да бъдем полезни.

„Америка за България“: Кои са основните успехи на Индекса на местната система за почтеност?

К.С.: Най-напред за участниците на местно ниво намерихме начин да опредметим абстрактни понятия като честност, прозрачност, отчетност през действително добри практики. Дадохме възможност не просто да получат представа, а да направят реални действия по въвеждането на тези добри практики. Това се получи сравнително масово. Реално имаше само една-две общини, които останаха там, където бяха – отричаш проблема, значи той не съществува и нямаш какво да решаваш. Останалите общини направиха прогрес.

„Америка за България“: На 8 декември излезе Индексът, по който работихте през изминалата година. Как изглежда местното самоуправление в България днес? Забелязва ли се развитие или има изоставане в сравнение с последното ви проучване от 2017 година?

К.С.: Имаме градове, в които традиционно има добри управленски практики, които се представят очаквано добре, както и един-два града, които са в графата на „неочаквано добра изненада“. За съжаление обаче индексът ни показва тревожно представяне като цяло. Това означава, че и да са покрити някои базови, формални критерии, то в повечето случаи липсва изпълването им със съдържание. Това е като правната рамка за борба с корупцията – имаме я, но за съжаление тя не се привежда в действие докрай.

Липсва и общата посока за едновременно развитие на общините. Няма едно общо ниво, което можеш да очакваш като стандарт, защото процесът е оставен на стихийно развитие. Да, става въпрос за местно самоуправление – те сами следва да решават, да намират посоката на развитие – но липсват добри практики, около които да се ориентират и всеки да оставя своята специфика.

„Америка за България“: Кои са островите на почтеността в България и какво можем да научим от тях?

К.С.: Метафорично погледнато, може би във всеки един от нас трябва да намерим острова на почтеност… Дали си на административна позиция, дали в ежедневието си като гражданин – от нас зависи как да постъпваме. Там, където виждаме добрите примери и по-доброто представяне в рамките на нашата годишна класация, всъщност имаме точно такава ситуация – повече или по-малко от хората в административни позиции са ги изпълнили със съдържание през своите действия, през ценностната си система, през разбиранията си, през мирогледа си. Човешкият фактор е много важен и той ще е важен и за промяната, която искаме. Трябва да се опреш на желанието за промяна, което носи конкретният човек на конкретната позиция.

„Америка за България“: Какво обуславя стремежа към повече почтеност според вас?

К.С.: Смятам, че са комплекс от фактори. Въпрос на ценностна система е и оттам идва и визията за успех – през какво можеш да си успешен. Тогава в набора ти от инструменти за успех се появяват неща като повече откритост; това да помагаме на другите; когато помагаш на другите, това да се случва безкористно; когато вършиш административна работа, тя да е на принципна основа; да знаеш, че винаги дължиш отчет и не само да знаеш, че го дължиш, а да намираш начин да го правиш така, че да стига до аудиторията… Въпрос на нагласа е.

Точно защото е два пъти по-трудно да си успешен и да си почтен, такива хора предизвикват много повече адмирации. Категорично ми се струва, че в нашата култура почтеността става ценност.

Гледайте записа от церемонията по обявяване на резултатите от тазгодишния индекс тук:

Изготвянето на Индекса на местната система за почтеност се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.