Орцево се слави като най-високото населено село в България. Предимствата му обаче не се изчерпват с това: зашеметяващите гледки, множеството пешеходни и колоездачни маршрути и чистият въздух в това малко познато високопланинско бижу в северозападните Родопи предоставят едни от най-добрите възможности за отдих в страната.
Въпреки здравеукрепващите свойства на мястото, местните страдат от различни заболявания, а здравна грижа в Орцево липсва. Най-близкият медицински център е на десетки километри, а пътуващите общопрактикуващи лекари често нямат нито ресурсите, нито времето за правилно диагностициране. В резултат 150 жители на Орцево просто не се лекуват.
Орцево беше първата дестинация в инициативата „Лекар на село“ на фондация „Практикум“, стартирала преди година и половина, за да запълни липсата на медицинска грижа на места като родопското село. За целта екипи от лекари, студенти по медицина и специализанти доброволци извършват прегледи и консултации по места, като всеки местен – независимо от възрастта и здравословното си състояние, може да се възползва от услугата. Медицинско оборудване и консумативи са осигурени от организатора – фондация „Практикум“.
Само в Орцево бяха извършени 35 медицински прегледа, а в няколко случая пациентите бяха насочени за проследяване на състоянието.
Прегледите по програма „Лекар на село“ са безплатни за пациентите благодарение на партньори от бизнеса, а подкрепата на Фондация „Америка за България“ позволява на „Практикум“ да разшири инициативата с още населени места. Над 500 души са прегледани безплатно до момента, а няколко десетки са получили навременни насоки за проследяване и лечение на неотложни състояния.
Освен да запълни липсата на достъп до здравна грижа, „Лекар на село“ има и друга важна цел.
„Лекар на село“ решава проблеми, които обезкуражават всеки един студент“, казва Димитър Мечков, студент в пети курс в Медицински университет – София. Сред тези проблеми са бюрокрацията и недостатъчната комуникация между университетите и болниците, като потърпевши са студентите и тяхната подготовка. Условията на труд в държавните болници са тежки, за практически стажове за студенти няма ясен регламент, а заплащането за обучаващите се е ниско. Не на последно място, Ковид кризата допълнително усложнява обучението на студентите по медицина. Неслучайно много от тях търсят специализация в чужбина или сменят професията.
Димитър например работи на две места – като болногледач и като оперативна сестра – и не само заради ниското заплащане. „Просто не можеш да изпускаш възможности за практика“, споделя той. Дори това да значи, че младите медици често започват от най-долното стъпало в медицинската йерархия и дълго време отговарят единствено за пациентската хигиена. Опитът е ценен обаче, защото имат възможност да наблюдават работата на лекарите и евентуално собственият им труд да бъде забелязан, обяснява Димитър.
Отдадеността на Димитър към професията и желанието му да учи се открояват преди две години, когато основателите на „Практикум“ Милен Христов, Ива Танева и Георги Калчев стартират мобилната си лабораторна услуга laboratoria.bg. Димитър е сред 70-те студенти по медицина и специализанти, които работят в мобилните звена за изследване, които компанията разполага из цяла София, за да улесни достъпа до Ковид тестове.
Кризата затвърждава важно заключение: в система с недостиг на медицински персонал като българската, обучаващите се медици като Димитър са сериозен, но недобре използван ресурс с огромен потенциал. Неслучайно, освен че подпомагат тестването, студенти и специализанти са на предна линия в борбата за пациентски животи, като много от специализираните отделения през пиковете на пандемията разчитат именно на обучаващи се доброволци. Димитър прекарва десет месеца в Ковид отделение.
Пандемията отшумява в световен мащаб, но достъпът до практическо обучение по медицина остава неразрешен проблем у нас. Председателят на фондация „Практикум“ Милен Христов използва аналогия, за да онагледи сериозността на проблема. „Студентите са на листовки шест години, а от тях се иска да станат рали състезатели, като завършат. Ние им даваме възможности за кормуване“, обяснява той.
„Имаме възможност да задържим поне част от тези млади професионалисти в страната и да им предложим адекватно обучение, стажове и финансова сигурност до момента, в който се превърнат в лекари с напълно завършен курс на обучение и право да работят самостоятелно“, допълва той.
Като предлага безценен практически опит в областта на диагностицирането, „Лекар на село“ – първата инициатива на фондация „Практикум“, запълва сериозен недостатък в подготовката на бъдещите медици.
В инициативата се включва и Теодор Даскалов, студент в Медицински университет – София и един от бъдещите лекари, участвали в прегледите в Орцево. Той споделя: „Вече съм трета година студент и се уверявам с всеки изминал ден, че съм взел правилното решение – да помагам на хората. Заради пандемията нямах толкова достъп до практическите занятия в университета, но благодарение на фондация „Практикум“ и тяхната инициатива „Лекар на село“ успях да придобия опит и приложа знанията в практиката.“
Според управителя на laboratoria.bg и съосновател на „Практикум“ Ива Танева, друга важна цел на организацията е създаването на общност „от мотивирани, млади и амбициозни хора, които да споделят обща цел и да се подкрепят. Младите лекари в България заслужават да усещат подкрепа, сигурност и признателност.“
От фондацията имат много идеи как да надградят „Лекар на село“ и допълнително да подпомогнат кариерното развитие на младите медици. Освен мобилната здравна услуга организират обучителни семинари и предлагат стажове в областта на клиничната дейност и здравния мениджмънт. Амбицията им е „да сме до студентите през целия им път. Това включва и годините на специализация. Искаме да създаваме допълнителни възможности за развитие“, споделя Ива Танева.
Междувременно „Лекар на село“ продължава. Една от последните спирки на инициативата за мобилно здраве е самоковското село Клисура. Част от групата от опитни кардиолози и студенти, посетили Клисура, е и Димитър, който помага в диагностицирането на пациенти, чиито състояния изискват неотложно внимание.
Тъжният извод от опита, до който достига Димитър, е, че близостта до столицата не осигурява по-добър достъп до медицинска грижа.
Фактът, че инициативи като „Лекар на село“ съществуват обаче, е повод за оптимизъм. Може би именно в мобилните и теле услугите е бъдещето на медицинските грижи за живущите извън градските центрове. С подкрепата на опитни обучители, този сектор е и благодатно поле за изява на бъдещите лекари.
Подкрепете развитието на млад лекар с дарение за фондация „Практикум“.
