Защо магистрала в България струва два пъти повече от магистрала в Германия – и защо качеството е в пъти по-ниско? Как се строи булевард без план и одобрение за строеж? Какво прави властта с парите на данъкоплатеца? Законни и морални ли са действията ѝ в името на гражданите? Работят ли държавните служители за обществения интерес или използват своите позиции за лично облагодетелстване?
Работата на журналиста според Спас Спасов е не просто да задава тези въпроси, а да не спира, докато не получи отговори – докато не стигне до истината. От 2005 година той е кореспондент на „Дневник“ и „Капитал“ във Варна, а през последните пет години развива и проекта „За истината“ – независима платформа в подкрепа на критичната и разследваща регионална журналистика, финансирана от Фондация „Америка за България“. Спас е специализирал в САЩ и Холандия, завършил е курса „Медиите в интернет“ в Центъра за обучение и квалификация на журналисти в Париж. Член е на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ – България).
Често той и мрежата от журналисти, с които работи в страната през платформата „За истината“, са сред малцината задаващи неудобните въпроси, а мъчно достигнатите отговори – най-близкото до истината за работата на местните управници и разходването на публични средства.
И въпреки опитите на властимащите да спрат или затруднят разследванията им, Спас, Емилия, Венелина, Дияна, Иван, Елена и другите им колеги от „За истината“ неуморно търсят отговори. Така те осветляват работата на заемащите публични длъжности и ги държат отговорни за действията им.
Примерите за това са много:
През октомври 2021 година Министерството на икономиката спира опита за скрита приватизация на публично предприятие в Пловдив след материали на Спас Спасов по темата, публикувани в „Дневник“ и „Капитал“. Негово разследване за двете медии преди две години разкрива, че за ремонта на варненски булевард са похарчени над 130 милиона лева, което е четири пъти по-висока цена от тази за километър от автомагистрала. А на всичко отгоре част от булеварда се срутва малко след края на строителните работи.
„Самият факт, че една тайна е станала публична, вече е победа. В противен случай истината щеше да остане скрита“, казва Спас. „Така развиваме имунната си система като граждани.“
Разследване на Емилия Димитрова от Севлиево – един от авторите на „За истината“, довежда до отстраняването на управителя на Дирекция „Социално подпомагане“ в Габрово заради конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение.
През миналата година материали на Венелина Попова от Стара Загора за дарения на санкциониран по американския закон „Магнитски“ български депутат установяват законови нарушения и редица допълнителни нередности.
Но триумфът на истината често има висока цена. Авторите на критични материали са подложени на натиск. Имената им са очерняни в жълтите медии, а заплахи получават както те, така и техните семейства. Често срещу тях и техните медии се водят скъпи съдебни дела, които изтощават ресурсите им и ги поставят за дълго в отбранителна позиция.
Именно тези предизвикателства провокират Спас да създаде „За истината“ през 2017 година. Година по-рано в „Дневник“ той публикува серия от разследващи материали за начините, по които частни регионални медии са финансирани с публичен ресурс, и какво се случва с журналистите, работещи в тях. Поредицата материали констатира тъжния извод, че „Регионалната журналистика се продава евтино и се купува масово“.
„Картината, която разследването очерта, беше изключително тревожна“, обобщава Спас. За да получат финансиране, издателите на регионални медии се превръщат в обслужващ персонал на властта, а губещи са гражданите. „Липсата на местни медии като „куче пазач“ води до фатално манипулиране на информацията, която гражданите получават, но и до пълна безконтролност на местните власти“, категоричен е Спас. Това прави възможни парадокси като съществуването на предаване в частна радиостанция в Габрово, платено от местната администрация, в което „водещи“ са нейни служители. „Никой не би повярвал, че това е възможно, докато не го чуе с ушите си, или не види документите за отпуснатото публично финансиране“, коментира Спас.
„Средата, в която работят колегите в Севлиево, Шумен, Хасково, Харманли, Стара Загора, е несравнимо по-трудна [от тази в столицата и големите градове]“, обяснява той. „Там „ответният удар“ идва много по-бързо. А когато си обект на атака в малкия град, в буквалия смисъл на думата е проблем дори да се разходиш по улицата.“
Тревожните заключения за регионалната журналистика са повратна точка за Спас и решаващи за появата на платформата „За истината“. Идеята за нея идва след негово посещение в редакцията на „ПроПублика“ в Ню Йорк – независима журналистическа организация, работеща в сферата на разследващата журналистика. Това се случва по време на пътуване в САЩ през 2013 година за участие в програма на World Press Institute с подкрепата на Фондация „Америка за България“. Основната част от финансирането на ProPublica в размер на 10 милиона долара годишно се осигурява от един дарител – фондацията „Сандлър“. Останалата част се набира от физически лица и други неправителствени организации. Това осигурява на „ПроПублика“ независимост от корпоративни интереси, свобода на действие и сериозен финансов гръб. Спас адаптира този модел за българската реалност и така през 2017 година, с финансовата подкрепа на „Америка за България“, се ражда независимата онлайн платформа за разследваща регионална журналистика „За истината“.
„Само допреди пет години колегите, които работят в Смолян, Севлиево и Шумен, в Бургас, Стара Загора и Харманли, изобщо не се познаваха. Сега знаят, че има и други „мохикани“ като тях и това им дава повече кураж. Не е лесно да си сам, но когато има общност, която да застане зад теб, имаш силите да се справиш“, казва Спас.
Освен независима трибуна и мрежа от съмишленици, платформата организира обучения и предоставя юридическа закрила на разследващи журналисти от страната.
Успехите не закъсняват. Днес платформа „За истината“ е търсен партньор от български и международни медии, като и от неправителствени организации като фондациите „Антикорупционен фонд“ и „Фридрих Науман“. Кореспондентската мрежа на „За истината“ е ключова за създаването на „Черна книга на правителственото разхищение в България“, ежегодно издавания от „Фридрих Науман“ сборник с истории за неправомерно похарчени средства на българския данъкоплатец. За своите разследвания журналистите, работещи за „За истината“, са удостоявани и с редица отличия, сред тях са награди от конкурса „Валя Крушкина – журналистика за хората“, награда „Паница“ за гражданска доблест, както и три награди „Златен ключ“ на „Програма Достъп до информация“ – две от които за самия Спас.
„Най-голямата награда е усещането, че си изпълнил една от най-важните задачи пред журналистиката – да работи за промяна, за това животът на хората да става по-добър, по-справедлив“, казва той.
Стремежът за промяна към повече свобода и справедливост го мотивира още през годините, когато прохожда в професията. В края на 80-те системата се пропуква, а Спас е сред хората в професията, които първи в България започват да се занимават с „критична журналистика“. Това е „псевдонимът“, зад който по това време оцеляват опитите за разграничение от партийната пропаганда на комунистическия режим.
Започва работа във варненски седмичник в началото на повратната 1989 година и още с първите статии си спечелва неприятели. Критичните му материали за системата на военни обучения за подрастващи предизвикват дебат, непознат в годините на „униформено“ единомислие. Но репортажите на Спас за принудителното изселване на български турци от района на Североизточна България през лятото на 1989 година са приети като откровено опасни за режима. За щастие, няколко месеца след публикацията на текстовете Берлинската стена пада и започва демократизацията на страните от бившия Източен блок.
Спас вярва, че демократизацията е процес, в който журналистиката играе фундаментална роля. Смята, че „само така свободата може да бъде гарантирана – чрез поддържането на открит канал за комуникация между гражданите и хората, на които те са делегирали правото да ги управляват. Журналистиката прави този диалог възможен и трябва да натиска „червения бутон“ на алармата всеки път, когато хората с власт се опитат да заглушат или подменят този разговор.“
Но според Спас журналистиката е много повече от посредник, тя е и морален компас. „Почти всяко [журналистическо] разследване се развива по две „писти“ – едната на закона, другата – на морала“, казва той в интервю за бюлетина на „Програма Достъп до информация“. „Ребусът, който непрекъснато трябва да решаваме в работата си на разследващи журналисти, е къде е границата между двете, кое натежава повече. Защото неморалното често се оказва напълно законно… В моята работа съм намерил решението в един принцип на американската журналистика, който гласи: „Не питай кое е законно и незаконно, а кое е морално и неморално. Спомни си, че робството някога е било законно.“
Спас смята, че днес журналистиката е изправена и пред още едно тежко предизвикателство. „Ролята на критичната журналистика ще става все по-отговорна, защото с експлозията на социалните мрежи тя вече загуби битката за бързина на информацията“, смята той. „Задачата ѝ оттук нататък все по-устойчиво ще се фокусира в това да обяснява фактите, да дава отговор на въпроса „защо?“, да търси новини зад новините, да доказва и да опровергава.“
Защото приема професията си като кауза, Спас ѝ посвещава вече над три десетилетия от живота си. Като журналист в различни печатни и електронни медии през годините разследва неправомерното разходване както на средства от националния бюджет, така и на европейски фондове, работи по случаи на лошо управление и злоупотреба с власт, търси истината за нерегламентирани взаимоотношения между държавни служители и частни фирми.
През септември тази година Спас участва в конференция „Нови хоризонти в журналистиката“, организирана от World Press Institute в партньорство с АЕЖ – България и с подкрепата на „Америка за България“. Основна тема на събитието бяха предизвикателствата пред медиите по света – сред които „натиска на икономическите кризи и все по-стесняващите се канали за финансиране на независимите медии, натискът на социалните мрежи, които трайно замениха рационалния и дълбок поглед към новините с „бързата емоция“. Сред темите на конференцията бяха растящото недоверието към журналистите, популизмът, и обезценяването на професията във време, в което всеки може да е репортер, стига да има интернет и телефон в ръцете си.“
В България това обезценяване е особено осезаемо, смята Спас. „Според проучване на Галъп Интернешънъл в България независимостта на медиите е нещо, което дълбоко не интересува хората“, с тревога споделя той. Една от причините за това според него е липсата на базови познания по медийна грамотност в учебните програми. „Резултатът от това е липса на елементарни познания у младите българи за ролята на свободната журналистика“. Според него в страни като САЩ и Франция подобни образователни програми от години са част от обучението в училище. А усилията на Асоциацията на европейските журналисти това да се случва и в българските училища са стъпка в правилната посока и дават надежда.
„Нека не очакваме младите хора да се вълнуват бурно и масово от политика и това, което се случва у нас и по света“, казва Спас. „Времето за това идва по-късно – с усещането, че си част от общност. Но критичният рефлекс трябва да бъде формиран още в училище“, категоричен е той. В това вижда и нова роля за журналистиката – да бъде ориентир в морето от съдържание, да възпитава усет за точността на фактите и нулева толерантност към езика на омразата и дезинформацията.
