Светозар Георгиев вече 20 години доказва, че успехът е възможен и в България – с труд, постоянство и готовност за споделяне. Заедно с Бойко Яръмов, Васил Терзиев и Христо Косев през 2002 г. Светозар основава софтуерната компания „Телерик“, която само за няколко години се налага на световния пазар със своите софтуерни продукти и платформи за разработка на уеб приложения. След нейното придобиване от американската компания Progress Software през 2014 г. Светозар съсредоточава усилията си да помага и на други на успеят тук – чрез образователни проекти като „Телерик Академия“ и „Училищна Телерик Академия“, предлагащи IT обучение на хора на всякаква възраст, и начинания като Campus X – средище за стартиращи и установени компании, както и за предприемачески талант.

През 2020 г. Светозар се присъедини към дарителите във фонд „Обединени срещу COVID-19“ за подкрепа на засегнати от коронавируса общности. Създаден по инициатива на Българския дарителски форум, Фондация „Америка за България“, Посолството на САЩ и Американската търговска камара, фондът подпомогна 112 болници, общини, нестопански организации и малки и микро бизнеси, достигайки до над 700 000 души в цялата страна. За бюлетина на Фондация „Америка за България“ разговаряхме със Светозар за неговите социални инвестиции, за ролята му в развитието на IT екосистемата в България и за впечатленията му за това как бизнесът се справя с кризата с коронавируса.

Фондация „Америка за България“: Влагате много енергия в подкрепа на чуждия успех – като ментор на прохождащи предприемачи, като инвеститор в „Телерик Академия“ и Campus X и като дарител на Вашата Алма матер – Американския университет в България. Не останахте безразличен и към участта на малките градове в страната, покосени от кризата с коронавируса. Кой или какво най-силно е повлияло на ангажимента Ви към другите?

Светозар Георгиев (С.Г.): Трудно ми е да назова един източник или нещо, което е изиграло голяма роля. Това е с натрупване: със сигурност и характер, и възпитание, и среда играят роля. Има една приказка, че да даваш е по-голямо удоволствие, отколкото да получаваш. Аз със сигурност мисля, че е така. И отново и с колегите ми, и с най-близките ми хора, с които създадохме и минахме през това пътешествие „Телерик“, колективно винаги сме били движени от тази ценност, че е по-добре да споделиш, да не се лакомиш за нещо голямо сега, а да отправиш поглед по-напред, и че за да получиш, трябва да дадеш. Това е чисто прагматичният аспект. Емоционалният аспект е, че когато успяват хората около мен – деца, приятели, ми е дори по-приятно, отколкото когато аз нещо постигна. Личният успех бързо отминава като чувство. Образованието е най-добрият пример за смислена помощ за другите. Както е приказката, по-добре да научиш някого да улови риба, отколкото ти да му дадеш риба. Ако успеем ние да променим към по-добро житейския път на дете или да помогнем на хора да сменят кариера към по-перспективна такава в България, това е изключително удовлетворяващо.

Това, което винаги се опитваме да предадем на всички около нас, на които се опитваме да помагаме, е те да правят същото за следващите. Наистина да става „Предай нататък“, защото тогава ефектът наистина ще се мащабира. Иначе ако само една малка група ментори помагат, те винаги ще си останат малка група. Когато тази група расте и всеки предава тези ценности и ги усилва, тогава наистина стават чудеса. Реално това е основната ценност на общността на Campus X. Ние казваме доста открито на всички, които идват при нас, че искаме да има абсолютна отвореност и каквото знаеш, каквото правиш добре, да го споделяш с другите. Реално ние не сме конкуренти и заедно можем да успеем по-лесно. Ако ти си по-добър в нещо, ще помогнеш на някой друг, той пък ще е по-добър в друго и ще ти помогне на теб. Така сумарно ще станем всички по-добри, отколкото индивидуално. И това започва да се наслоява.

„Америка за България“: До ден днешен работите с Ваши състуденти от Американския университет в България. Оттам ли започна това наслояване?

С.Г.: Пребиваването в един университет е животопроменящ фактор, особено в един малък университет като Американския университет. Нашият випуск бяхме едва 100 човека, познавахме се много добре и до ден днешен поддържаме връзки. Можеш да разчиташ винаги, че като манталитет и нагласи, знаеш какво можеш да очакваш [от възпитаниците на университета, бел.ред.]. Когато сме наемали хора от АУБ в „Телерик“, за уменията очакваш да са добри, тук-таме ако има някъде дупки, ще ги попълним, но като манталитет като знаеш, че всичко е наред, няма начин да не стане. Това е по-важното. Манталитетът е нещото, което ми даде университетът. Първата смислена общност, с която аз съм се сблъсквал, е тази на АУБ.

„Америка за България“: Споменахте няколко пъти думата „общност“ и много често във Ваши интервюта и публични изяви също говорите колко важно е създаването на общност – в ИТ сферата, но не само. Какво имате предвид под общност и защо е толкова важна тя?

С.Г.: Една общност се движи от по-високи или всеобхващащи цели и ценности, настрана от ежедневните бизнес цели, които членовете преследват. Основната идея е, че ако си помогнем заедно да станем колективно по-добри, ще успеем по-добре, да речем, на по-голям пазар. Често пъти точно това говорим с компаниите в предприемаческата екосистема и особено в IT екосистемата. Там естествено има конкуренция – предимно за талант, второ за бизнес, обаче тази екосистема е много задружна, а браншовите организации работят много добре, все по-добре. Тъй като аз ги наблюдавам и сме техни членове и се вижда точно този манталитет: нека да успеем заедно и да не се конкурираме един с друг на този малък плацдарм, който е България, а да станем конкурентни като българската общност на Балканите или на глобално ниво.

Това имам предвид под общност – да ни обединява някаква цел и най-вече нагласата, че заедно ще успеем… повече отколкото всеки от нас индивидуално би могъл.

„Америка за България“: Това мислене специфично ли е за IT сферата или може да бъде възпитано сред широката общественост?

С.Г.: Компаниите, с които работим, не са всички в IT сферата. Не е специфично за даден сектор. С натрупване, с добри примери се учим един от друг и се надъхваме един друг… Ако се обърнем назад и видим къде сме били преди 10 години, тогава нямаше нищо – никакви среди, никакви общности, да не говорим къде сме били преди 20 години, когато стартирахме „Телерик“. Все едно сме били в Каменната ера, нямаше абсолютно нищо – нито като нагласи, нито като някакви предпоставки, ама лека-полека стана.

„Америка за България“: Защо избрахте да подкрепите фонд „Обединени срещу COVID-19“?

С.Г.: Много е важно самата организация или човек, на които се дарява, да е сигурно, че може добре да използва средствата и те да постигнат нужния ефект. Аз дълбоко уважавам организациите, които подеха тази инициатива, и вярвам в тях и съм имал досег и с Българския дарителски форум и с „Америка за България“, което ми дава още уверение, че тези средства ще бъдат управлявани добре, ще бъдат изразходвани добре и така ще се получи максимален ефект. И когато това е така, когато насреща има такъв вид организации, аз съм спокоен и се чувствам добре, въпреки че нямам някакъв вид директна намеса.

Същото е със стартъпите. Не е правилно един инвеститор, ангел или ментор да влиза на оперативно ниво. Чат-пат се налага, но това трябва да е или в момент на криза, или в момент на голяма възможност и трябва да има ясно начало и край, не може да е нонстоп. Една организация, за да е здрава, тя трябва да има хората и ръководният екип да върви напред сама. Един ментор или инвеститор може да помогне да се определи стратегия, да се привлекат хора – но дотам. Той не трябва да е оператор.

„Америка за България“: Какво най-много Ви впечатли от реакцията към кризата в България?

С.Г.: Аз бях изключително трогнат, когато, мисля, че Александровска болница обяви конкурс за доброволци и всъщност колко много се отзоваха. Това беше феноменално. На лекарите и хората на първа линия какво им се случва – никой не може да си представи.

„Америка за България“: Кризата с COVID-19 затрудни много бизнеси, но и подтиква иновативни хора и компании да започнат да работят върху решения за справяне с кризата, било то медицински или със социална насоченост. Има ли интересни проекти в тази връзка, в които Вие лично сте инвестирал?   

С.Г.: Наред с огромните предизвикателства, които кризите представят пред всички – и хора, и бизнеси, те са време, в което ние сме принудени да премислим всичко, което правим. За тези, които са борбени и с отворени очи, кризите според мен играят една изключително закаляваща роля и тези компании излизат по-силни след кризите. Защото кризите малко са и като рестарт бутон, т.е. ако е имало разни предимства преди тях, те могат да бъдат изравнени или рестартирани. Будните компании и предприемачи имат шанс да дръпнат по-бързо и по-мащабно, отколкото ако нямаше криза. Кризите са един чудесен повод да преосмислим това, което правим като ежедневни операции. Изведнъж се оказва, че с по-малко хора, с по-малко пари, че и по-бързо се случват някакви неща, които преди са изисквали доста повече ресурс. В крайна сметка, въпреки грандиозната цена – и човешка, и за бизнеса, която тази криза ще породи, тя ще рестартира доста процеси и ще извади и хора, и бизнеси, и държава от летаргия и ще бъде нов старт за всички нас.

Кризата с Ковид породи интересни проекти, а и промяна на посоката в отделни компании. Не една и две компании промениха сериозно продуктите си и създадоха предложения, които са много адекватни в момента и помагат на хора и бизнеси да се борят с това, с което се борят в момента – което е различно от това, с което са се борили преди 6 месеца. Като компания може да се окаже, че в момента твоят продукт или не е толкова релевантен, или твоите клиенти в момента имат други грижи. И казваш, ОК, те имат други грижи. Дай да видя дали мога да направя нещо за тези други грижи с технологията и познанията, които имам, и се оказва, че нерядко всъщност може. Ти може да си от помощ за преминаване на кризата, което ще ти помогне да натрупаш клиенти и клиентска любов и оттам нататък, като поутихнат нещата, да използваш клиентската любов за оригиналната идея, с която си тръгнал.

Има компании, които са много интересни. Една от тях се занимава с 3D био принтиране, като целта ѝ е да скъси, да намали комлексността на тестване на терапии, да ги направи по-персонализирани, защото тогава авангардни лекарства по-бързо ще стигат до хората. Друга компания пък се бори с нещо друго, което е много адекватно – как да се правят клинични тестове по-бързо, как да се набират различни хора за клинични тестове на терапии.

Друга важна сфера, която има опасност да изпадне в приоритетите покрай кризата с Ковид-19, е всичко, свързано със зелен начин на живот. Има компании от България, които правят изключително интересни разработки, включително на световно ниво. И не са една и две. Това са сферите, които са много важни. В момента и Евросъюзът канализира доста средства в т.нар. Green Deal („Зелен курс“, бел.ред.) и се опитва да удря камбаната с това послание: Инерцията, която натрупахме в посока устойчиво развитие, устойчив живот и опазване на планетата, не трябва да се слага на пауза за две-три години, докато се оправим с Ковид, защото ще е много трудно после [да се продължи] и политически, и като спре инерцията.

Не опира всичко до това колко е добър продуктът или екипът, разбира се. В момента някои сектори и дейности са ударени много пряко и цялостно, а други не толкова и ще се възстановят по-бързо.

„Америка за България“: Кои Ваши инвестиции определяте като по-важни – финансовите или времето, което влагате като ментор на компании и хора?

С.Г.: Когато си ангел-инвеститор, ти инвестираш не толкова за да помогнеш с пари, колкото с някаква експертиза. Това е основната цел. Парите са просто инструментът ти да имаш пряка мотивация да споделиш максимално опит и екипът да е максимално добър и защото на теб тогава ще ти се върне с увеличаване на стойността на първоначалната инвестиция. Но това не е първичната цел. Тя е да споделиш опит и знания и да помогнеш на екипа да успее, което носи доста удовлетворение – да видиш, че си предал знания на друг, че той е успял. Почти всеки път е реципрочно – аз също доста уча от екипите, от хората. То си е взаимно обогатяване.