От Велина Миланова

Велина Миланова е участник в програма „Медия е:волюция“ на Фондация „Америка за България“, випуск 2023

Общността е изключително важна, и смятам, че без такава човек не би могъл да функционира пълноценно. По един или друг начин всички ние сме част от някаква общност. Хората винаги са живели в общества и групи.

Тук е време да ви разкажа за общността на българите в чужбина, от която бях част, за своя радост. Редно е да започна от началото.

На 15 септември 2019 година напуснах България. От родния ми град Видин, един от най-бедните областни градове в страната, се озовах в едно от най-богатите и развити графства във Великобритания, Съри. Ако трябва да съм честна, не съм сигурна как точно реших да следвам висше образование точно в Англия, на 2000 км от родното ми място, просто усещах, че трябва да съм там, нещо ме дърпаше.

Началото беше изключително страшно, изпълнено с несигурност и трудности – ново начало, далеч от дома, близките и приятелите, сблъсък с друга култура и други ценности. Това, което ме спаси, бяха българите там. Не можех да повярвам колко голяма и благородна е българската общност в Съри. Моята специалност беше доста малобройна, ние бяхме първият випуск, общо 30 души. В първия учебен ден бях с нагласата, че няма да срещна други българи, така ми бяха казали приятели от други райони в Англия. Очакванията ми бяха опровергани още в първите 30 минути. По време на запознанството само от акцента на две момичета бях почти сигурна, че са от Балканите, а когато се представиха, подозренията ми се потвърдиха категорично. И трите не можехме да повярваме, че ще сме заедно три години, три момичета от три малки български града. Сякаш беше писано.

Още през първата седмица се запознах с близо 50 българи. Неповторимо усещане, всичките ми страхове се изпариха, усетих, че съм намерила своята общност на това ново място. Общност, която не беше затворена само в границите на университета. Оказа се, че Съри е сред графствата с най-голям брой българи на територията си, само на моята улица живееха три български семейства. Това носи едно спокойствие, едно чувство на принадлежност и сигурност, което не бих могла да опиша нито на български, нито на английски.

Това, което ни прави общност, не е само националността, далеч не. Същността на тази общност са подкрепата и добротата. Смятам, че българите не сме най-сплотената и толерантна нация, но сякаш българите в чужбина са най-сплотената общност на Земята. Съвсем нормално е, ако чуеш българска реч, да отидеш, да поздравиш хората с усмивка и да се заговорите. По този начин се случи да пия кафе с българи, които не познавам, в центъра на Лондон.

По време на трите години, които прекарах в Англия, постоянно се организираха събития, срещи и всякакви дейности. Всяка седмица имаше хоротека, всяка година отпразнувахме българските празници, включително и студентския празник на 8-и декември. На Нова година хора от различни градове в графството се събират заедно и празнуват в българска компания, с храна и музика. Всички са усмихнати, дружелюбни, с интерес разговарят помежду си и винаги са готови да ти помогнат, дори да сте се запознали преди пет минути.

Въпреки присъствието на силна българска общност с двете ми приятелки се интегрирахме без проблеми в Англия. Успяхме да създадем приятелства с хора от различни националности, натрупахме прекрасни спомени. Но чувството за принадлежност към тази общност е истински незабравимо и ценно. Въпреки че вече не живея в Англия, поддържам контакт с хората, които бяха до мен през тези три години, и чувството на привързаност и принадлежност не изчезва.

Това за мен е силата на една общност – сигурността, принадлежността към нещо мило и драго, подкрепата и помощта през трудностите. Всеки един от нас минава през едни и същи трудности, но го правим заедно.