Или причина №2 да се влюбите във Видинско
Във Видин има улици, по които човек неусетно забавя крачка. Заради тежките врати, високите прозорци и фасадите с европейско самочувствие. Заради реставрираните орнаменти, напуканите мазилки и онези следи по стените, които още пазят спомена за голямото наводнение от 1942 година. Градът не подрежда историята си в музейни витрини. Оставя ви сами да я откриете.
Точно така гледат на Видин Мариана Мелнишка и Александър Геров в книгата си „Къщите още говорят“ – издание, вдъхновило нови архитектурно-исторически маршрути из града. Проектът „Видин – портал към Европа“, подкрепен от Фондация „Америка за България“, развива същата идея: историята да се разказва през улиците, фасадите и сградите, които местните често подминават, а гостите гледат с удивление.
Волен Антов, екскурзовод от Видин, води именно такива разходки. Казва, че къщите разказват за хора с мащаб – търговци, общественици, бунтари, хора, които са пътували, учили в Европа и после са се връщали с идеи, вкус и самочувствие. Видин е бил портал към Европа не като красива метафора, а съвсем буквално. Дунав е носел стоки, стилове, маниери, езици и амбиции.
Белла Антова, създателка на арт магазина „Пашкул“ и част от сдружение „Sтетика“, казва, че обича малките улици на Видин именно заради тези сгради. Старото богатство тук не крещи. То стои в детайла – в извивката на прозореца, в кованото желязо на балкона, в колона зад дворна врата, в къща, която днес е тиха, но някога вероятно е чувала български, влашки, турски, немски, ладино и френски.
Градът пази пластове. Средновековната крепост „Баба Вида“ стои като каменен кораб край Дунава. Портите на Калето още напомнят за старите укрепления и ровове. Джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу носят своя необичаен символ – стилизирана пика или, според романтичната версия, обърнато сърце.
Църквата „Св. Димитър“ впечатлява не само с мащаба си, но и със стенописите, в които образи на революционери от българското Възраждане се вплитат в много по-стари сакрални сцени – сякаш самият храм проследява непрекъснатата нишка на българската памет и идентичност през вековете. А синагогата, някога смятана за най-красивия юдейски храм в България, днес вече не е руина, а културно пространство с изложба за еврейската общност и родения във Видин френски художник Жул Паскин.
И ако излезете от града, къщите продължават да говорят. В крайдунавските села – Връв, Ново село, Флорентин, Ясен, Кошава – ще видите домове като малки дворци. Арки, колони, просторни фасади, високи дворове. Нищо чудно: тук е имало пристанища, търговия, земеделско богатство и постоянна връзка със света по реката. Във Връв човек лесно започва да си представя как продава апартамента в големия град и си купува къща с асма, двор и по-бавен ритъм на живот.
Но не всички истории са оцелели еднакво добре. Край античния град Рациария земята днес прилича на лунен пейзаж – белязана от десетилетия иманярски разкопки. Някога тук е бил един от най-важните римски градове по Дунав и база на римския военен речен флот. Днес Рациария е частично проучена, разграбвана години наред и все още чака достатъчно грижа, внимание и защита. Това също е част от разговора за паметта. Някои места още разказват историите си. Други едва се чуват.
Сдружение „Sтетика“ също търси тези гласове чрез проекта „Скритите архитектурни съкровища на Северна България“ – със снимки, видео истории и идеи за бъдещи маршрути.
Архитектурните съкровища на Видин може да разгледате тук: https://www.northbulgariatreasures.com/oblast-vidin.
А видео разходката из града с Волен Антов е тук: https://www.youtube.com/watch?v=PWtQiIGpUjc.
Слушайте цялата история в Спотифай:
