Или причина №3 да се влюбите във Видинско

Обикновено свързваме Видин с Дунава. С широката вода, лодките, крайбрежния парк и комарите, за които местните ще ви предупредят с почти родителска загриженост. Но ако застанете на правилното място и вдигнете поглед отвъд реката, ще видите нещо неочаквано – Стара планина. Казват, че това е единственото място по Дунав, откъдето се виждат планински върхове. Водата синее, а зад нея се надига Балканът.

Именно тази гледка според местната памет вдъхновява Цветан Радославов за думите „Горда Стара планина / до ней Дунава синей“. Датският писател Ханс Кристиан Андерсен също е впечатлен, когато през 1840 година се връща с параход по Дунав от Цариград и за последен път гледа българския бряг от реката. Има гледки, които не остават просто пейзаж. Влизат в стихове, пътеписи и песни.

Южната част на Видинска област е планинска. И то каква планина! Това са едни от най-слабо познатите и необхождани места в Европа. Дълго време тук минава Желязната завеса. По билото между България и Сърбия почти не стъпва никой освен граничарите. Затова днес районът между връх Връшка чука и връх Ком е див по начин, който в Европа вече е рядкост. Не „леко див“ като за туристическа брошура, а истински див – с гъсти гори, животни, обрасли пътеки, забравени заслони и гледки, които не са нагласени за селфи.

Ивайло Марков от сдружение „Торлакия“ нарича Видинско „дивотия“. При него думата звучи като комплимент. Той е режисьор и оператор и може би затова вижда маршрута Връшка чука – Ком като липсващата предистория на големия епос Ком – Емине. Както в киното първо излиза трилогията, а после научаваме как е започнало всичко, така и тук най-дългият планински маршрут в България сякаш има свое естествено начало още по̀ на запад. От Връшка чука – най-северозападната точка на страната – до връх Ком са около 130 километра. Добавите ли ги към Ком – Емине, голямото ходене става още по-голямо.

Маршрутът вече се чисти и маркира с доброволчески труд, дарения, помощ от местните общини и подкрепа от Фондация „Америка за България“. Възстановяват се заслони, планират се чешми, събират се хора, които не искат тази планина да остане празно петно на картата. Инициативите може да следите във Facebook групата „Връшка чука – Ком“: https://www.facebook.com/groups/353676140855327.

Тази планина е и дом на торлаците – етнографска група със свой говор, хумор, кухня и особено чувство за инатливо достойнство. В Чупрене всяка година се провежда торлашкият събор „Када кум прасе и ти вречу“ – израз, който грубо означава: щом ти дават нещо, взимай го веднага. В село Праужда пък фестивалът „Слънчева Праужда“ събира музика, храна и хора от цялата околност сред почти забравените западни склонове на Балкана.

Тук бел мужът – топло прясно сирене, разбъркано до кремообразен деликатес – не е туристическа атракция, а памет за планински живот, в който от малко се е правело много.

А ако обичате планината, качете се към връх Миджур – 2169 метра и най-високият връх в Западна Стара планина. По пътя се отбийте в хижа „Горски рай“, където домакините Митко и Краси умеят да направят едно рядко нещо – да ви накарат да се чувствате не като гости, а като хора, които са чакали.

Видинско не е само река. То е мястото, където Дунав гледа към Балкана, а Балканът още пази тишина.

Слушайте цялата история в Спотифай: