Още в началото на професионалния си път Ваня Манова вижда отблизо как работят банковите и платежните системи – и колко много хора разчитат на тях всеки ден. Този опит ѝ дава ясна перспектива: технологията има смисъл само когато улеснява реалния живот.

Днес госпожа Манова е регионален мениджър на Mastercard за България, Северна Македония, Албания и Косово – компания, която стои зад част от най-обикновените, но важни удобства в ежедневието ни. Не само картата в портфейла, а и технологичните решения, партньорствата и инфраструктурата, които правят тези плащания възможни.

В България това означава съвсем конкретни неща: да платим таксито си с карта, да купим онлайн обяда на детето си в училище, да получим кешбек, защото сме излезли да вечеряме с приятели, или да подкрепим кауза с един клик. Малки действия, които правят живота една идея по-лесен.

В този разговор Ваня Манова говори за персонализацията като бъдещето на технологиите, за партньорствата като ключ към реално въздействие и за гражданската отговорност – от големите решения в бизнеса до гражданското образование у дома.

Фондация „Америка за България“: Вие сте регионален мениджър на Mastercard за България, Северна Македония, Албания и Косово. Как изглежда тази роля в практиката?

Ваня Манова: На практика имаме офис в София с 20+ души екип, но работим за няколко много различни пазара, които са на различен етап от развитие. Това изисква глобален подход, но и много ясно разбиране за местния контекст. Няма универсално решение, което да работи навсякъде. Важното е глобалната експертност на Mastercard да стане достъпна за конкретния пазар, съобразена с неговите специфики.

През последните години нашият фокус не е толкова върху това да продаваме продукти, а върху това да предлагаме решения. Винаги поставяме в центъра клиента. Подходът ни към партньорите е персонализиран, защото всеки партньор е различен. Дори ако вземете две банки, те имат различни приоритети и различни стратегии.

Затова няма как да има едно универсално решение. Нашият подход се адаптира спрямо конкретния пазар, конкретния партньор и конкретната нужда. Това важи както за големите клиенти, така и за малките и много малките търговци, включително за такива, които до този момент изобщо не са работили с електронни разплащания.

„Америка за България“: Когато работиш на толкова различни пазари, какво те учи самата работа?

В.М.: Че това да не си сред първите не е недостатък. Напротив – може да е предимство. Пазари като Албания и Косово днес са там, където България беше преди около 10 години по отношение на електронните разплащания. Това им дава възможност да прескочат грешки, които други вече са направили.

И в България беше така. Ние също не бяхме сред първите, но когато възникнаха новите технологии, бяхме готови да ги имплементираме директно. Аз вярвам, че всяко „изоставане“ може да се превърне в шанс, ако се използва умно.

„Америка за България“: Има ли нещо в ежедневната Ви работа, което Ви кара да мислите не само като мениджър, а и като гражданин и родител?

В.М.: Да, постоянно. Аз вярвам, че бизнес лидерите първо сме хора. Живеем в тази среда, децата ни растат тук. Много силно вярвам, че средата е изключително важна – дори повече от ДНК, повече от таланта.

Затова вярвам в изграждането на общности с ясни цели. Те имат много по-голямо влияние, отколкото често си даваме сметка.

„Америка за България“: Има ли личен момент, в който сте си казали: „Това не е нормално и може да се направи по-добре“?

В.М.: Да. Така се роди идеята за дигиталната система за училищно хранене. Не е важно да решиш проблема само за твоето дете. Ако ти имаш такъв проблем, със сигурност го имат и други.

В моя конкретен случай не успях да го реша веднага за моите деца, но това не ме прави по-малко удовлетворена от факта, че системата заработи първо в 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ в София, после се разшири и днес вече е факт и в други училища.

Големите промени стават с много малки стъпки – важното е те да са добре избрани и да се правят последователно.

„Америка за България“: Какво точно промени тази система?

В.М.: Не само чакането на опашки за хартиени купони и неудобството детето да си забрави купона вкъщи! Ако детето е болно, можеш да презаредиш купона с един клик. Можеш да си купиш купон по всяко време на денонощието. Можеш да видиш дали е яло, кога е яло, дали купонът е бил чекиран или не.

Да, това струва пари. Но въпросът е какво получаваш срещу тях.

„Америка за България“: Във февруарския брой на нашия бюлетин говорим за храна, пчели и устойчиви поминъци. Защо тези теми са важни за Вас и Mastercard?

В.М.: Защото хората не могат без храна. Но храната не е само физиология. Тя има емоционално, социално и икономическо измерение.

Хубавата храна влияе на здравето, на настроението, на връзките между хората. Тя събира хората, създава общности, дава поминък.

Ние се фокусираме върху нещата, които са важни за хората и които в крайна сметка имат и положителен емоционален ефект. Защото във времето на технологиите има нещо, на което трябва да обръщаме особено внимание. И това е нещото, което ще ни различава от машините – хуманността и чисто човешкият фактор.

Темата за храната за нас е много по-широка. Работим с JRE – Jeunes Restaurateurs, международна асоциация на млади готвачи и ресторантьори, и подкрепяме млади хора по пътя им на развитие като нутриционисти, защото вярваме, че знанието за храната и здравето е ключово.

Заедно с ОББ правим и кампания, свързана с водата – защото за храната и водата не може да се мисли отделно. Това са базови теми, които засягат всички ни и които имат пряко отношение към качеството ни на живот.

„Америка за България“: Инициативи като „Заедно правим нещо безценно“ с малки бизнеси на Малките пет кьошета в София често се възприемат като маркетинг. Каква е реалната им логика?

В.М.: Ние не търсим само комерсиален ефект. Подкрепата на малките бизнеси означава да насочиш светлината към тях – да им дадеш видимост, да дойдат хора извън обичайния им кръг клиенти, да ги припознаят.

Малките пет кьошета са много показателен пример. Там има една добре сплотена общност от съседи и много малки бизнеси. Инициативата „Заедно правим нещо безценно“ тръгна точно от това – да обедини хора, бизнеси и каузи около нещо смислено.

Много важно за нас е, че нищо от това не се случва самостоятелно. Работим в партньорство – с бизнесите в квартала, с неправителствени организации, с хората на място. Когато има партньорство, всички страни трябва да са еднакво ангажирани, иначе ефектът остава повърхностен.

Чрез инициативата подкрепихме и каузи, свързани с природата – включително набирането на средства за мечешкия отряд на WWF. Малки бизнеси от квартала се включиха активно и показаха, че когато общността, бизнесът и каузата работят заедно, ефектът е много по-голям от сумата на отделните усилия.

„Америка за България“: Как бизнесът може да насърчи културата на даване?

В.М.: Като го направи лесно и като работи с правилните партньори. Пример за това е инициативата от 2 декември миналата година с 10% кешбек за дарения през DMS и Платформата.бг.

Когато даряването е лесно, част от ежедневието и подкрепено от доверени партньори, много повече хора са склонни да се включат.

„Америка за България“: Mastercard Ден също е част от тази логика. Как работи той?

В.М.: Mastercard Ден започна като инициатива веднъж месечно – с 10% кешбек при плащане с Mastercard в малки заведения за храна: ресторанти, барове, хлебарници, фурни, сладкарници.

От една страна хората обичат да излизат и да прекарват време заедно. Когато им дадеш такъв допълнителен стимул, те, дори без да го осъзнават, започват да се виждат по-често. Моята дъщеря например има една групичка от приятели, с които си го направиха като традиция на всяко първо число да се виждат, за да могат да излязат една идея по-евтино. В същото време това е и един чудесен повод просто да се видят.

От миналата година решихме кампанията да е всяка седмица – във вторник. Причината е много практична: в понеделник много малки заведения не работят, а във вторник посещаемостта е по-ниска. Така с един малък детайл работим в полза на бизнеса в най-слабия му ден.

Ние не инвестираме в големи рекламни кампании. Инвестираме в самите бизнеси – използваме ги като комуникационен канал. Това им дава допълнителен приход, повече видимост и възможност за по-директна комуникация с клиентите. Така с един проект ефектът е по-широк и достига до много различни участници.

„Америка за България“: Как се отразяват на екипа Ви тези инициативи?

В.М.: Хората започнаха да ни разпознават като компания, която прави смислени неща. Това е нещо, което чувам често – „Mastercard правят много готини неща“. За мен това е огромно удовлетворение.

Да предизвикаш някого да иска да бъде част от това, което правиш – по-голямо признание от това няма.

„Америка за България“: Това предполага и определен тип хора. Какви хора търсите в екипа си?

В.М.: Любопитни, смели, адаптивни хора с предприемчиво мислене. Не тесни специалисти, а хора, които могат да изберат правилното решение за конкретния контекст.

За мен адаптивността е ключова. Светът се променя изключително бързо и умението да се променяш заедно с него ще бъде все по-важно. Няма как да работиш с вчерашни решения в днешната реалност.

Важно е хората да имат и това, което ние наричаме winning mindset. Това не означава само да преследваш конкретни финансови резултати. Означава нагласа да търсиш решения, да поемаш отговорност и да вървиш напред.

Има и още нещо, което е много важно – хората трябва да са информирани, да знаят какво се случва около тях. Да са отворени към света. Това върви заедно с предприемчивото мислене, със смелостта и с любопитството.

Аз самата гледам да съм информирана и това казвам и на сина ми. Той тази година има предмет „Гражданско образование“. Като видях програмата, много се зарадвах – темите, материалите, линковете бяха подготвени изключително добре.

Казах му: „Моля те, обърни внимание на този предмет. Каквото и да правиш в живота, е важно да бъдеш пълноценен гражданин.“ Това не е нещо абстрактно – това е как живеем заедно.

Личният пример е много важен. Аз не казвам на хората какво да правят. Очаквам отговорност и осъзнатост.

„Америка за България“: Като гражданин какво Ви тревожи днес?

В.М.: Дезинформацията. Това е проблем, който все още не адресираме достатъчно сериозно. Както се научихме да разпознаваме телефонните измами, така трябва да се научим да разпознаваме и фалшивите новини.

Това е въпрос на дигитална хигиена и на гражданска отговорност.

„Америка за България“: Подценява ли бизнесът ролята си в обществото?

В.М.: Не. Напротив. Бизнесът много добре разбира ролята си, особено в последните години. Големите компании днес имат не само финансови цели, но и цели, свързани с положителен обществен ефект.

Ние измерваме успеха си именно през това въздействие. Винаги търсим в това, което правим, положителния ефект – не просто да реализираме някакъв проект, защото това го има като корпоративна цел, а да приоритизираме онези инициативи, за които виждаме, че имат смисъл за повече хора.

Мотото на нашата компания е Doing well by doing good (букв. „Постигаме успехи, като правим добро“). Докато си вършим добре работата и постигаме финансовите си цели, в същото време имаме възможност да адресираме конкретни казуси и да допринасяме за положителна промяна.

„Америка за България“: Къде според Вас е бъдещето – и за бизнеса, и за социалните инициативи?

В.М.: В персонализацията. В това да разбираш, че няма универсални решения и че различните хора, общности и пазари имат различни нужди.

Ние работим с изкуствен интелект от много години – още преди да има такова понятие. Винаги сме използвали данни и алгоритми, за да можем да вземаме по-добри решения и да подхождаме по различен начин според конкретния контекст.

Днес просто говорим за това по друг начин. Изкуственият интелект ни помага да правим персонализацията много по-точна – да разбираме по-добре нуждите, да вземаме по-информирани решения и да насочваме усилията си там, където има реален смисъл.

Въпросът не е дали ще използваме изкуствения интелект, а как. Той не трябва да ни заменя, а да ни помага да мислим по-добре и да вземаме по-точни решения – и в бизнеса, и в това как подкрепяме каузи.