🎧 Слушайте историята в Спотифай!

Как се ражда една музикална творба?

Ако попитате композитора Дейвид Серкин Лудвиг, няма да ви говори за внезапно вдъхновение. По-скоро ще ви подаде реставраторска четка.

Представете си ренесансова фреска, скрита векове наред под пластове прах и мръсотия. Започвате търпеливо да отстранявате натрупаното. Малко по малко изображението изплува. То винаги е било там. Вашата работа е само да го откриете.

По същия начин Дейвид гледа на композирането. Не като на измисляне на нова творба, а като на откриване на нещо, което вече съществува и чака да бъде намерено. Може би така едно писмо, написано в България по време на Втората световна война, се превръща в музика осем десетилетия по-късно.

Това лято Дейвид пристига в България за световната премиера на „Пет песни по Димитър Пешев“, създадена по поръчка на фестивала за камерна музика „Неотъпкана пътека“. Произведението е посветено на човека, предотвратил гибелта на хиляди български евреи.

Дейвид не пристига сам. Във фестивала ще участва и съпругата му – цигуларката Бела Христова. Родената в Плевен Бела заминава за Съединените щати едва на тринайсет години и оттогава кариерата ѝ я отвежда в някои от най-престижните концертни зали по света. През август Бела ще свири на българска сцена за първи път – в Троян и Кърпачево, а сред произведенията в репертоара ѝ е и написаната от Дейвид пиеса „Правилото на трите“ (Rule of Three).

Връзката на всеки от тях с България е различна. И в двата случая обаче тя е белязана от по-голямата история.

Музика без граници

Дейвид, който е декан на Факултета по музика и ръководител на катедрата по композиция в престижната музикална академия „Джулиард“, се интересува от българската музика много преди да срещне Бела. Като композитор го привличат неравноделните ѝ ритми и преплитането на различни традиции.

Когато говори за българската музика, той използва понятието от екологията „граничен ефект“ – мястото, където две екосистеми се срещат и животът става необичайно богат. „Звуците се наслагват“, казва той. „Разговарят помежду си.“

Като внук на евреи, избягали от нацистка Европа, Дейвид долавя в българската народна музика и отгласи от еврейската музикална традиция – както и български елементи в еврейската. Именно тази нишка в крайна сметка го отвежда до Димитър Пешев.

Когато с Бела се събират, съпругът на сестра му, който е историк, му разказва за спасяването на българските евреи през Втората световна война. Дейвид започва да чете и открива история не само за преследване, но и за доблестни хора, които се противопоставят на жестокостите.

„Като имаме предвид страха и натиска в онзи исторически момент, не можем да приемаме за даденост, че хората ще постъпят правилно“, казва той. „Това, че Пешев е намерил смелост да се опълчи на несправедливостта, е истински героичен акт.“

„Пет песни по Димитър Пешев“ се ражда от протестното писмо, което Пешев написва през март 1943 г. и убеждава още 42 народни представители да подпишат. Езикът на писмото и неговият емоционален заряд се превръщат в основата, върху която Дейвид изгражда музиката.

Творбата напомня едновременно песенен цикъл и литургия, в която се преплитат библейски мотиви, откъси от еврейски молитви и елементи от българската народна песен „Заблеяло ми агънце“.

В музиката се усещат и български, и еврейски влияния, но Дейвид ги превръща в нещо свое.

Как бихме постъпили ние?

Дейвид израства със семейни истории за изгнание и смелост.

Прадядо му Адолф Буш е сред най-именитите цигулари на XX век. Германски патриот, воювал през Първата световна война, той напуска Германия, след като Хитлер идва на власт и забранява на евреи – сред които зет му и дядо на Дейвид, пианистът Рудолф Серкин – да изнасят концерти. Години по-късно Хитлер се опитва да го върне с обещание за собствен оркестър и всички възможни привилегии. Буш отказва. „Ще се върна с удоволствие в деня, в който Хитлер, Гьобелс и Гьоринг бъдат публично обесени“, казва той.

„Близките ми имат късмет“, казва Дейвид. „Те напускат навреме.“ Много от останалите му роднини не успяват.

Затова историята на Димитър Пешев го докосва толкова силно. Но тя поставя и един неудобен въпрос. „Хората сме комплексни същества“, казва той. „Не знам колко от нас, включително аз самият, могат със сто процента сигурност да кажат, че биха постъпили като Пешев.“

Този въпрос е в основата на „Пет песни по Димитър Пешев“.

Макар да се връща към събития отпреди осем десетилетия, творбата говори и за настоящето. „Живеем във време на поляризация и крайности“, казва Дейвид. „Напредък е възможен само когато хората разговарят, разбират нюансите и приемат различията.“

Той не очаква музиката да промени света. Но ако накара някого да спре за миг и да се замисли, за него тя вече е постигнала много.

Още на първата среща

Освен творческо вдъхновение, България дава на Дейвид и Бела – неговата спътница в живота.

Двамата се запознават на основания от семейството на Дейвид фестивал за камерна музика „Марлборо“ във Върмонт. Първата им среща е в дома на цигуларя Джейми Ларедо и съпругата му Шарън Робинсън. Там Дейвид се осмелява единствено да поплува около Бела.

„Беше съвсем невинна среща“, разказва той със смях. „Но още тогава знаех, че ще бъдем заедно завинаги.“

Бащата на Бела, съветският композитор Юрий Чичков, умира, когато тя е съвсем малка, и тя почти не го познава. С годините Джейми се превръща в нещо като втори баща за нея. Първата им среща едва е приключила, когато Дейвид споделя на Джейми, че един ден ще поиска благословията му да се ожени за Бела.

Години по-късно Дейвид намира начин да върне и Юрий Чичков в живота ѝ.

Свидетел на брака им

Около сватбата им през 2015 г. Дейвид пише Концерт за цигулка за Бела. Творбата е поръчана от консорциум от осем оркестъра по този повод, но на Дейвид му се струва някак самодоволно да пише музика в чест на собствената си сватба. Затова концертът е по-скоро размисъл за същността на брака.

И все пак историята на Бела присъства в творбата. От единствения екземпляр в Съединените щати от концерта за цигулка на баща ѝ взема тринайсет такта, които вплита в музиката. „Сякаш баща ѝ стана свидетел на брака ни“, споделя той.

В концерта звучат и български ритми, сред които неравноделният такт на ръченицата. Дейвид подарява партитурата на Бела за Свети Валентин.

„Никога няма да успея да надмина този подарък“, смее се той.

Дейвид се възхищава на силата, дисциплината и ясния морален компас на своята съпруга. Не по-малко е уважението му към нея като музикант. „Свири с необикновена сила, но винаги с пълен контрол“, казва той.

За Бела музиката изисква цялото ѝ внимание. Тя не може просто да звучи някъде на заден план: когато слуша, чува всяка нота като солфеж. Затова у дома Бела и Дейвид често предпочитат тишината.

Тази пълна отдаденост съпътства Бела още от детството ѝ в Плевен и я отвежда до някои от най-престижните концертни сцени в света. На тринайсет години участва в майсторски клас на прочутия цигулар Руджеро Ричи. Срещата отваря неочаквана възможност и скоро след това Бела заминава за Съединените щати, за да учи в музикалния институт „Къртис“ във Филаделфия. По-късно продължава обучението си при Джейми Ларедо в Университета на Индиана. Следват концерти в „Карнеги Хол“, центъра „Кенеди“ и с оркестри по целия свят.

Този август Бела ще свири пред българска публика за първи път.

„България е моят корен“, казва тя и въпреки че определя българския си като „бебешки“, спомените ѝ са живи – за народната музика, за празниците по градските площади и най-вече за софийския хотел „Шератон“.

Като дете тя често пътува с майка си от Плевен до София през почивните дни, за да свири пред хотела и да изкара пари.

Сега се връща в България като утвърдена цигуларка. И този път ще мине през главния вход на някогашния „Шератон“ като една от звездите на фестивала.

Когато музиката тръгне на път

Обикновено хората пътуват заради музиката. „Неотъпкана пътека“ обръща тази логика – музиката идва при хората.

Така започва всичко през 2018 г. в Ковачевица. Група български музиканти с международна кариера, сред които Лора Чекоратова и Георги Вълчев, решават, че камерната музика има място и далеч от големите концертни зали.

Оттогава фестивалът стига до Гоце Делчев, Добринище, Кърпачево, а тази година и до Троян. На някои от тези места хората чуват камерна музика на живо за първи път.

За Дейвид тази идея звучи познато. Дядо му и прадядо му някога обикалят селата в щата Върмонт с пиано, качено в ремаркето на трактор, за да свирят на фермерите.

„Много е важно, че няма да сме в голям град“, казва той. „Да отидеш при хората и да бъдеш с тях е огромна привилегия.“

Първите концерти в Ковачевица са в занемареното читалище „Светлина“. Столовете не стигат. Организаторите събират каквото намерят от къщите в селото, местната кръчма и съседната община.

Когато публиката започва да расте, фондация „Неотъпкана пътека“ се заема и със самото читалище. Първо събира средства за столове, а след това и за ремонта на покрива. През 2021 г. фондацията получава подкрепа от платформа АГОРА, в партньорство с Фондация „Америка за България“, за насърчаване на местното дарителство и доброволчество.

Покрай концертите хората отново започват да влизат в читалището. А с тях постепенно се връща и животът в сградата.

Днес „Неотъпкана пътека“ има пет фестивални спирки, а програмата тази година включва три световни премиери и нова резиденция за млади композитори, на които Дейвид ще бъде ментор.

Какво иска да им предаде?

„Отвореност. Това е най-важният инструмент, с който разполагаме като творци.“

 

Музиката помни

Това лято Дейвид и Бела вероятно ще прекарат само няколко дни заедно в България. Графиците им почти не се засичат, а концертите ще ги отведат в различни краища на страната.

В Родопите ще се състои световната премиера на „Пет песни по Димитър Пешев“. Няколко дни по-късно Бела ще изпълни „Правилото на трите“ в Троян и Кърпачево, редом с творби на Бетовен, Брамс, Малер и Клара Шуман.

За Бела тези концерти ще бъдат дългоочакван дебют пред българска публика. За Дейвид премиерата задълбочава връзката му с България – страна, която постепенно се превръща в част от личната му история и го доближава до собствените му корени.

Бела напуска България като дете и изгражда живота си на концертната сцена. Дейвид израства в семейство, чиято история е белязана от музика и изгнание, и избира пътя на композитора. Неговите прадеди бягат от нацистка Европа. По същото време Димитър Пешев се изправя срещу собственото си правителство, макар че по-безопасно би било да замълчи.

Историите им започват далеч една от друга. Музиката на Дейвид ги среща.

Музиката не може да промени миналото. Не може да направи смелостта по-лесна или да заличи разделението. Но може да отнесе старо писмо в родопско читалище. Да вплете мелодията на един баща в концерта, който дъщеря му свири на сватбата си. Да стигне до публиката в ремаркето на трактор.

А понякога музиката помага на хора с различни истории да открият онова, което ги свързва.

Фестивалът „Неотъпкана пътека“ започва на 29 юли в Добринище, а след това продължава с концерти в Родопите и Северна България. Разгледайте цялата програма и чуйте на живо Дейвид, Бела и останалите музиканти във фестивала.

Още музика от Дейвид Серкин Лудвиг и изпълнения на Бела Христова ще откриете на официалните им сайтове.