Навремето Джоузеф Пулицър призовава журналистите да „насочат обществено внимание към проблемите, да ги опишат, да ги нападнат, да се подиграят с тях в пресата.“ Така, „рано или късно обществото ще помете тези проблеми“, убеден е той.
Следвайки тази логика, традиционната журналистика винаги се е фокусирала върху най-лошото – най-корумпираните институции, градовете с най-замърсен въздух, най-смущаващите провали на политиците, районите с най-висока престъпност, училищата с най-слаба подготовка, най-бавно развиващите се икономически сектори. Репортерите идентифицират „болните места“, като оставят лечението на обществото и неговите представители.
Ново течение в журналистиката – „журналистика на решенията“, използва друг подход: активно търси лек за проблемите. Изобличаването на даден проблем е не целта, а първата стъпка, след което привържениците на този жанр си задават въпроса: „Има ли някой, който се справя добре с проблема?“ Те търсят и анализират успешни решения и насърчават тяхното отразяване.
„Когато хората разберат, че може да се направи нещо по даден проблем, стават много по-възприемчиви“, каза Дейвид Бордман от Мрежата за журналистика на решенията (Solutions Journalism Network) и добави, че отразяването на решения е по-вероятно да подтикне обществото към действия, отколкото разобличаването на проблеми, както е вярвал Пулицър. Бордман представи статистика, според която положителното съдържание достига до повече хора, въпреки че отрицателното се разпространява по-бързо. Много нови дигитални медии залагат на журналистиката на решенията и получават значителна подкрепа от общността.
Този тип журналистика води до конкретни резултати сравнително бързо. Репортаж на Cleveland.com идентифицира мерки, които общината лесно да приложи в борбата с честите отравяния с олово сред жителите на града. Публичната образователна система в Сиатъл става все по-добра благодарение на решения, предложени чрез проекта „Образователна лаборатория“ на „Сиатъл Таймс“. Вместо да се фокусира върху проблема и да всява омраза и разделение, вестник в Минеаполис се включва с решения в борбата с изолацията и радикализацията на сомалийската общност в града. Така, като им се представят работещи решения, властите не могат да кажат, че „нищо не може да се направи“, според Бордман.
„Журналистика в търсене на решения“ беше темата на еднодневна конференция на 4 ноември, организирана от Асоциацията на европейските журналисти – България с подкрепата на фондация „Фридрих Науман“ и участието на медийни експерти и журналисти. Бордман е председател на Мрежата за журналистика на решенията и декан в университета „Темпъл“ в щата Филаделфия, в САЩ. Дълги години е бил изпълнителен редактор и старши вицепрезидент на „Сиатъл Таймс“, който печели четири награди „Пулицър“ под негово ръководство.
С Бордман беседваха Луси Черна, програмен координатор в Transitions Online, водеща медийна организация в Централна и Източна Европа, и Никита Поляков, заместник главен редактор на чешкия всекидневник Hospodářské Noviny. Черна работи по проект, целящ да популяризира журналистиката на решенията в Централна и Източна Европа, докато Поляков използва подхода в отразяването на теми като дезинформацията и самоубийствата сред мъжете в Чехия.
Поляков решава да се фокусира върху потенциални решения, защото забелязва, че традиционните репортажи водят до „летаргия и нежелание за действие“ сред читателите. Според него представянето на ефективни решения е начин да се постигне положителна промяна, но предупреждава журналистите да не предлагат решения, без да ги подложат на строга проверка предварително. „Всеки аспект на едно решение трябва да се анализира. Трябва да обсъдите плюсовете и минусите на решението и да помислите [конкретно] за негативите“, каза той и сподели как той самият няколко пъти е искал да вярва в решения, които в крайна сметка са се оказали неподходящи.
„Търсенето на решения е просто добра журналистика… Вестникът ви просто не е добър, ако не представя решения“, каза Черна. „Ако ви кажат, че няма решение, именно там трябва да дълбаете още повече. Със сигурност ще намерите решение, приложимо във вашата общност.“
Посланикът на САЩ Херо Мустафа откри конференцията с думите: „Всички обичаме да четем в медиите за хубавите неща, които се случват в общностите ни, а често тези истории се изгубват измежду негативните. Поздравявам вашия ангажимент да покажете, че има и добри неща, и вашите обективни и справедливи репортажи за предизвикателствата, пред които са изправени българите и други нации… Всяка страна трябва да подкрепя добрата разследваща журналистика.“
Райнер Адам, регионален директор на фондация „Фридрих Науман“ за Източна Европа, каза: „Поддръжниците на демокрацията знаем, че без свобода на медиите, свобода на словото и свобода на изразяването на мнения, действаща демокрация не може да има. Авторитарно мислещите не споделят ценностите на свободните общества. [Поради това] трябва постоянно да се борим за ценностите и идеите на свободното и отворено общество.“
Журналисти, медийни експерти, студенти, държавни служители и представители на неправителствения сектор бяха сред участниците в конференцията, която бе последвана от практически семинар за журналисти.
Основана през 2010 г., Асоциацията на европейските журналисти – България е сдружение с нестопанска цел, което работи за подобряване на медийната среда и подпомагане на работата на независимите журналисти в страната. През 2018 г. Асоциацията стартира програма за медийна грамотност в 30 български гимназии в партньорство с Фулбрайт България и с подкрепата на Фондация „Америка за България“.
