„Мечтата ми за изследователски проект“ са думите, с които Даниел Нътинг, студентка по музика и стипендиант на Програма „Фулбрайт“, описва обучението си по флейта и кавал в България. Друг учен по програмата, Джон Томас, е щастлив, че има възможността да изпълнява смесица от американска и българска музика в Пловдив, един от музикалните хъбове в България, като споделя, че за него работата в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство е сбъдната мечта.
„За мен е сбъдната мечта [да виждам] как адвокатите и правосъдието като цяло стават по-достъпни за все повече хора по света“, споделя Фред Руни – адвокат от САЩ, който участва в създаването на първия правен инкубатор в Източна Европа. Инкубаторът започва да функционира в края на миналата година и помага на начинаещи адвокати да стартират своята професионална практика, консултирайки хора с ограничен достъп до правни услуги.
Често чуваме за българи, които се развиват академично и професионално в САЩ и на други места по света, но за чужденците, търсещи подобни възможности у нас, все още не се говори толкова. Всъщност, страната ни се превръща във все по-желана дестинация за обучение, изследователска работа и професионално развитие за много американци като Даниел, Джон и Фред. Всяка година стипендиите по Програма „Фулбрайт“ дават възможност на 45 американски граждани да прекарат от няколко месеца до една година в България. Повечето от тях преподават английски език на ученици в основни и средни училища в страната, но не са малко и онези, които избират български институти и университети за провеждане на изследвания, изучаване на местни практики и участие в проекти с български колеги.
В периода 16 – 18 януари тази година стипендианти на Програма „Фулбрайт“ се събраха в София, за да представят работата си, да обсъдят постигнатия напредък и предизвикателствата, пред които са се изправили, както и да споделят интересни моменти от живота си в България. Запознайте се с някои от американците, които реализират академичните и професионалните си цели в България и наред с това популяризират българското културно и кулинарно наследство в цял свят.
Фредерик Руни, адвокат
Изпращаща институция: Консорциум за достъп до правосъдие, град Сокел, Калифорния
Област: Право
Приемаща институция: Сдружение „Инициатива за равни възможности“, София
Проект:
Фред Руни стартира първия правен инкубатор в Ню Йорк през 2007 г., за да подкрепи завършващи право студенти в първите им стъпки в практиката. В същото време, инкубаторът посреща потребностите на лица с ниски доходи и без достъп до правосъдие, тъй като не могат да си позволят услугите на адвокат. Фред помага за създаването на правни инкубатори и в други градове в САЩ, също както и в Доминиканската Република и Пакистан. Инкубаторът в София, основан в сътрудничество с Даниела Михайлова от сдружение „Инициатива за равни възможности“, е първият правен инкубатор в Източна Европа. Въпреки че все още се намира на ранен етап от своето развитие, инкубаторът в София служи като модел за други държави на Балканите, споделя Фред.
Защо избрахте България за обмен на опит?
За първи път посетих страната през декември 2017 г. Тогава знаех много малко, да не кажем нищо, за вашата страна, но пристигнах в София и се влюбих в града по един много неочакван начин. Пътувал съм много по света и съм пребивавал в едни от най-динамичните градове, но в София открих нещо, което не бях изживявал преди. За човек, който не обича студеното време и снега, прекарах часове в разходки по улиците на града през тези три дни, и си казах, че ако всичко е толкова забележително и красиво през зимата, то би било трудно да си представя колко по-впечатляваща е София през лятото.
Помогна ли в работата ви прекараното тук време?
Станах адвокат, защото силно вярвам в справедливостта. Колкото повече пътувам, толкова по-ясно осъзнавам, че достъпът до правосъдие става все по-труден за хората. Разбрах, че дилемите, пред които сме изправени в САЩ, са сходни с тези в другите държави по света. След като се убедих, че моделът на инкубатора работи, получих възможност от страна на Програма „Фулбрайт“ да го разширя. За мен е сбъдната мечта [да виждам] как адвокатите и правосъдието като цяло стават по-достъпни за все повече хора по света. Развиването на инкубатора е още една стъпка напред към постигането на мечтата ми за свят, в който има повече равенство и по-добър достъп до правосъдие.
Д-р Наоми Мартишъс
Изпращаща институция: Университет Калифорния, град Дейвис
Област: Археология
Приемаща институция: Нов български университет, София
Проект:
От 50 000 до 30 000 години пр.н.е. неандерталецът властвал над европейския континент. Но преди 45 000 години представители на хомо сапиенс започват да мигрират от Африка към Европа, като едни от най-ранните данни за присъствието им на континента са намерени на Балканите. Имало ли е културен обмен между Разумни хора и неандерталци? Д-р Наоми Мартишъс смята, че да. Тя изучава инструменти, направени от кост, и украшения от зъби, намерени в пещерата „Бачо Киро“ в Централна България, за да изследва своята хипотеза, че различните човекоподобни групи в Югоизточна Европа през този период са имали контакт и са учили едни от други.
Защо избрахте България за обмен на опит?
Пещерата „Бачо Киро“ ме доведе в България. Там има любопитни находки от период, от който съм много заинтригувана. Това е точното място за мен.
Помогна ли в работата ви прекараното тук време?
Работата ми напредна именно заради достъпа до тези находки. Имах възможност да изуча голяма част от тях. Важно също беше сътрудничеството с местни изследователи. Те притежават познания, които биха били недостъпни отдалече. Надявам се, че тези партньорства, които изграждам сега, ще доведат до други дългосрочни проекти. В резултат от изследванията ми тук, получих предложение за работа от дружество „Макс Планк“ в Германия, което финансира проекта „Бачо Киро“. Така ще мога да продължа работата си по проекта и след като си тръгна от България.
Аби Дюрик, студент-магистър
Изпращаща институция: Университетът Оксфорд, Обединено кралство
Област: Археология
Приемаща институция: Фондация „Балканско наследство“ и Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ-БАН), София
Проект:
Балканите през древността са били изключително интересно място. Често описван като кръстопът, полуостровът е бил пресечна точка и място за културен обмен за различните племена, населяващи тези земи. Студентката по археология Аби Дюрик изследва артефакти от гробниците, както и инструменти и сечива от Южна България и Северна Гърция, датиращи от 1450 – 1170 пр.н.е., за да установи връзките между племената, населявали Микенска Гърция и Древна Тракия.
Защо избрахте България за обмен на опит?
Винаги съм се интересувала от междурегионалните и международните връзки между Микена и другите части на Източното Средиземноморие, но не беше налична информация за областите на север от Гърция. Започнах да се интересувам от преселението на народите в Черноморския район през късната Бронзова и ранната Желязна епоха. Написах предложение за проект [до Фулбрайт България] с намерението да изучавам археологическите находки от гробниците от ранната Желязна епоха. Но при пристигането си установих, че има още материал, с който бих могла да работя, ако включа в изследването си и късната Бронзова епоха.
Имах възможността да участвам в работа на терен заедно с фондация „Балканско наследство“ на обекта Емпорион Пистирос, близо до град Септември. Там за първи път се запознах с България, която много бързо започнах да харесвам. Влюбих се в храната, хората, живота на село, а пребиваването ми в София в последните пет месеца свързвам с чудесни преживявания.
Помогна ли в работата ви прекараното тук време?
В момента работя по две публикации и планирам участие в международна конференция за докторанти и специализанти. Съвместната ми работа с НАИМ-БАН е възможност, която се дава веднъж в живота, защото благодарение на нея успях да се потопя в начина, по който в България се изучава археология на университетско ниво, както и да се запозная с ценностите, способите и методите за консервация, използвани от работещите в музея археолози в тази област. В следващите няколко години планирам да работя в музей или институция в областта на историческото и културно наследство в качеството ми на независим изследовател, като след това смятам да се захвана с докторската си дисертация. Работата ми в България бележи началото на проект, по който си заслужава да се работи в бъдеще, и намерението ми е впоследствие да се върна към работата, която вече съм свършила тук и върху която ще се концентрирам през следващите няколко месеца.
Джон Томас, изпълнител на свободна практика, композитор, продуцент, диригент
Област: Музика, пиано
Приемаща институция: Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство, Пловдив
Проект:
Пианистът Джон Томас е професионален музикант, който съчетава традиционната българска фолклорна музика с американски стилове в клавирната музика на базата на подход, който нарича „музика без граници“. Джон получава „Фулбрайт“ стипендия за период от девет месеца, за да изучава и изследва българското музикално многообразие, както и да се запознае с творчеството на български композитори като Панчо Владигеров, Димитър Ненов и Иван Спасов. В България Джон излиза на сцената с Академичния народен оркестър при Пловдивската музикална академия с диригент Владимир Владимиров, с Георги Петков – композитор и диригент, носител на награда „Латино Грами“, който преподава в Нов български университет, както и със студенти от Пловдивската музикална академия.
Защо избрахте България за обмен на опит?
Аз съм увлечен по българската музика и култура от 1989 г., когато за първи път чух запис на „Мистерията на българските гласове“ по хоровия аранжимент на Филип Кутев, както и други произведения. Вече близо 30 години оставам запленен от музиката и хората в тази страна и душата ми на артист търси пристан в България. Уча най-добре, когато прекарвам време с музиканти, които ме напътстват в разбирането на сложна музика и ми показват неща, които не бих могъл да намеря в учебниците. Потапянето в българската култура е от съществено значение за изграждане на разбиране, уважение и още по-голяма любов към нейната музика.
Помогна ли в работата ви прекараното тук време?
Фактът, че съм тук, обогати знанията и музикалните ми способности по начин, който не бих могъл да си представя преди пристигането си. Музикантите, от които се уча и с които излизам на сцена, са много мили хора, които с удоволствие споделят знанията и любовта си към множеството стилове българска музика, които обогатяват много-етническата култура на страната. Вярвам, че „музика без граници“ е един от най-подходящите начини за осъществяване на широк културен обмен и взаимно разбиране. Споделената между културите музика е естественият начин за насърчаване на световния мир. И точно сега разбирам това най-добре.
***
Не пропускайте възможностите, предлагани от Фулбрайт България
Фулбрайт България предлага стипендии за български граждани за обучение в магистърски и докторски програми и за професионална специализация в САЩ. Научете повече и кандидатствайте на http://www.fulbright.bg/bg/stipendii-za-bulgarski-grajdani/. Краен срок: 30 април 2020 г.
Американски граждани с интерес към България и възможности за академично и професионално развитие в страната също могат да кандидатстват за финансиране. За повече информация, посетете http://www.fulbright.bg/bg/stipendii-za-grajdani-na-sasht/.
