Само след няколко месеца, и 17 века след създаването ѝ, ще отвори врати реставрираната Епископска базилика на Филипопол. Днес сградата е до билото на покрива и в България имаме обичай, като се завърши грубият строеж, да се прави „викане от билото на сградата“ и да се отправят благодарности и благопожелания. Оказа се, че в САЩ и в много други страни има подобен обичай.
Първите благопожелания отправиха на 11 юни 16 посланици от цял свят с послания за единство, разбирателство, уважение и равнопоставеност.
Посланието на Фондация „Америка за България“ звучи в думите на нейния президент, Нанси Шилър:
„Красотата и богатството на българската история скоро ще блеснат в Епископската базилика на Филипопол. През вековете това място е посрещало поклонници от всякакви народности, с различна вяра и култура.
България е известна със своята толерантност, залегнала още в Търновската конституция от 1879 В Член 61 позицията на страната е особено ясно изразена: „Всеки роб, независимо от пол, вяра и народност става свободен щом стъпи на българска територия.“

Днес сме поканили посланици на държави, които споделят ценностите на България за приемане, уважение и толерантност. Всеки от тях ще отправи своето послание за братство и равноправие. Посланията ще останат за поколенията, монтирани на една от стените на Базиликата, като доказателство за нашите споделени ценности.
За мен е чест и голямо уважение да отправя първото послание. На 25 юли 1872, Васил Левски пише на Любен Каравелов:
„Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.“

Камъче по камъче. Ръка за ръка. Братството е протегната ръка към всеки.“
Всички послания, заедно с безсмъртните думи на Апостола, ще бъдат гравирани на стена в публичното пространство до бъдещия вход на Епископската базилика.
Снимка 1 от Антони Георгиев, снимки 2 и 3 от Юлиян Христов

