Меню
Меню

Нека бъде светлина… в Белене

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email

„Белене е трикольор, изтъкан от памет и забрава… Място на памет, което никой не иска да си спомня. Паметник, за онези, които не могат да го забравят… Виждам го в бяло… Изоставените бели панелки на квартал „Димум“ кара сърцето ти да се свие на топка… Усещам Белене в зелено. Природната му красота ти спира дъха… Дълбоко в себе си знаеш, че о. Персин е най-вече червен. Като комунистическия режим, който се е възползвал от него.“

„На този остров времето е спряло
В коприва тънат сгради. И мечти.
А в жегата на юли се прокрадват
Безброй осъдени души.“

Из „Спомени от Белене: 30 години по-късно“, съставители Красимира Буцева, Джулиан Чехирян и Фондация „Софийска платформа“, очакв. септември 2019

Когато ви предстои да посетите бивш концлагер, сте готови за ужас, за пусти пейзажи и ярки белези на човешко страдание. Очаквате да се почувствате гневни, съкрушени. Последното, за което сте настроени, е да бъдете запленени от красотата на мястото, а около вас да гъмжи живот: гъсета, вървящи след майките си, чапли в готовност за първи полет, фиданки, извисяващи се към небето, лежащи на сянка охранени телета и растителност, прокарваща си път през пукнатините в асфалта.

В началото на лятото остров Белене (познат още като Персин) наподобява място, сякаш излязло от роман на Габриел Гарсия Маркес или от документален филм за неподдаващи се на опитомяване естествени местообитания: растителността сякаш избуява за една нощ, дори след мащабно косене; птичите колонии са стотици, а рояците водни кончета и други насекоми – хиляди; тревата расте не въпреки, а благодарение на асфалта… Най-големият остров в България е част от комплекса Беленски острови, обявен през 2002 за зона от международно значение съгласно Рамсарската конвенция. Дом е на стотици редки птици и растения и като такъв, островът е рай за наблюдателите на птици и любителите на природата. Нещо повече, десетките километри павирани алеи на острова биха го превърнали в идеална дестинация за колоездачи и други спортисти.

Белене има и тъмна страна – минало, което засенчва естествената му красота в продължение на десетилетия. През комунистическата епоха тук е бил страховитият концлагер Белене, където политически затворници са били въдворявани без съдебна процедура и подлагани на тежък труд и нечовешко отношение години наред. Някои от тях никога не се връщат у дома. И до днес в западната част на острова има затвор, който ограничава достъпа както до природния резерват, така и до мястото на някогашния концентрационен лагер. Посетителите трябва да подадат молба за разрешение до министерството на правосъдието, за да посетят острова.

През годините мнозина повдигат въпроса дали съществуването на затвор на мястото на бившия лагер е добра идея. Малко са заинтересованите от промяна в статуквото; освен това, за местните темата е щекотлива. Затворът осигурява препитание на над 150 семейства от град Белене, което го прави един от най-големите работодатели в район със слаба икономика и висока безработица. Някога планиран да бъде един от енергийните центрове на севера, Белене през 2019 е град на изоставени индустриални сгради, все още чакащи своите работници, и празни панелни блокове за бъдещите им семейства. Днес беленчани работят предимно в сферата на едва кретащото строителство, обработвателната промишленост и селското стопанство.

Белене е град на противоположности, град със сложно минало и неясно бъдеще, но това не попречи на 23 ученици и студенти от цяла България да прекарат цяла седмица там в търсене на отговори на въпроси като: „Защо ни е да помним?“ и „Как да продължим напред без да забравяме миналото?“ Младежите бяха участници в лятно училище за памет и демокрация, организирано от Фондация „Софийска платформа“, която работи в областта на гражданското образование. Изследвайки миналото, настоящето и бъдещето на Белене, участниците започнаха важен разговор за тоталитарното минало на България и поуките, които може да извлечем от него.

Избледняващ спомен

Справедливо или не, името „Белене“ се е превърнало в нарицателно за „комунистическа репресия“. Лагерът е бил един от няколко „трудово-възпитателни общежития“ в страната и далеч не най-лошият откъм смъртност, но затова пък е най-дълго просъществувалият. „Белене“ функционира почти непрекъснато в продължение на четири десетилетия. В него са хвърлени над 15 000 души, 11 000 от тях без присъда. Само споменаването на „Белене“ е предизвиквало страх у критиците и опонентите на комунистическата партия – ефект, който тя търси и насърчава.

Днес споменът за ТВО „Белене“ вече избледнява. Тридесет години след разпадането на Съветския блок, България все още няма консенсусно отношение към комунистическото си минало. Периодът от 1944 до 1989 е една от последните теми, изучавани в училище, а често учениците дори не стигат до нея. За информация за България отпреди 1989 в най-лошия случай по-младите българи разчитат на неточните и носталгични спомени на родителите си, а в най-добрия – на будни учители по история или неправителствени организации като „Софийска платформа“.

Летни училища като това в Белене се стремят да запълнят празнините в знанията и да засилят обществения дебат по темата за комунистическото минало на България. Правят го чрез комбинация от посещения на ключови места, работа с архивни материали, размисъл, практически занимания и семинари с изследователи на периода. Тази година, измежду лекторите бяха историците Даниела Колева, Ваня Иванова, Михаил Груев и Момчил Методиев, политологът Христо Панчугов и авторът на най-пълната история на концлагера „Белене“ Борислав Скочев. Младежите се срещнаха и с лидери на общността в Белене, като свещеник Паоло Кортези, директора на фондация „Остров Белене“ Михаил Маринов и кмета на града Милен Дулев. Маринела Йорданова от Държавния архив – Плевен показа на участниците как да работят с архивни документи.

Среща с миналото

Колкото и да бяха чели и обсъждали темата, нищо не можеше да подготви участниците за посещението им в лагера. Всъщност там няма какво толкова да се види – достъп има само до втори обект на лагера, а малкото запазени от него сгради се поддържат спорадично и обикновено от доброволци. Възстановки на условията в лагера липсват и се налага въображението на посетителя да допълва голяма част от историята. В една от сградите има изложба на рисувани с молив портрети на лагеристи. Историята им и на техния автор е трогателна, но без достатъчно контекст и подходяща изложбена среда, мъжете от рисунките приличат повече на художествени герои, отколкото на лишени от свобода реални хора. От планирания мемориален комплекс в памет на жертвите на „Белене“ е построен само паметният монумент…

Толкова безпаметност вероятно би ядосала посетителите повече, ако не бяха заобиколени от толкова природа – колкото красива, толкова и жестока. Юлската жега и рояците комари бяха безмилостни и вероятно най-ефектно пресъздадоха част от дискомфорта, който са изпитвали лагеристите някога – въпреки, че ухапванията от комари вероятно са били най-малкият им проблем.

Емоционалната среща на участниците с бившите лагеристи Халил Расим и Руси Карапетков несъмнено беше върховият момент от лятното училище. Расим и Карапетков прекарват общо четвърт век в „Белене“ и други затвори. Расим е на 23 години, когато е обвинен в шпионаж и хвърлен в „Белене“. „Престъплението“ на Карапетков е, че създава училищен клуб в чест на виден член на Българския земеделски народен съюз. Изпратен е в „Белене“ на 18 години – средната възраст на участниците в лятното училище.

Въпреки разбираемия интерес на младежите към подробностите от живота в лагера, двамата мъже се въздържаха от описания. В разказите им нямаше самосъжаление, въпреки че са прекарали значителна част от младостта си лишени от свобода при нечовешки условия, без причина и без съдебен процес. Вместо това се концентрираха върху настоящето. Посланието им беше ясно и просто: не забравяйте. Не позволявайте това да се случи отново. Защитавайте демокрацията и демократичните свободи.

Какво можем да направим?

Срещата предизвика различни чувства: възмущение, гняв, скръб, съчувствие, решителност. Повдигна и много въпроси: Как трябва да почитаме паметта на жертвите? Защо не сме направили повече като общество? Какви са рисковете от забравата?

Учениците разсъждаваха и за бъдещето на българската демокрация в условията на налагана носталгия за мнимата стабилност от времето на комунизма и загуба на вяра в демократичните ценности. „Какво можем да направим ние?“ беше въпросът, който всички си зададоха.

А отговорът? Учениците бяха единодушни: трябва да помним миналото, за да не се повтори. Както пише един от тях: „По-лесно е да не помниш. По-лесно е да не си обременен от знанието за миналото си. Но ако помниш, намираш смисъл, намираш причина да живееш. Ако знаеш как хиляди за изгубили най-сладките си години, разбираш, че няма време за губене. Ако знаеш, възможността историята да се повтори, изчезва.“

Посоката, в която трябва да вървим като общество, беше ясна за повечето участници в лятното училище: напред. Трябва да превърнем бетонните джунгли в нещо положително. Да запазим спомена за жестокостите, но и да дадем шанс на Белене за изкупление. Обиколките из града, срещите с местни жители и разходките с лодка около Беленските острови дадоха представа на участниците как това може да бъде направено на практика. Белене трябва да се превърне в място на памет, но и в място за отдих. Един ученик предложи изоставените сгради в града да бъдат творчески преобразени от предприемачи и използвани за нуждите на хората в Белене.

Красивата природа, културното наследство и хората в района са безценни ресурси, ако се използват разумно и с въображение. Няколко предприемчиви местни хора вече го правят. Хотел „Престиж“, кацнал на брега на реката с изглед към остров Белене, е добре поддържан и предлага отлично съотношение между цена и качество. През хотела можете да резервирате риболовен тур или разходка с лодка до близките острови с местни рибари.

Планирайте предварително и организирайте посещението си до концлагера „Белене“, като се свържете с Фондация „Остров Белене“ поне два дни по-рано. Можете да се върнете и по-назад във времето, като посетите руините на римската военна крепост Димум от 1-ви век, намиращи се до хотел „Престиж“.

Да се срещнете с отец Кортези също е част от преживяването „Белене“. Италианец по рождение, но гражданин на света по убеждение, този красноречив полиглот е най-добрият гид за града и острова. От години работи неуморно, за да съхрани паметта на жертвите на комунизма и да влее нов живот в местната общност. Освен, че от 2012 година е енорист в местната католическа църква „Рождество на Блажена Дева Мария“ (Белене има значителна католическа общност), отец Паоло всяка година помага на много чуждестранни гости да открият природните красоти на дунавския град.

Не на последно място, Белене е част от все по-популярния веломаршрут „Дунав Ултра“, който свързва Видин с Черно море. С колело можете да стигнете до съседните Свищов и Никопол, където любителите на историята ще открият множество древни и средновековни руини.

Повече за впечатленията на участниците от лятното училище в Белене може да научите от книгата със стихове, есета и снимки „Спомени от Белене: 30 години по-късно“, която ще бъде издадена от Фондация „Софийска платформа“ през септември 2019 Редактори са артистите Красимира Буцева и Джулиан Чехирян, които представиха творчески методи за работа по темата „Памет за комунизма“.

Лятното училище в Белене се организира от Фондация „Софийска платформа“ с подкрепата на Фондация „Америка за България“.

 

БЕЛЕНЕ: ФОТО ГАЛЕРИЯ

В историята на човечеството, големите реки са създавали живот и отглеждали велики цивилизации по бреговете си. Сред тях е и Дунав – втората най-дълга река в Европа. Бреговете ѝ са дом не само на поразителни природни зони, но и на някои от най-величествените градове на континента.

По протежението на река Дунав се намират едни от най-развитите региони в Европа. Изключение правят само районите по българското крайбрежие на реката, посочва статия в „Капитал“. Контрастът е най-поразителен в Белене, където изоставени сгради от комунистическото минало съжителстват със спираща дъха природа.

Изоставена въртележка

Един от многото бетонни скелети в Белене

Двадесет и трима гимназисти и студенти участваха в лятното училище в Белене, 1 – 5 юли 2019

Участниците работят върху книга със снимки, стихове и есета за Белене

Директорът на Фондация „Софийска платформа“ Луиза Славкова и бившият лагерист от „Белене“ Халил Расим

Руси Карапетков е въдворен в „Белене“ през 1953, когато е само на 18 години. Той прекарва три години в концлагера, преди да бъде преместен в затвора в Плевен.

Халил Расим, Руси Карапетков и участниците в лятното училище в Белене

Понтонният мост, свързващ град Белене и едноименния остров

Входният знак гласи: „Да, човек звучи гордо! ТВО – Белене. 2 Обект.“

Интериор на сграда от II обект и пана от експозицията „Пробиви в стената“

„Пробиви в стената“, изложба на портрети на лагеристи, рисувани тайно от Петър Байчев – адвокат, художник и бивш лагерист в „Белене“. Изложбата може да бъде видяна във II обект на бившия концлагер.

Участник от лятното училище, разглеждащ изложбата

Проектът за мемориален комплекс в памет на жертвите от лагера „Белене“

Участници позират пред недовършения паметник на жертвите на концлагера в Белене. През 2019 се навършват седемдесет години от отварянето на лагера.

На остров Белене има десетки квадратни километри блата.

Тревата расте през пукнатини в настилката

Следобедна дрямка – на сянка

Страхотно място за наблюдаване на птици

Обратно в града, участниците посещават останките на римската военна крепост Димум от 1-ви век сл.Хр.

Отец Паоло Кортези, енорийски свещеник в Белене

Разходка с лодка е чудесен начин да разгледате Беленските острови, сред които остров Белене/Персин е най-големият.

„Аз обичам Дунав. Ден на Дунава.“

Залез над остров Белене

Снимки на Петя Вълкова, Красимира Буцева, Луиза Славкова и Силвия Зарева