Вижте и фото историята в края на статията
До осемнадесетия си рожден ден вече безброй пъти сте ходили с вашите до магазина и знаете как се работи с пари. Можете да си забъркате яйца за обяд, да използвате прахосмукачка, да миете съдове. Уменията ви се простират и отвъд битовото – можете да четете, да пишете, да смятате. Открили сте поне няколко неща, в които сте наистина добри, и работите усилено, за да развиете талантите си.
Младите мъже от Учебен център „Боровци“ са имали детство много различно от вашето. Прекарали първите осемнадесет години от живота си в институции за деца, лишени от родителски грижи, те не са способни да се грижат за себе си, когато станат пълнолетни и трябва да напуснат институциите. Често нямат необходимата подготовка, а понякога и грамотност, за да намерят нещо повече от зле платена работа, която ги обрича на доживотна зависимост от социални помощи, а често и на по-лошо. Шансовете им за нормален живот като вашия са минимални.
Джуди Риджуей, основател и директор на Учебен център „Боровци“, си е поставила за цел да обърне нещата в тяхна полза. „Децата излизат от домовете за сираци на 18. Просто са изхвърлени – без подкрепа, без професионални умения и без дом“, казва тя. За младите мъже е още по-лошо. „Хората са по-склонни да осиновят момичета от домовете или някой роднина ги подслонява, но никой не иска да вземе млад мъж. Младите мъже са груби и ядат много. Няма къде да отидат“, казва Джуди. През 2009 тя купува сградата на бившето сиропиталище в село Боровци, в Североизточна България. С помощта на стотици доброволци и платени работници, както и с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“ и частни дарители, център „Боровци“ започва да приема курсисти година и половина по-късно.
Днес центърът предлага временно настаняване, професионално обучение и безопасна среда за живот на мъже от рискови групи на възраст между 18 и 35 години. Дърводелство, тапицерство, зидария, готварство, озеленяване и земеделие са някои от специалностите, които центърът е лицензиран да преподава (от общо десет професии и тридесет специалности). По-напредналите могат да учат английски език и компютърна грамотност. Въпреки това, малко от „момчетата“, както ги нарича Джуди, са готови за курсове за напреднали, когато пристигнат; обучението им често започва с основни неща. Дълго преди да разберат разликата между дъб и ясен или да направят идеалната торта, трябва да се научат да спазват график, да поддържат добра лична хигиена, да използват перална машина, да белят картофи и да си пишат имената. Също трябва да се справят с редица физически и психически проблеми, на които никой не е обръщал внимание до момента. Въпреки че курсовете обикновено продължават от дванадесет до осемнадесет месеца, някои момчета прекарват няколко години в центъра преди да имат готовност да заживеят самостоятелно.
Джуди познава повечето от момчетата още преди да постъпят в центъра, тъй като много от тях са израснали в местни институции, с които е работила. „Аз съм познато лице в сиропиталищата тук“, казва Джуди, която прекарва четвърт век в опити да подобри живота на български деца, лишени от семейни грижи.
Именно образите на деца без родители и лошите условия на живот в пренаселени институции, които гледат по телевизията в началото на 90-те години, подтикват семейство Риджуей, американски протестанти с музикално призвание, да се преместят в България преди двадесет и пет години. През 90-те години на миналия век Джуди, нейният съпруг Пол и тримата им синове пътуват из страната и изнасят концерти в домове за сираци и възрастни. Така се запознават с много от проблемите в тези институции: в тях има прекалено много деца и недостатъчно персонал и финансиране, което води до занемаряване и злоупотреби. Джуди и Пол се чувстват длъжни да направят повече за хората, които живеят на тези места, и така се раждат фондация „Риджуей Министрис“, ръководена от Пол, и фондация „Българско дете“ на Джуди, която управлява повечето проекти за обучение на хора от рискови групи, както и Учебен център „Боровци“.
През последните 25 години семейството осигурява обучение на стотици работници в социални институции, родители на деца със специални нужди и лица в риск. Чрез проекта „Здраво дете“ помагат за набавяне на 6 000 ваксини и други лекарства за лица в неравностойно положение, а благодарение на щедростта на чуждестранни дарители финансират ремонти и закупуването на оборудване в институции в цяла България. Към днешна дата са раздали над 70 000 чифта обувки на деца и възрастни в нужда.
Доброволци от САЩ, Великобритания, Холандия, както и България, гостуват на семейство Риджуей няколко пъти в годината, за да подпомагат дейността им и да прекарват време с деца и възрастни хора от местните институции. Момчетата от центъра участват във всички дейности и помагат на Джуди, Пол и доброволците да раздават играчки, дрехи и обувки. Това не е случайно. Като бивши жители на тези институции Джуди настоява те да поддържат връзка с децата, които са все още там. Стремежът им за по-добър живот служи за пример на по-малките, а те самите се учат да са съпричастни и отговорни, полагайки грижи за други хора. Джуди с гордост изтъква, че трима от възпитаниците на центъра са социални асистенти.
Във всеки един момент между 10 и 20 мъже живеят и учат в Учебен център „Боровци“. Някои са завършили обучението си и дори имат работа, но тъй като не са успели да си намерят жилище, остават като наематели, плащайки минимална вноска за издръжката си. Когато дойде време да си тръгнат, Джуди ги изпраща с лъжици, вилици, ножове, тенджери, кърпи, препоръки и малко пари – всичко, което една майка би дала на син, напускащ семейния дом.
„Няма кой да им даде старт в живота“, казва Джуди. Затова го прави тя. За седем и половина години е помогнала на около 130 млади мъже да започнат самостоятелен живот.
Най-трудно е да преодолееш самосъжалението, казва Джуди. „Винаги им казвам: „Тук няма сираци. Има млади мъже, който са готови да направят крачка напред. Това е вашият шанс да направите тази крачка.“ Въпреки това, някои не се научават да се справят сами и се поддават на зависимости и престъпност. Много обаче си намират работа и стават независими. Джуди споделя с гордост за възпитаник, който се е преместил в Унгария, научил е унгарски и си е намерил работа в дом за сираци. Също споменава и бивш курсист, на който помогнала да изкара шофьорска книжка и който по-късно си намерил работа като шофьор на бус в Англия. Джуди си спомня как младият мъж ѝ се обадил развълнуван след първия си работен ден и споделил, че са му поверили ключовете на буса и превоза на петнадесет работници! Като сирак, израснал в България, не е свикнал да му имат доверие.
Без значение къде са сега и как се справят, „всеки иска да се прибере у дома за Коледа“, казва Джуди с усмивка. Това, че по Коледа център „Боровци“ отеснява за все по-многобройното ѝ семейство, не я притеснява. Философията на Джуди е, че около Коледната маса винаги може да се намери място за още един.
За да научите повече за работата на Учебен център „Боровци“ или за да дарите, посетете http://www.bulgarianchild.org/
Учебен център „Боровци“ се намира в село Боровци, на около 13 километра южно от Монтана, в Северозападна България.
Центърът се помещава в реставрираната сградата на бившето сиропиталище в селото. Освен централната сграда, разполага с работилници, спортно игрище и поле, където курсистите отглеждат плодове и зеленчуци.
Центърът е резултат от усилията на Джуди Риджуей и подкрепата на Фондация „Америка за България“. Специален педагог и музикант от САЩ, Джуди се премества в България със семейството си преди четвърт век. Тя и съпругът ѝ Пол отглеждат тримата си сина тук и през последните двадесет и пет години помагат на сираци и хора в неравностойно положение от цяла България.
Момчетата от центъра отглеждат собствената си храна. За да покрие останалите им нужди, Джуди разчита на дарения и постъпленията от продажбите на реставрирани мебели.
Курсистите в Центъра могат да завършват специалност „готварство“.
Обучаващите се учат да сглобяват, тапицират и лакират мебели.
Най-често реставрират стари мебели, дарени от благотворителни организации в Холандия.
Резултатите винаги са страхотни.
Джуди и момчетата изнасят концерт в дома за хора с деменция в Бистрилица.
На Коледна разпродажба за мебели с момчетата
Всяка година доброволци с различни професии посещават домовете за деца и старци около Боровци. В групата от САЩ, която посети Центъра през юни 2019, имаше педиатър, съдия, учител, психолог, болничен асистент, специалист по маркетинг и студенти. Някои от тях бяха там за четвърти или пети път.
Предприемачът от САЩ Грег прави драматичен прочит на приказката „Трите прасенца“ пред деца от детската градина в Боровци. Асистира му 18-годишната Боряна, която е доброволец в центъра от няколко години. Други спирки в маршрута на доброволците са домът за хора с деменция в Бистрилица, затворът в Берковица и няколко сиропиталища в района. „Те нямат роднини, които да ги посещават. Чувстват се специални за двата часа, в които сме при тях“, казва Джуди.
Понякога един куфар, пълен с игри за навън, е всичко, от което имаш нужда, за да накараш някого да се усмихне.
В дома за хора с деменция в Бистрилица
Игрите, песните, танците и творческите занимания не оставят никого равнодушен.
„Който пее зло не мисли“
Гласът на Джуди е ангелски, а свиренето ѝ – на истинска дива.
Доброволец от САЩ рисува това дърво на една от стените в центъра. „Това е нашият вариант на родословно дърво“, казва Джуди.
