Меню
Меню

Американският оптимизъм среща българския бизнес

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email

Минерална вода „Девин“, Happy Bar & Grill, „Фикосота“, „Лудогорско пиле“.

Знаете ли, че тези популярни български марки имат обща връзка? Компаниите зад тях са стартирали или развили дейността си с финансиране от Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ). Те са примери за това как българи и техните начинания са успели, защото са срещнали разбиране и подкрепа от американци.

Много от тези компании са основани в началото на 90-те години, когато достъпът до финансиране е ограничен и предприемачеството е все още рядко срещано явление. И все пак техните собственици залагат на непознатото. Бордът и служителите на Фонда оценяват експериментаторския дух, смелостта и желанието на тези първи предприемачи да се научат и да изградят нещо ново в България през предишния половин век – частна инициатива, и решават да ги подкрепят както с финансиране, така и с обучение.

Повечето от тези компании са все още на пазара, а някои от тях развиват бизнеса си и извън границите на България. Happy Bar & Grill има ресторанти на топ локации в Барселона и Лондон, докато „Амета“ е предпочитан партньор и доставчик на пилешки продукти за световната хранителна верига KFC. „Девин“ е десетата най-популярна марка в България и постоянно разширява износа си.

Този разказ може да изненада много българи. Пазарната икономика не се радва на особена популярност сред част от населението. Тези българи са изпитват носталгия по мнимия ред и стабилност на плановата икономика, която уж осигурявала повсеместно благосъстояние. Мнозина свързват капитализма с неуспешната приватизация на големи държавни компании, с корупцията и с разграбването на държавни активи през последните 30 години; само ИТ компаниите, появили се през последното десетилетие, се считат за наистина успешни примери за българско предприемачество и то само защото клиентите им са извън България.

БАИФ инвестира в някои от първите малки хотели в планинските курорти

Въпреки това широко разпространено схващане, съществуват много успешни български компании, които са стартирали и са се развили в България и които обслужват българския пазар. Нещо повече – те започват дейността си в самото начало на прехода след 1989 г., когато предприемачеството в страната едва прохожда. Българо-американският инвестиционен фонд помага не само да се запълни липсата на информация в тази област, но и е сред първите институции, предлагащи финансиране на предприемчиви българи.

Самият Фонд е нов тип институция, иновативен е и начинът му на работа. Той е един от десет фонда, създадени чрез Закона за подпомагане на източноевропейската демокрация (SEED) от 1989 г., приет от Конгреса на САЩ за насърчаване на демокрацията и пазарната икономика в 17 бивши комунистически страни. Законът SEED предвижда създаването на програма за икономическо подпомагане, подобна на „Плана Маршал“ за Германия, с една основна разлика – подпомагането не е от едно правителство към друго. Създадени са инвестиционните фондове, финансирани с пари на американските данъкоплатци, чрез Американската агенция за международно развитие, но управлението им е поверено на независими бордове, съставени от американски предприемачи и инвеститори.

БАИФ започва да работи в България през 1992 г. с капитал от 55 милиона долара. Започва да помага на предприемчиви българи да създават малки и средни бизнеси. Служителите на Фонда разработват модел за вземане на решения, наречен „character lending“ – кредитиране, основаващо до голяма степен на характера и личната репутация на предприемача, а не само на залога на недвижима собственост или машини и оборудване. Служителите на Фонда оценяват потенциала не само на бизнеса, но и на хората зад него, техния стремеж за успех. Инвестират много време, за да опознаят клиентите си и разработват погасителни планове, отчитащи спецификата на бизнеса, като сезонност и други аспекти. В повечето случаи преценката им не ги подвежда.

Предприемачи в началото на 90-те

Успешните инвестиции на Фонда довеждат до създаването на Българо-американската кредитна банка (БАКБ), която се превръща в една от най-печелившите и ефективни банки в България през 2000-те години. Това е първата банка в страната, която издава ипотечни облигации, и подпомага приемането на законодателство, което на свой ред създава пазара за ипотечни облигации в България.

Постиженията на Фонда не остават незабелязани. Когато тогавашният президент на САЩ Джордж Буш-младши посещава България през 2007 г., той споделя с българския си колега: „БАИФ и БАКБ са отпуснали заеми и са направили инвестиции за над 900 милиона долара в 5200 малки и средни предприятия с хиляди служители. Клиентите и партньорите им са примери за подражание заради своя професионализъм, прозрачност и добро управление.“

БАИФ се отличава и с още едно постижение – през 2008 г. той връща половината  от средствата, предоставени от правителството на САЩ 17 години по-рано. По думите на Гари МакДугъл, един от основателите на БАИФ и почетен съпредседател на Борда на Фондация „Америка за България“, „Това беше новост за правителството на САЩ и дискусиите как да се подходи към това неочаквано събитие бяха интересни.“

Към края на своя 15-годишен мандат и след като България става член на НАТО (през 2004 г.) и на Европейския съюз (през 2007 г.), Фондът започна да ограничава дейността и да продава активите си. През август 2008 г. продава най-големия от тях – мажоритарния си дял в БАКБ, а приходите от продажни на активи формират капитала на новосъздадената Фондация „Америка за България“ – повече от 400 милиона долара.

С обща възвръщаемост на инвестициите от 800 процента, БАИФ е най-успешният от десетте фонда, създадени чрез закона SEED, но по-важното е, че средствата, генерирани от българи и американци, работещи заедно в България, продължават да се инвестират в българи и български организации. Така се гарантира, че страната ще реализира потенциала си като демократична нация с динамична пазарна икономика.