Васил Терзиев: Ако днес получиш, утре ще трябва да върнеш

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email
Васил Терзиев, предприемач, инвеститор, филантроп

Истинското мерило за успех според Васил Терзиев е в броя на хората, на които си помогнал да го постигнат. По-познат е със собствените си професионални постижения като съосновател на най-успешната българска технологична компания „Телерик“, но се гордее много повече с постигнатото след продажбата ѝ на американската софтуерна компания „Прогрес“ през 2014 година. Тогава той и другите основатели на „Телерик“ се заемат със задачата да образоват следващото поколение програмисти и технологични лидери чрез фондация „Телерик Академия“ и да създадат благоприятна среда за стартиращите компании чрез бизнес инкубатора Campus X.

От 2016 година, когато окончателно напуска корпоративния свят, Васил е изцяло посветен на успеха на другите. Като ментор и инвеститор във фонда за дялово инвестиране Eleven Ventures, той подкрепя развитието на иновативни стартъпи. Като член на управителния съвет на Endeavor Bulgaria търси лидери в предприемачеството с амбицията да променят средата, а чрез акселераторската програма Bulgaria Innovation Hub подпомага стъпването на български компании на американския пазар.

Васил говори с гордост за инвестираните в подкрепа на другите време и усилия, а подпомогнатите организации нарича свои „деца“. Сред тях са над 40 компании, основани от бивши служители на „Телерик“, над 50 бизнеса, чийто растеж е подкрепил с менторство и финансов ресурс, и програмите на Училищна Телерик Академия, най-мащабната безплатна IT инициатива за ученици от 1 до 12 клас в България.

Разговаряхме с Васил за решението му да напусне корпоративния свят и да се отдаде на работа в полза на образованието и предприемачеството в страната.

Фондация „Америка за България“: Вие сте сред хората, най-тясно обвързани с развитието на стартъп общността в България. Първо показахте, че стартъп в България е мисия възможна, после, че българска компания може да е на световно ниво, а днес подпомагате успеха на днешните стартъпи. Защо решихте да промените траекторията и от директен участник в тази общност се захванахте да подкрепяте други?

Васил Терзиев: Едната причина е дълбокото ми убеждение, че ако наистина имаш претенции, че си добър в нещо, трябва да успееш да дадеш постигнатото като основа на тези, които идват след теб и те да те надскочат – дали в спорта, бизнеса или културата. През годините това е станало много по-голям измерител за успеха ми.

Един ден се замислих какво би станало ако, не дай си боже, ме блъсне някоя кола на пешеходната пътека и си дадох сметка колко много от уроците, които има в главата ми, знанието, което имам, ще се загуби. И тогава започна тази трансформация – да искам да го споделя. Това ми даде много смисъл на мен като човешко същество. Желанието ми беше да стигна до колкото може повече хора, за да може те да правят големи неща. Предполагам, че освен мислите за краткостта и нетрайността на човешкия живот, родителството е това, което оформи мисленето ми.

Kолкото и успех да имаш, ако не достигнеш до много хора, това не води до качествена промяна. Тоест много други хора трябва да успеят или да бъдат положително повлияни. Това, че си направил милиардна компания и си собственик на 99% от нея, прави теб много богат, но всичко е концентрирано на едно място. Ако направиш милиардна компания, където 30 или 40% от собствеността е при служителите и стотици хиляди хора са положително повлияни, това започва да прави съвсем различна промяна. За мен винаги е била по-важна тази стратегия – да създадеш стотици предприемачи, които да създадат хиляди, десетки хиляди работни места, които да създадат нови поколения предприемачи. Това е доста по-дълъг път към успеха, но е много по-устойчивият. Големи компании се раждат случайно, много по-важно е да успееш да пренесеш успеха им в системни промени.

Нашият успех може да не е бил най-големият във вселената, но направи поне две неща. Показа на хората в региона, че и тук могат да станат подобни неща. Второто важно нещо е, че се родиха страшно много компании. От Телерик до момента са се родили около 50 компании, включително някои от най-изявените шампиони на екосистемата, които се надявам тепърва да ни правят горди – компании, създадени от бивши колеги, финансирани от тукашни фондове, развити от България и станали интернационални компании като Payhawk, Gtmhub, OfficeRnD и доста други.

Основателите на Телерик и Телерик Академия Васил Терзиев, Бойко Яръмов, Светозар Георгиев и Христо Косев

Една от неразказаните части от историята на Телерик е, че при нас имаше 350 души със собственост в компанията и това са много хора, които са били повлияни позитивно. Второто ключово нещо е, когато имаш много силна преприемаческа култура вътре в компанията. Когато имаш и екосистема, която подкрепя всичко това, успехът работи за всички и се уголемява. Това предполага, вместо да инвестираш в себе си, да инвестираш в средата.

„Америка за България“: Посветил сте се на различни каузи – образование, чрез подкрепата ви за Телерик Академия и Американския университет в България, и предприемачество – като подкрепяте финансово и като ментор стартиращи и разрастващите се компании, както и такива, търсещи глобално присъствие чрез Bulgaria Innovation Hub. В Endeavor Bulgaria пък инвестирате в лидери, които да разпространяват тази ценностна система – на подкрепа и даване обратно. Какво мотивира тази широка дейност?

В.Т.: Всичко за мен се корени в две неща и просперитетът на нацията ни е тясно свързан с това. Едното е да имаш образовани хора, образовани не само като технически знания, но и като странични умения, като комуникация, емоционална интелигентност, умения да работиш в екип, разбиране на света около теб, как работят парите, как работи човешката психика, теория на игрите – неща, които ти помагат да разбираш твоето място в един по-голям свят. Другото нещо са чисто техническите умения. Трябва да имаш образовани, мислещи, свободни хора.

Другата част е предприемачеството – хора, които създават стойност, които създават мрежи, които са отговорни в успеха си. Когато имаш образовани, можещи хора с предприемачески, свободен дух, които работят заедно, започва да се получава всичко. На мен цялата ми работа е в насърчаването на тези неща. Всяка една инициатива може да се сведе до тези две неща.

Мотото ми в живота е „Печалба, но с правилната етика“ – тоест, ако искаш да промениш света към по-добро, ти трябва комбинацията от ресурс и правилния морален компас. Само с морален компас, без финансов ресурс, няма как да стане. Няма как да стане нещо хубаво и от обратното. Концентрацията само в един човек не променя нищо. Ако нямаш инфраструктурата, за да създаваш успех, е като идеала ни за успех от 90-те години: страшно добре обзаведената панелка, 40-инчовата плазма, hi-fi уредбата, аудито, паркирано на калчищата долу, обаче влизаш във входа, няма осветление, всичко е издраскано с графити, асансьорът не работи, винаги се притесняваш, че някой ще ти обере колата или че ще ти спука гумите… Идеята е, че ти трябва да мислиш и за входа, и за градинката отпред, и за плочника. За да ги промениш тези неща, ти трябва критична маса хора, критична маса пари и разбиране – да пазиш и да градиш.

„Америка за България“: Къде се формира това ви мислене? Кои са били важните уроци по съпричастност, по „даване обратно“ на обществото?

В.Т.: Няма едно нещо, което да ме е променило. Родителите ми са повлияли много за това да разбирам какво е да съм част от едно общество, да съм гражданин на една страна, какво значи да съм отговорен, че трябва да пазя, да следвам правилата. Пътувал съм доста също така. Мислил съм си какво води някои общества напред, какво дърпа други назад. Виждаш някои неща, които са сравнително консистентни при тези, които се справят по-добре – това е, че работят като отбор. Индивидуализъм има, даже в някои общества като Щатите е много силен, но чувството за общество и за твоята роля в това общество и за твоята отговорност го има и се развива от ранно детство. Това е едно от най-тъжните неща в България – какъв нихилизъм има и как няма никакво уважение нито към институции, нито към авторитети. Ако не променим това, не ни чака нищо хубаво.

„Америка за България“: Смятате ли, че може да възпитаваме гражданско самосъзнание и ако да, как?

В.Т.: Мерките са различни. Най-лесно е да кажем, че всеки родител трябва да го прави вкъщи. Ако не го прави родителят, трябва да го прави учителят, което звучи много лесно и удобно… Според мен трябва да се търси пробив навсякъде – където може, човек по човек, включително с програми в училище.

Голямата ми болка е, че в училище не се учат нещата, които те правят полезен човек. Какво значение има къде има лигнитни въглища или коя е столицата на Бурунди – неща, които общо взето се откриват с един сърч? Хубаво е да го знаеш, ако имаш капацитет да помниш, но да имаш това знание, а да не знаеш как да се грижиш за себе си, как работят хората, какво ги стимулира да правят едни неща вместо други… не води до нищо позитивно. Това са фундаментални неща, които трябва да се променят и с частна инициатива, и с побутване от страна на бизнеса към държавата. Ако ние не променим образованието и траекторията на децата, каквото и да правим ние няма да има никакво значение, нито резултат след 10 – 20 години, просто защото хората няма да са с правилното мислене, когато дойде време те да поемат щафетата.

„Америка за България“: Как решавате в коя компания да инвестирате? Търсите „правилно“ мислене ли, определна настройка и ценности?

В.Т.: Гледам за две неща. Едното е какви са перспективите една компания да стане голяма. За да променяш нещата, както си говорихме по-рано, ти трябва успех – пари, знание, свързаност, неща, които създават работни места, които вдигат летвата. Това включва наличието на голям пазар, силна причина защо предприемачите искат да разрешат точни тези проблеми – тоест какво разбират от материята, с която са се захванали, колко силен е екипът от основатели, колко добре умеят да наемат. За да изградиш голяма компания, трябва да наемаш хора, които са поне толкова добри колкото теб, а не миньони, които те карат да се чувстваш добре и да си звездата на отбора. Те трябва да умеят да са еднакво добре и лидери, и следващи. Това съм виждал във всички добри компании и в хората, които се развиват – те знаят в кой контекст трябва да водят и в кой контекст да следват. Движещата сила трябва да бъде успехът на каузата, а не егото. Когато го няма егото, хората са по-възприемчиви, повече слушат сигналите на вселената, по-бързо се адаптират и никога не седят на едно и също място. На последно място гледам любопитството – да го има детското, да искат всеки ден да видят какво има оттатък хълма, да не спират да мечтаят, да не спират да се интересуват, да искат да опознаят света. Тези неща предопределят успеха на една компания.

Основателите на Bulgaria Innovation Hub: Васил Терзиев, Иван Димов, Павлина Янакиева и Богомил Балкански

Важно е и какво ще направят след успеха, дали ще припознаят част от тези ценности – това, че днес получават, означава, че утре трябва да върнат, да помогнат на третото поколение да бъде по-добро от тях, на четвъртото да бъде по-добро от третото. За мен е много по-важно да знам, че ще бъдат отговорни пазители на това знание, което получават от мен и от други хора, че ще го доразвият и ще имат отговорност да го предадат на максимално много хора.

Много важно е и, след като успееш, какъв избор ще направиш – дали ще избереш да си купиш къща на Бахамите, да се скриеш и да кажеш, „Оправяйте се“, или по-скоро ще кажеш, „Сега трябва да направя нещо за всички, които са направили нещо за мен – учители, град, родители, квартала.“ Няма как да вдъхновиш някого, да му дадеш шанса още по-смело да мечтае, ако избереш да се скриеш в твоята черупка. Много е удобно, но не е най-правилното, ако наистина искаме и сме склонни да платим цената да живеем на по-хубаво място. То няма да се промени от само себе си. С промяната на обществото е същото – трябва да минаваш през много дискомфорт и избори.

Открих за себе си, че въпреки дискомфорта на моменти, да направиш нещо хубаво за някой друг ми дава най-много смисъл на живота.

„Америка за България“: В тази връзка бихте ли казал, че като ментор помагате много повече, отколкото с финансови инвестиции – или те не могат да бъдат разделени?

В.Т.: Аз много вярвам в причинно-следствената връзка. Когато избереш да работиш с качествени хора и им помогнеш, финансовата част почти винаги идва, но тя е следствие на това правилните хора да свършат добре работата, за която са се хванали. Моята инвестиция е повече в хората, в тяхното знание, в предаването на щафетата и в навръзването на точките. Финансовата част е производна на това с колко качествени хора работиш, колко развита е екосистемата, ти колко вещ си в това, което правиш. Виждаш как кохортите от предприемачи, от компании стават все по-добри, движат се все по-бързо, все по-ефективни са в привличането на капитал. В рамките на няколко години компаниите тук започнаха да привличат повече финансиране при всеки рунд, отколкото е била продажната стойност на повечето компании допреди няколко години. И това не е функция само на това, че има много пари, функция е и на качеството, което излиза оттук.

„Америка за България“: Тоест все повече български компании предлагат световен продукт? Затова ли създадохте Bulgaria Innovation Hub – за да улесните българските стартъпи в излизането им на световния пазар? Разкажете как възникна идеята и каква е мисията на организацията.

В.Т.: Това, което Innovation Hub прави, Богомил Балкански, аз и няколко други хора го правехме неформално – това да градим мост между България и Силициевата долина. Знам от личен опит колко е трудно да отидеш в Щатите, да не познаваш никого, да търсиш хора, никой да не те познава като работодател, да нямаш мрежа, да нямаш знания за почти нищо. Идеята беше да използваме опита и контактите си така, че хората да не отиват там на гола поляна и все по-голяма част от знанието, което има там, да успяваме да го пренесем в България.

Желанието да създадем Innovation Hub възникна на една екскурзия до Варна, която беше организирана от Лари Бийл от Българския център по предприемачество (BEC) [фондация, която цели да пренесе американския опит в предприемачеството в България, бел.ред.]. В София се случват много неща, но аз вярвам, че трябва да запалим искрата и в други градове – във Варна, Пловдив, Бургас, Русе и в по-малките градчета. Това е пътят към успеха.

„Америка за България“: Моля, довършете изречението: Съвременен будител за мен е…

В.Т.: … човек, който кара другите да вярват в невероятните им възможности и им дава кураж да работят здраво, за да ги постигнат. Познавам много. Затова съм оптимист, че тази държава е на правилната траектория.

Фондация „Америка за България“ с гордост подкрепя работата на Училищна Телерик Академия и Bulgaria Innovation Hub.