Двама млади медици се опълчват срещу болките в коляното

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email

Разностранните му интереси включват предприемачество, инвестиции и биохимия. Милко е на 23, следва медицина в Медицински университет София и в свободното си време съвместява търговия на Нюйоркската фондова борса и членство в Асоциацията на българските лидери и предприемачи и в Българския клъстер за дигитални иновации в здравеопазването.

22-годишната Мартина Лазарова работи в ортопедични отделения две лета и има опит в здравния мениджмънт и маркетинга. Също като Милко е четвъртокурсник по медицина в Медицински университет София и докато усъвършенства познанията си по анатомия и биохимичните процеси в човешкия организъм, също изучава тънкостите на предприемачеството и управлението на бизнеси.

Мартина и Милко са екипът зад един от одобрените проекти в конкурса „Наука с бъдеще“ на Фондация „Америка за България“ през 2020 година. Като част от програмата на Фондацията „Следващите 10 – в подкрепа на значими идеи през следващите десет години“, конкурсите „Наука с бъдеще“ насърчават предприемачеството и иновациите в научната сфера, като предоставят финансиране на проекти в ранен етап на развитие като този на Мартина и Милко. Планът им да изработват коленни стави от човешки колаген беше един от 17 обещаващи проекта, които получиха финансиране за по-нататъшно развитие през първата година на програмата.

Всеки с диагноза износена коленна става или травма е наясно с прогнозата – болезнени инжекции с краткотраен ефект или титаниеви импланти, криещи риск от алергична реакция, инфекция или отхвърляне от организма. Друг основен недостатък на титаниевите импланти е, че изискват подмяна след 10 – 20 години, което ги прави неоптимално решение при по-млади пациенти.

„В момента в ортопедията повечето проблеми се решават чрез прилагането на механични, неорганични импланти. Клетъчните проучвания в тази област почти не съществуват, което създава възможност за иновация“, казва Мартина в обобщение на проблема, който тя и Милко се стремят да разрешат.

Идеята им е да създадат коленен имплант изцяло от биологична материя, максимално наподобяващ естествената става. Това ще гарантира по-доброто му приемане от организма и значително ще намали дискомфорта и болката от поставянето му. Успехът им би донесъл качествени подобрения в живота на хора с различни травматични и ортопедични заболявания, съкращавайки процеса на възстановяване след интервенции и намалявайки процента на нежеланите реакции. Това ще облекчи и здравната система, като намали разходите за престой на болните и времето за поставяне на импланти.

Клетки, правещи първата си 3D структура в епруветка

„Целим да създадем имплант, който да позволява пълен обем на движение без болка и осигурява пълна функционалност на ставата, благодарение на органичната природа на импланта“, обяснява Милко.

Постигането на целта им ще отнеме още няколко години. В момента предизвикателството пред тях е да разработят ефективен метод за синтез на колаген в лабораторни условия. Благодарение на своите ментори от Медицински университет и фармацевтичната компания „Новартис“, както и на обнадеждаващи резултати при първоначалните им лабораторни опити със стволови клетки от дентална пулпа, двамата са уверени, че са на правилния път. Подкрепата на Фондацията ще им помогне за закупуването на необходимите реактиви и материали, за да продължат с тестовете.

Според Мартина и Милко успешната разработка на колагенов имплант ще позволи много по-лесното създаване на редица други биопротези, като клапи и присадки, намиращи приложение в кардиохирургията, естетичната медицина, пластичната и реконструктивна хирургия, ортопедията и фармацията.

Междувременно работата им показва потенциала на предприемачеството в науката, като надеждата на Мартина и Милко е, че и други млади учени ще се вдъхновят да поемат по пътя на изследователството и иновациите.

„Науката трябва да решава проблеми и да създава иновации, които да могат да бъдат комерсиализирани. Искаме да покажем, че лекарите могат и трябва да водят в процеса на създаване на революционни лечения“, убедена е Мартина.

„Достатъчно е един да успее, за да си кажат и другите, „Мога и аз“, добавя Милко. „Процесът е пилотен … Дори да се провалим, ще научим толкова много.“

Двамата работят по проекта във всеки свободен момент, в който не са ангажирани с учене, изпити, практически упражнения и задължителната допълнителна работа, с помощта на която се издържат. Но предизвикателствата отстъпват пред вълнението на откривателя и вярата им, „че успехът на един лекар се измерва в броя променени съдби и спасени човешки животи.“

Амбицията на Мартина и Милко надхвърля битката за отделния пациент в операционната – с работата си по иновативно лечение те искат да променят живота на всеки нуждаещ се.