Реч на Десислава Тальокова, изпълнителен директор на Фондация „Америка за България“, на четвъртата годишна среща на общността на Фондацията под надслов „Заедно светим по-ярко“, 14 юни 2022 г.
Разказите на нашите говорители днес, разговорите с всеки един от вас през целия ден, енергията в залата – всичко това ме зареди с оптимизъм. Благодаря ви за мъдростта, за смелостта и за светлината, която струеше от всяка ваша дума. Светлината обаче не бива да ни заслепява за идваща буря – буря, която с калните си потоци може да ни отклони от пътя, да помете мечтите ни и да ни завлече там, откъдето няма връщане назад.
Научих много уроци от вас днес, но бих искала да спомена три, които в този момент ми се струват особено важни. Ще ги представя чрез думите на три мъдри личности. Думи, които могат да ни служат за морален компас в моменти на изпитание и несигурност.
Урок номер 1 е за свободата. Преподаде ни го Цветана Джерманова. Нейната история е въплъщение на думите бившия американски президент Роналд Рейгън: „Свободата е крехко нещо и никога не е по-далеч от едно поколение от изчезване. Не я получаваме по наследство. Всяко поколениe трябва да се бори за нея и непрекъснато да я защитава, защото идва само веднъж в живота на един народ. И тези в световната история, които са познали свободата и след това са я загубили, никога повече не са я познали.“ Между другото точно преди 35 години и 2 дни, на 12 юни 1987 г., Рейгън произнася знаменателната си реч за Берлинската стена, с която призовава тогавашния съветски лидер: „Господин Горбачов, съборете тази стена.“ Стената, която разделя хората от Изтока и Запада.
Урок номер 2 е за неутралността. Героите на всяка една от историите, които чухме днес, взеха категорична позиция, не си замълчаха, не се снишиха, застанаха на страната на истината и справедливостта и действаха, когато имаше нужда. Без условия и уговорки. Техните истории ме накараха да се замисля дали е морално допустимо да сме неутрални, ако това означава да сме безсърдечни към болката и страданието на другите; да сме апатични към проблемите на обществото; и в крайна сметка да сме безразлични към собствената си съдба. Предлагам ви думите на британския държавник, икономист и философ от 19 век Едмънд Бърк, според когото: „Единственото нещо, което е необходимо за триумфа на злото, е добрите хора да не правят нищо.“ Т.е. да останат неутрални, бих добавила аз.
Урок номер 3 е за бурята. За да устоим на бурята и да не ѝ позволим да ни повлече и да ни отклони от пътя, бих искала да завърша с красивите думи на българската поетеса Блага Димитрова: „Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците.“
Благодаря ви за светлината и оптимизма, с които изпълнихте този ден.
