Доктор Динко Младенов основава Фондация „Млади медици за България“ през август 2020 година, за да подпомага кариерното развитие на млади медици в България. До момента фондацията е предоставила 247 000 лева под формата на стипендии за 151 специализанти и студенти по медицина от 31 населени места и 68 лечебни заведения в цялата страна.

„Главната цел на фондацията е да осигури повече млади лекари на България, а пък ако може да ги осигури и в по-малките населени места, още по-добре“, споделя доктор Младенов. 

През юни Фондация „Америка за България“ дари 100 000 лева в подкрепа на усилията на организацията да задържи медицински специалисти в страната. В партньорство с Токуда Банк, „Америка за България“ осигурява допълнителна подкрепа за младите медици под формата на нисколихвени заеми и поетапно опрощаване на главницата. По тази програма Фондацията покрива 20% от главницата на заема за всяка година, в която кредитополучателят остане и работи в България.

Към каузата на „Млади медици“ се присъединяват и над 160 индивидуални и корпоративни дарители, както и дарители от национална DMS кампания, като до момента събраната сума е над 305 000 лева.

Това е историята на доктор Младенов:

Доктор Динко Младенов започва своята частна практика през 1992 година в момент, в който такава в България почти няма, с мебели, произведени във врачанския затвор, кредит със смазваща лихва от 63% и огромен скептицизъм от страна на приятели, колеги и близки. Затруднено е и общуването му с пациентите след пълното отстраняване на ларинкса.

Въпреки трудния старт, днес той е управител на една от най-успешните частни клиники в България – „Медикус Алфа“ в Пловдив, и се радва на пълноценен живот, прекрасно семейство, добри колеги и признателни пациенти. Никога обаче не забравя откъде е тръгнал. За да подкрепи своите млади колеги – както с уважение нарича дори незавършилите студенти – в нелекото поприще медицина, през 2020 година той основава фондация „Млади медици за България“. Като предоставя финансова и морална подкрепа на студенти и специализанти по медицина в български болници, фондацията цели да спре изтичането на медицински кадри в чужбина.

Лошите условия на труд за младите лекари в България са пословични. Ниското заплащане, лошото отношение и непосилните месечни графици прокуждат близо 40% от новозавършилите медицина всяка година, като недостигът на здравни специалисти е особено остър в малките градове и селата. Недостатъците в здравната система се обострят по време на пикове в пандемията с COVID-19, когато „Ковид отделенията“ в страната до голяма степен разчитат на труда на млади медици.

Именно в тази обстановка назрява идеята на доктор Младенов за организирана подкрепа за прохождащите в медицината. „В качеството ми на управител и главен консултант на клиника „Медикус Алфа“ винаги съм подпомагал младите колеги – професионално, морално и финансово. Тази дългогодишна моя нагласа намери естествен завършек в учредяването на фондация „Млади медици за България“, споделя доктор Младенов.

В мисията му да подкрепи младите го водят неговият оптимизъм и любовта към родината. Като лекар с 38-годишен опит и съосновател на Националното сдружение на частните болници, той е запознат и с проблемите на здравната система в страната, която според него „е в разруха и се нуждае от спешна модернизация. Но за да се случи тя, младите трябва да останат тук.“ Особено след разговорите му с кандидатите за стипендии „Млади медици“, доктор Младенов е убеден, че решението да напуснат страната на много млади лекари е продиктувано единствено от лошите условия тук.

Самият той никога не се е съмнявал, че съдбата му е свързана с България. Има много възможности за специализация и работа в чужбина, още преди 1989 година, но избира да остане тук – решение, което обяснява с „вътрешно усещане“, въпреки неравностите по пътя и честата липса на разбиране и подкрепа. В ключови моменти обаче съдбата го среща с хора, които го вдъхновяват или оценяват потенциала му, давайки му стимул да върви напред.

Доктор Динко Младенов е роден в свиленградското село Младиново, а по-късно израства в Свиленград, където завършва средно образование в СУ „Д-р Петър Берон“. Увлича се по  биологията и „някак естествено и неусетно“ се насочва към медицината.

Неговият зъболекар в Свиленград е сред първите му вдъхновители. Освен чудесен професионалист и добър човек, той запалва и искрата на предприемачеството у младия Динко. Старият зъболекар създава частен кабинет в един от опитите на социалистическия режим да модернизира западащата икономика на България с въвеждане на (частични) пазарни практики. Често му казва, „Ех, Динко, аз не успях да излекувам всички желаещи, дано ти успееш“ – думи, които Динко, тогава студент по медицина, приема като завет.

След като се дипломира в Медицински университет – Пловдив през 1983 година, младият лекар е разпределен в Свиленградската болница, първоначално в специалност „Вътрешни болести“, а по-късно и в „Хемодиализа“. Въпреки че научава много през петте години, прекарани там, вижда и как не трябва да се работи. Следват няколко години в Окръжна болница в Пловдив, където преживява най-голямото лично предизвикателство в живота си – диагноза рак на гласните връзки, тотално отстраняване на ларинкса и нелека, но бърза адаптация към живот, в който асистентите стават неизменна част от общуването му със света.

Доктор Младенов говори за несгодите с хумор и самоирония и обича да казва, че в момента, в който се преобръща личният му свят, започва нов професионален възход – в Окръжна болница става предпочитан ехографист, първоначално в „Акушерство и гинекология“. С директора на болницата стигат до заключението, че това е най-доброто място за рестарт на работата му, или както се шегуват: „Там не трябва да се говори, а да се действа.“ Скоро ехографските му умения са търсени от всички отделения и доктор Младенов едва смогва да обслужи всички пациенти.

Още при смяната на политическата система през 1989 година младият лекар е готов да поеме по пътя на частната практика. Забавят го обаче коварната болест, липсата на подкрепа за новосъздаващия се малък бизнес, тежките условия на кредитиране, отсъстващата инфракструктура. И все пак няма сила, която да отмени решението му – през 1992 година напуска успешната си работа в Окръжна болница, взима кредит от 30 000 германски марки с лихва от 63% и започва вълнуващото преживяване частна лекарска практика.

„По пътя на успеха ми се наложи да вляза за два часа и в затвора“, шегува се доктор Младенов. Разбира се, „влиза“ като клиент – солиден, с костюм и вратовръзка. „Затворниците ме гледаха като освободител“, смее се той. Мисията му обаче е далеч по-скромна: от мебелния цех към затвора се снабдява с две кушетки, два лекарствени шкафа и лекарско бюро, от които се нуждае, за да започне своята първа частна практика. Стартира в Свиленград, където превръща апартамента си в модерна за времето си лекарска практика и не му се налага да плаща наем.

Медицинското оборудване за кабинета обаче се забавя. Само вноските по заема са редовни, които тогава се равняват на между 8 и 10 месечни лекарски заплати. За да покрие  този извънреден разход, се налага да вземе допълнителен кредит. „Беше трудно. Най-близките мислеха, че съм луд“, разказва доктор Младенов.

Когато ехографската техника най-накрая пристига, след двумесечно закъснение, следва „наистина вертикален старт“. Пациентите му са от Свиленград, Хасково, Ямбол, Кърджали, Пловдив и много други места. Работи от 7:30 сутрин до 7:30 вечер, често без почивка, за да прегледа всички пациенти, включително и на Бъдни вечер до 22 часа през 1992 година. С присъщия си хумор споделя, че „пациентите не само следват, но и преследват отдадените лекари“.

Шест месеца по-късно премества практиката си в Пловдив, а след седем години вече е готов за следващата стъпка – създаване на клиника, предоставяща комплекса медицинска грижа. Тук ръка му подава Българо-американският инвестиционен фонд, чиито служители оценяват потенциала на начинанието. За Фонда научава случайно, от рекламно каре във вестник. Оттам му насрочват среща „без да познавам никого“. В България това е нечувано в този момент; обикновено са необходими връзки, за да ти обърнат внимание. В крайна сметка, получава одобрение от три банки, но заради професионализма и отношението, той избира новосъздадената от Фонда Българо-американска кредитна банка.

Ако можеше да върне времето назад, би ли минал по същия път?

„Не се оплаквам и не съжалявам. Дори само емоцията си струваше, тя е безценна, защото аз бях безкрайно амбициран моят проект да се случи и не съм си и представял, че ще се проваля. Е, да, имал съм моменти на униние, дори отчаяние, но не съм спирал да вярвам, че ще успея“, споделя доктор Младенов.

Движи го желанието да предоставя бърза и качествена медицинска грижа, както и заветът на неговия първи вдъхновител – въпреки че признава, „И аз не успях да излекувам всички желаещи“.

Затова за него е толкова важно да предаде щафетата на по-младите. През годините е обучил десетки специалисти и подпомогнал кариерите на много други. За себе си казва, че е строг и критичен, но отдаден ментор, който иска да предаде на младите всичко от професионалния си опит.

Откакто създава фондация „Млади медици“, контактите му с млади колеги зачестяват, тъй като участва във всяко интервю с кандидатите, вече над 350. Прави му впечатление, че неколцина подхождат към него с известно колебание. „Често младите колеги са безкрайно изненадани, че някой се е загрижил за тях, че им помагам“, споделя той.

Това не е изненадващо: фондация „Млади медици“ е първата по рода си инициатива в България, целяща да подобри условията на труд и възнагражденията на младите медици – не само с директна финансова подкрепа, но и чрез диалог със здравните власти. Промените в „Наредбата за придобиване на специалност в системата на здравеопазването“ от 21 септември 2021 година е плод отчасти на усилията на доктор Младенов и „Млади медици“ в тази посока.

Доктор Младенов се вълнува, когато променя представите на младите и им връща изгубената вяра. Щастлив е и че много от тях са вдъхновени да останат в България. Разбира се, като взискателен ментор, възлага на младите лекари, освен да са старателни в професията, да се сдружават, да са смели и да изискват по-добри условия на труд.

Има и една още по-голяма задача за тях: „Младите лекари трябва да са двигател на модернизацията. Възлагам им да модернизират здравната система.“