Меню
Меню

Запознайте се с Борда: Димитър Вучев

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email
Снимка: Петър Чолаков

Да стои до кръста в царевица, да спасява работници от военна окупация и да прекъсва отпуска си преждевременно никога не са били част от длъжностната характеристика на Димитър Вучев. Когато се озовава в тези ситуации обаче, той не се поколебава дори за миг и реагира по единствения възможен начин – с действия.

В своя професионален път Димитър се е сблъсквал с какво ли не – водил е преговори с компании в Ангола, Мозамбик, Лаос, Камбоджа, Никарагуа и разрешавал всевъзможни проблеми в хода на работата. Димитър знае как се основава банка, как се пише проектозакон за пенсионна реформа и как да подготви частна компания за публично предлагане на борсата. Различава покълнала от непокълнала царевица, наясно е кои зелени растения оцеляват при 50 градуса Целзий, какво оборудване е необходимо за фабрика за производство на кроасани и какво да направи, когато 16 служители напускат в един ден, за да основат конкурентна фирма.

„Никога не съм си знаел работната характеристика“, смее се той. „Никога не ми е фигурирало в съзнанието, че това ми е работното време, а това – работната характеристика и че нещо не ми е част от задълженията.“

Димитър е наясно обаче с всичко останало, свързано с работата му.

През 1996 г. България е в тежка икономическа криза. Когато фалира банка партньор на тогавашния му работодател – Българо-американския инвестиционен фонд, Димитър успява да намали част от загубите за Фонда благодарение на познанията си за клиентите на банката. Прави изгодна оферта на неплатежоспособен клиент, занимаващ се със земеделие – Фондът ще изплати заема му срещу част от непродадената му продукция. Така Фондът става собственик на близо 4000 тона царевица.

В своята работа Димитър не пести усилия. Когато купувач опортюнист се опитва да купи царевицата на безценица с лъжата, че е покълнала, за Димитър има само един начин да разбере каква е истината – да пропътува 370 км от София до Бургас, където е складовото помещение. Няколко часа по-късно той е вече до кръста в царевица, взима проби и тества дали влажността е в норма. Няма и следа от покълване. В крайна сметка цялото количество царевица се продава на добра цена и с голяма печалба за Фонда.

Когато първият му работодател печели търг за озеленяване в Кувейт и проектът трябва да бъде завършен при изключително строги условия и график, Димитър се мести там – на хиляди километри от дома, за да наблюдава работата. Години по-късно, 16 служители едновременно напускат банковия отдел, който Димитър ръководи, за да основат конкурентна компания. Той прекъсва отпуска си и пропътува няколкостотинте километра от егейското крайбрежие до София и в рамките на 24 часа разрешава ситуацията.

Димитър на оглед при потенциален клиент на БАИФ

Способността на Димитър да запазва самообладание му помага не само да преодолява неочаквани предизвикателства, но и да постига завиден успех, независимо с какво се захване. Завършил е международни икономически отношения в УНСС – специалност, която преди 1989 г. подготвя завършилите за работа в държавни предприятия, търгуващи с външния свят. Развоят на историята обаче отрежда на Димитър доста по-неконвенционално кариерно развитие – занимавал се е не само с външна търговия, но и с озеленяване, инвестиции в недвижимо имущество, рисково инвестиране, банкиране, пенсионно застраховане и управление на частна болница.

Веднага след като завършва магистратурата си в средата на 80-те години, Димитър е назначен в едно от държавните външнотърговски предприятия, където скоро е повишен в ръководител на отдел. Основното му задължение е да намира търговски партньори, които могат да плащат в твърда валута, а не в стоки, както много от клиентите на предприятието уреждат сметките си тогава. Така започва кувейтската „глава“ от живота на Димитър. Доходоносната петролна индустрия на Кувейт през 80-те години позволява на младата арабска държава да привлече най-добрите световни компании, които да изградят градовете и инфраструктурата ѝ. След като предприятието на Димитър печели търг за превръщането на малко кътче от пустинята в зелени зони, той подхожда по типичния за него начин – като се премества там.

Скоро предприятието печели и втори търг, което осигурява работа на Димитър и екипа му за няколко години напред. По тази причина той все още е в Кувейт през август 1990 г., когато Саддам Хюсеин напада страната. Димитър е заловен при опит да спаси български работници, останали на обект в окупираната столица, и след това е откаран в Багдад, където прекарва следващите три месеца като пленник в сградата на българското посолство.

Когато най-накрая е освободен и се връща в България, през ноември същата година, родната му София изглежда по-зле от военна зона. Държавата и икономиката са сринати, магазините са празни, протестите са повсеместни и често хаотични, токът спира редовно, а храната и бензинът не достигат. Един ден Димитър вижда голяма тълпа пред кварталния магазин. На въпроса му за какво чакат хората, някой отговаря: „Никой не знае, ама са казали, че ще пуснат нещо.“

Бордът на Фондация „Америка за България“

Не му остава нищо друго освен да търси късмета си другаде. Връща се в Кувейт, след като обстановката там се нормализира. От 1991 до 1993 г. е финансов директор на инвестиционната компания Хамур инвестмънт груп – позиция, осигуряваща му добро възнаграждение и подреден, сигурен живот.

По това време, България е в началото на прехода, който крие много неизвестни, но Димитър желае да се върне. Абонира се за български вестници и отговаря на обяви за работа. През 1993 г. се сбогува с Кувейт и още през първия месец в София получава писмо – покана за интервю от Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ). „Кои са тези хора?“ пита се той. „Никога не съм чувал за тях.“ Автобиографията му впечатлила мениджъра на Shell България, който нямал да му предложи подходяща позиция, но препоръчал Димитър на съпругата си – мениджър във Фонда. Така започва 23-годишната история на Димитър с БАИФ и приемника му – Фондация „Америка за България“.

БАИФ е инвестиционна институция, финансирана с пари на американския данъкоплатец и създадена с цел да подпомогне бившите комунистически страни в прехода им към демокрация и пазарна икономика. Американци и българи работят съвместно във Фонда, за да насърчат предприемачеството в страната. Не всяка инвестиция на БАИФ е сполучлива, но, в крайна сметка, българският фонд е най-успешният от десетте, създадени от Конгреса на САЩ през 1991 г. – и способни млади хора като Димитър допринасят значително за този успех.

Димитър заема ръководни позиции в някои от големите инвестиции на Фонда, включително една от първите му програми за кредитиране, пенсионно-застрахователното дружество „Родина“ и Българо-американската кредитна банка. Банката е многократно признавана за най-добре управляваната, най-печелившата и най-ефективната в страната. Димитър участва в процеса по продажбата на банката през 2008 г., довели до основаването на Фондация „Америка за България“, в чийто борд членува от 2010 г.

Според него зад успеха както на БАИФ, така и на банката стои неговият мотивиран, вдъхновен екип. Димитър разказва, че в съботите офисът често бил пълен с хора, отишли там, „за да отметнат някои неща“. За тях нямало работно време, а общуването с клиенти било приоритет. „Познаваше ги цялата страна“, казва Димитър, който няма склонност към преувеличения.

По време на пътуване с членове на Борда и служители на Фондация „Америка за България“

Бивши членове на екипа имат малко по-различно обяснение за отличните резултати на институцията – на ръководни позиции стояли хора, способни да насърчават и мотивират подчинените си. Хора като изпълнителния директор Франк Бауър – и хора като Димитър.

Всички го познават като тих и скромен човек, но истински запознатите с работата и личността на Димитър знаят, че зад тази фасада се крие дълбока проницателност. Той винаги усеща, ако нещо не е наред с хората му – било то в личен или професионален план. Бивш колега го нарича „човека скенер“. Друг го описва като справедлив шеф, който ръководи с личен пример и винаги се грижи за хората си. „Един от най-добрите хора, които познавам“, споделя негова колежка. Не е преувеличение да се каже, че Димитър е сред най-уважаваните и обичани хора в банковия бизнес. За това говори фактът, че над 40 служители на БАИФ и банката, както и голям брой клиенти са го последвали при настоящия му работодател, Токуда Банк.

Този месец се навършват 23 години и половина, откакто Димитър решава да напусне удобен живот и доходоносна работа в Кувейт, за да започне от нулата в България. В крайна сметка животът му се подрежда добре, но нищо в поведението му не издава това. С изключение на малко по-прошарената коса, днес Димитър изглежда по същия начин, както преди четвърт век. Също толкова отдаден е на работата си и готов да помогне като тогава. Отплатата за него са постиженията на служители и клиенти, както и добре свършената работа.

И въпреки че писането на длъжностни характеристики не му се отдава особено, той се справя блестящо и без това умение. Все пак Димитър е човекът скенер и веднага ще разбере дали сте за тази работа или не.

Димитър Вучев е председател на борда и изпълнителен директор на Токуда Банк. През 2015 – 2017 е член на надзорния съвет на болница „Токуда“. От 1997 до 2011 г. е изпълнителен директор на Българо-американската кредитна банка (БАКБ). Заемал е длъжността главен изпълнителен директор на пенсионно-осигурителна компания „Родина“. Г-н Вучев се присъединява към БАИФ през 1993 г. като кредитен инспектор и изпълнителен директор на програмата за кредитиране „Компас“. От 1991 до 1993 г. е финансов директор на Хамур инвестмънт груп, Кувейт, а от 1985 до 1990 г. работи като експерт в отдела за международна търговия към държавното предприятие „Лесокомплект инженеринг“. Г-н Вучев има магистърска степен по международни икономически отношения от УНСС.