Какъв гражданин ще станеш, като пораснеш?

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email
Илюстрация от Уча.се

Авторитарните държави не насърчават реално участие на гражданите в обществения живот. Изключение са публичните демонстрации на лоялност към лидера и официалната догма. Демокрацията има различно отношение към своите граждани. Правото им свободно да изразяват мнение и да действат по съвест не само е гарантирано, една демокрация е успешна само ако гражданите използват това си право активно и отговорно. Тази идея е в основата на предмета „Гражданско образование“, който ще се изучава в 11 и 12 клас от тази година. В часовете по гражданско образование учениците ще открият разликите между представителна и пряка демокрация и между мажоритарни и пропорционални избирателни системи. Ще разберат и колко важни са гражданските организации и независимите медии за здравето на една демократична система. Придобиването на знания за демокрацията обаче не е единствената цел на новия предмет. По-важната му задача е да покаже на младите какво означава да си гражданин на демократична страна днес и как те могат да се включат активно в живота на своите общности.

Открит урок по гражданско образование в Кнежа

Младите граждани ще се информират за различните форми на участие в обществения живот. Ето няколко примера от България: Ученик пише статия в училищния вестник, за да протестира срещу липсата на здравословна храна в стола. Гражданска група работи с общински съветници за закупуване на допълнителни контейнери за рециклиране. Ученици осуетяват построяването на жилищен блок в двора на училището. Заявяваш гражданска позиция, като ставаш застъпник на изборния ден. Трябва ли това да бъде преподавано и то в отделен предмет? Демокрациите по света също не са пощадени от епидемии, киберзаплахи, поголовно разпространение на конспиративни теории и нарастващо недоверие към институциите и медиите. С това бяха уронени основни демократични ценности като мир, равенство между хората и човешки права. В отговор страните членки на Европейския съюз инвестираха в подобрения в учебните си програми и извънкласни инициативи в областта на гражданското образование. България не е изключение. 2020 е особено наситена откъм събития и толкова комплексна политически, социално и икономически, че „няма по-добра година за въвеждане на този предмет – пандемията и протестите позволяват с всеки нов урок да се дискутират с учениците различни и конкретни аспекти на гражданството“, категорична е Луиза Славкова, един от авторите на учебника по гражданско образование за 11 клас и изпълнителен директор на „Софийска платформа“ – която работи в сферата на гражданското образование и историята на близкото минало.

Симулация на Дилемата на затворника, Кърджали

Гражданското образование няма автоматично да възвърне доверието в демокрацията, нито е предназначено да служи просто като ориентир в настоящата политическа обстановка, според госпожа Славкова. „Най-вече [целта му] е да ни помогне да придобием граждански компетенции – онези неща, които правят от нас активни граждани, т.е. предметът гражданско образование не е само за познаването и разбирането, то е и за онова, което ни дава възможност да правим нещо от наученото. Защото само с познанията гражданин не се става… Както гражданството, така и демокрацията без практикуване не се учи“, каза госпожа Славкова в интервю за Българско национално радио. С подкрепата на Фондация „Америка за България“, „Софийска платформа“ разработва интерактивен подход за преподаване и изучаване на предмета гражданско образование, който тества в класни стаи в страната. През последните две години инструктори от „Софийска платформа“ обучават 350 учители и провеждат 56 открити урока с над 400 ученици в 15 населени места. Десетки са публичните дискусии, които „Софийска платформа“ организира по темите гражданско образование и памет, със стотици участници в цялата страна. Уроците по гражданско образование са интерактивни и засягат теми като власт и справедливост, гражданско участие, права на малцинствата, роля и функции на избирателната система, граждански контрол и други. Дебатите в клас са не само теоретични: някои от понятията се прилагат и на практика. В откритите уроци през последните две години учениците организират училищен референдум, внасят подписка в общината и организират симулация на избори. Младите граждани откриват, че творческото мислене и предприемаческият подход са особено полезни в разрешаване на социални проблеми.

Обучение по методи на преподаване на гражданско образование, Кърджали

Съвместно с образователната платформа Уча.се и Представителството на Европейската комисия в България, „Софийска платформа“ разработва поредица от безплатни образователни видеа по темата гражданско образование. През новата учебна година организацията ще продължи с обученията на учители и разработката на помощни материали. Гледането на филми и дискусиите на реални казуси също са част от учебната програма по гражданско образование. Една от темите за дискусия е противоречивият подход на шведската ученичка и климатична активистка Грета Тунберг. „Това в условията на демокрация е нормално. Нормално е да има различни оценки“, обясни проф. Христо Тодоров, оглавил авторския колектив на учебника по гражданско образование. „Важното е да имаме добър пример за гражданско участие на хора в ученическа възраст“, допълни той. В часовете по гражданско образование учениците ще бъдат насърчавани да изследват различните гледни точки. Учебният план за 12 клас надгражда знанията и компетенциите, придобити предходната година, и въвежда понятия като глобализация и заплахи за световния мир като тероризъм, неравен достъп до ресурси и глобално затопляне. Надеждата на всички ни е, че с правилните инструменти, днешните ученици ще станат част от решението на тези проблеми утре.

Мислим за вашето здраве и за момента не подкрепяме масови събития. Научете първи за събития и новини за Фондация „Америка за България“, като се абонирате за бюлетина ни.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.