На фокус: Ива Лазарова, или как се развива публичната среда?

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email
Ива Лазарова

Сред най-ранните спомени на Ива Лазарова е участието ѝ в антиправителствените протести, които разтърсват страната през 1989 – 1990 година. Десетки хиляди българи демонстрират по улиците в продължение на седмици. Исканията им? Свобода и демокрация. Зареждат ги оптимизмът и надеждата за по-добро бъдеще.

През следващото десетилетие Ива научава важен урок за демокрацията – тя не се отвоюва само с ентусиазъм и няколко протеста, изграждането ѝ e процес, който изисква непрекъснато участие от страна на гражданите и техните представители. Ще измине цяло десетилетие, белязано от политически и икономически кризи и далеч по-драматичните протести от 1996 – 1997, преди България да поеме твърдо по своя демократичен курс.

Много от демонстрантите от зората на демокрацията не дочакват това да се случи. Те напускат България в търсене на по-достоен живот и възможности за своите семейства.

Ива и семейството ѝ, както и хиляди други като тях, остават тук. Не ги прогонват вкопчилите се във властта представители на стария режим, празните магазини, безконтролно растящите цени на продукти от първа необходимост, хиперинфлацията, сривът в банковата система.

„Разбираш че се случва нещо, което кара баща ти да работи здраво и да не се прибира – нещо, което пречи на обществото да се развива“, спомня си Ива. Още тогава, през 1997 – годината, в която е приета в гимназия, а българите щурмуват сградата на парламента в знак на протест срещу влошаващата се икономическа обстановка, Ива си обещава, че ще работи, за да поправи това „нещо“.

Ива следва „Международни отношения“ в университета – специалност, която ѝ дава теоретични познания за различните форми на участие в обществения живот. За собствения си ангажимент обаче Ива черпи вдъхновение от опита си по време на летните бригади в САЩ в началото на 2000-те.

Екипът на Института за развитие на публичната среда

С приятели попада в непознат квартал в Харуич, Кейп Код, и така се запознава с т.нар. „наблюдатели на квартала“ – това са обикновено съседи, които живеят на една улица и съдействат на полицията, ако забележат нещо подозрително. Това е напълно доброволна  дейност и е пример за това колко сериозно американците приемат своите граждански отговорности. Да принадлежиш към една общност – била тя кварталната или националната общност – означава да участваш в грижата за нея, независимо дали това попада в официалната ти длъжностна характеристика.

По-важният извод за Ива е, че дори зряла представителна демокрация като американската и силните институции, на които се крепи, изискват непрестанно гражданско участие, за да работят оптимално. Този ѝ опит я кара да заключи, че „средата е такава, каквото ние я направим“.

Това убеждение ръководи работата на Ива в Института за развитие на публичната среда (ИРПС), към екипа на който се присъединява през 2007 година и чийто изпълнителен директор е от 2017 година. На института тя гледа като на вид граждански надзор върху обществения живот в страната, чиято цел е да гарантира, че правилата се прилагат еднакво за всички в общността. „Нищо друго не ме влече освен спазването на правилата“, казва Ива.

Институтът извършва наблюдение на изборния процес и работата на депутатите, мониторинг на разходването на публични средства от политическите партии и техните представители и анализи на това как обществените институции прилагат законите. „Няма как да се създаде нормална бизнес среда, ако няма равни условия и хората във властта не следват правилата“, обяснява Ива.

Независими наблюдатели на избори с екипа на ИРПС

Според нея злоупотребата с общественото доверие на ниво парламент в най-голяма степен може да навреди на общността и нейното благосъстояние, тъй като парламентът е основната институция в парламентарна демокрация като българската. Поради това, формирането на парламента е основен фокус в работата на института. „Това, което се случва на изборите, е най-важното за публичната среда. Изборният ден е моментът, в който се ражда парламентът“, казва Ива.

Вярна на това убеждение, Ива не пропуска да гласува дори когато това изисква допълнителни усилия. През лятото на 2005 година тя и приятелите ѝ изминават 50 км с колело по натоварен път в юнската жега на Кейп Код, за да гласуват в изборите за 40-то Народно събрание.

За да гарантира честността на изборите, институтът събира данни и работи с независими наблюдатели на изборния ден, сезирайки необходимите институции при възникване на нередности. През годините институтът разкрива редица изборни нарушения и случаи на купуване на гласове. Нещо повече, ИРПС помага за демократизирането на изборния процес, като настоява за въвеждането на преференции (възможността избирателите да гласуват не само за политически партии, а и за отделни кандидати) и осигуряването на достъп до публично финансиране за по-малките партии. Предложението на института за организация на гласуването за избиратели в карантина бе прието от парламента и ще бъде приложено от Централната избирателна комисия на парламентарните избори на 4 април.

„ИРПС е сред малкото български организации, насочени към подобряване на средата за изборния процес и е единствената организация, която систематично събира всички налични публични данни за изборните разпоредби и практики и ги обобщава, за да изготвя изчерпателни и обективни анализи. Именно затова са важни неправителствените организации – че търсят и постигат системна промяна [чрез] последователен и професионален диалог с публичните институции“, казва Красимира Величкова, дългогодишен поддръжник на института и изпълнителен директор на Българския дарителски форум.

Платформата на ИРПС „Отворен парламент“ помага на българските избиратели да направят информиран избор, като предоставя информация за работата на народните представители и разходването на публични средства от партиите. Сайтът „Аз гласувам“ събира на едно място данни за развитието, актуалните платформи и позиции по общественозначими теми на партиите. Ресурсите на института за свободно достъпни за всички.

Обучение на ИРПС за независими наблюдатели

Работата на ИРПС не е по вкуса на мнозина. Неведнъж осъмват със счупени входни табели, а един път запорират и банковата им сметка. Въпреки тези предизвикателства, членовете на екипа работят там от поне десетилетие и са обединени в ангажимента си да настояват за по-голяма отчетност и прозрачност на институциите, а българските граждани информирани за дейността на техните представители.

„Правим това, което ни харесва и продължаваме да вярваме. Като си правил нещо с достойнство, можеш да държиш главата си гордо изправена“, казва Ива.

„Аз съм последният човек, който ще остави демокрацията“ – категорична е тя.

Защо го прави? Заради тези, които, като семейството ѝ, избират да останат в България, дори в най-тежките моменти. Те не се отказват от демократичните си идеали и продължават да работят за постигането им – за България, в която има свободен избор, политически плурализъм и върховенство на закона, а правилата важат за всички.

Ива иска да им покаже, че изборът им е бил правилният.