Не достига храна? Разчитай на кварталната пекарна

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email
previous arrow
next arrow

Баницата е традиционно ястие, превърнало се в неизменна част от нашето ежедневие. Това е любимата ни закуска „на крак“, а често и засищащ бърз обяд за работещите извън дома. Хапваме парче баница набързо преди среща на питиета с приятели или след нея. В пекарните тя е основен продукт, а те обикновено са в най-оживените части на града.

Когато хората си стоят вкъщи, продажбите на баници и други печива намаляват значително. Производителите им обикновено почиват през уикенда и по празници или работят при намалено работно време. Днес пекарните са тъжни места – потокът от забързани клиенти е секнал, а уханието на прясно изпечен хляб с плънка е заменено от по-стерилни градски миризми.

България е в извънредно положение от 13 март заради пандемията от Ковид-19. Спряла е значителна част от икономическата дейност в страната, а движението на повечето хора се свежда до посещения на кварталния супермаркет и разходки с домашен любимец. Баничарниците – тази толкова отличителна черта на българския градски пейзаж, са сред многото пострадали от кризата.

Семейната пекарна на Дарина и Милен Михови не е изключение. Разположена на една от най-оживените улици в центъра на Стара Загора, преди пандемията тя позволява на семейството да поддържа екип от пет души. Основните им клиенти са забързаните минувачи, но семейството снабдява със сладки и солени закуски и една от големите търговски вериги в града.

Заради мерките на социално дистанциране, повеляващи хората да си стоят у дома и да ограничават излизанията си само до най-необходимите, днес почти никой не купува бързи закуски. Като много други собственици на малък бизнес, Милен и Дарина се питат как ще оцелеят, ако извънредното положение бъде удължено и улиците останат празни.

Стремежът да направят нещо свое и да живеят малко по-спокойно е причината двойката да напусне София и да се засели в Стара Загора преди шест години. Двамата също желаят да посветят повече време на семейството си. Именно заради по-спокойния ритъм в малкия град обаче, както и поради по-ниските доходи, малко хора там се хранят навън в неделнични дни. Във времена на икономическа несигурност приготвената вкъщи храна за повечето хора е предпочитаната, а понякога и единствената достъпна опция. Днес пекарната на семейство Михови прави само една трета от баниците, които произвежда обикновено, а продажбите в супермаркета са една пета от обема им преди кризата.

Още в началото на извънредното положение Милен и Дарина започват да търсят алтернативи за бизнеса си. От познат Милен научава, че домът за възрастни хора в Старозагорски минерални бани е преразпределил част от бюджета си за храна за закупуването на дезинфектанти и лични предпазни средства. Милен и Дарина се заемат да осигурят закуски два пъти в седмицата през месец април за 89 живущи в дома, а дарение по програма #StandingTogether на Фондация „Америка за България“ и Посолството на САЩ помага за закупуването на продуктите, както и покрива малка част от труда.

„Хем помогнахме, хем ще успеем да оцелеем“, разказва Милен и добавя с нотка гордост в гласа: „Казват, че са много доволни от закуските.“

Освен че помага на хората от дома, дарението по програма #StandingTogether позволява на Милен и Дарина да задържат и петимата си служители. Поне за момента, тъй като седмицата преди Великден продажбите достигат дъното, а поръчките на най-популярния сезонен артикул – козунака, са само две. Равносметката от дългия великденски уикенд е само малко по-позитивна: продажбите на козунаци се увеличават, но са едва четвърт от продаденото в същия период миналата година. Други пекарни в Стара Загора не издържат на спада и решават да затворят.

Домът в Старозагорски минерални бани получава великденска доставка с козунаци от пекарната на семейство Михови. „От козунаците сме много доволни“, споделя Илия Александров, директорът на дома. Заради мерките за сигурност живущите в дома не посещават селския магазин и не посрещат посетители, а пратките от роднини са по-редки. Вкусните козунаци на Милен и Дарина правят празника малко по-нормален – и по-светъл. „Много добра инициатива, помага ни“, казва господин Александров.

„Тази година продавахме мънички козунаци, защото хората са сами вкъщи и не се събират със семейството“, казва Дарина. „Предишни години продавахме по 300 големи козунаци, а сега успяхме да продадем само около 150 малки.“

„Преди, Великден беше силен празник за нас. Давахме бонуси на работниците, сега се радваме, че успяхме да изплатим заплатите“, добавя Милен.

Въпреки спада в продажбите Дарина се придържа към графика си отпреди кризата. Всяка сутрин се събужда в 2:30, за да отиде в пекарната и да подготви необходимото за деня. Милен, който отговаря за доставките и логистиката, има повече свободно време тези дни и помага на двете им деца с онлайн обучението. По обед Дарина вече си е вкъщи и семейството е заедно през остатъка от деня.

„Хубавото във всичко това е, че сме заедно, но не можем да го оценим толкова, защото сме притиснати от всичко друго“, споделя Дарина.

Пекарните в София се справят малко по-добре вероятно защото в големия град хората са свикнали да се хранят навън и могат да си го позволят. Въпреки това, Дарина и Милен не съжаляват, че бизнесът им не е в столицата.

„Мисля, че и тук ще се справим. Може повече време да отнеме, но ще стане,“ казва Милен. „А и успяхме да помогнем малко, за което се радвам.“

Абонирай се

Научете за инициативите на Фондацията срещу COVID-19

Абонирай се

Научете за инициативите на Фондацията срещу COVID-19