Барни Есвил не е типичният кънтри музикант. За разликата от повечето изпълнители на тази изконно южняшка музика, той е северняк – и то от българския север. По-познат е като Нейко Генчев и времето му обикновено е заето не с американски фолк ритми, а с културата и общностния живот на Велико Търново, на който е заместник-кмет.

Нейко не влиза и в традиционната представа за държавен служител. Като дългогодишен предприемач, предпочита ефективността пред бюрокрацията. Не се страхува да назовава нещата с истинските им имена и предпочита да общува с творци като себе си, отколкото с официални лица. (Освен певец и мултиинструменталист, Нейко Генчев е преводач, поет, езиковед и книгоиздател.) Не понася да го наричат „политик“ и се чувства такъв само в старогръцкия смисъл на думата: политик идва от „политикос“ – термин, означаващ „граждански, обърнат към общността“, и използван за онези граждани в древността, които се интересували и грижели за своята общност. Той влиза в политиката именно с намерението да направи нещо за своя град.

Визията му включва развитие на общността чрез подкрепа за артистични инициативи като фестивала „Варуша Юг“, чието второ издание се проведе на 18 – 20 август тази година.

Дуетът на Барни/Нейко с американската кънтри изпълнителка Сара Харалсън участва в концерта „Светулка над реката“ на 19 август, дарителски инициатива за болницата във Велико Търново, организирана в рамките на фестивала „Варуша Юг“ и подкрепена от Фондация „Америка за България“.

В това интервю за бюлетина на Фондацията Нейко Генчев/Барни Есвил разказва какво означава за него кънтри музиката, как български хитове от 80-те и 90-те завладяват световните кънтри класации днес и защо е избрал живота „политикос“ пред пенсионирането.

Фондация „Америка за България“: Как видяхте потенциала на песни като „Здравей, как си, приятелю?“ и „Приятели“ да се превърнат от обичани български шлагери в кънтри хитове?

Нейко Генчев: Честно казано, не съм правил такова предвиждане, нито пък съм имал някаква визия. Първата преработка, която направих, беше парчето на Росица Кирилова „Живей за мига“. Това стана по Ковид времената, когато имах повече време за такива занимания. Реших да направя тази песен за собствено удоволствие, но понеже обичам да изпипвам нещата, реших да наема музиканти от Нешвил, за да бъде пълна картината.

Две неща се случиха по Ковид времената. Появиха се платформи, които позволяваха много удобно да се работи от разстояние. Тогава настана голям глад за музикантите, нямаше никакви изяви. Второто нещо, което се случи, е, че беше мислимо да се наемат музиканти от най-висок клас от Нешвил на разумна цена.

Кънтри музиката е много малка част от моите музикални предпочитания, но навремето, преди 30 – 40 години, когато бях съвсем млад, много харесвах кънтри музика и благодарение на нея започнах да уча английски език. Много хубаво и лесно се учи английски език с кънтри музика просто защото старите кънтри певци от ранга на Доли Партън и Кени Роджърс имат прекрасна дикция и всяка песен разказва история.

Корените на кънтри музиката са дълбоко в американската култура. Когато бях много млад, кънтри музиката беше символ – символ на свободата, на свободната воля. Тя олицетворяваше Америка по някакъв начин за нас – мечтата, към която се стремяхме – и затова съм запазил това чувство към кънтри музиката, освен качествата ѝ като жанр.

Направих „Живей за мига“ в стила на класическото кънтри, което харесвам и което ме запали за тази музика.

„Америка за България“: „Живей за мига“ („Live for the Day“) достига до завидното 23-то място в престижната международна класация Hotdisc Top 40 UK Country Chart. Това ли Ви окуражи да запишете и прекрасните „Здравей, как си, приятелю?“  и „Приятели“, познати на българската публика в изпълнение на „Фамилия Тоника“, чиито кънтри версии са не по-малко успешни – „Hello, My Friend“ достига до 15-о място в същата класация, а „Time and River“ се изкачва до 13-а позиция в началото на септември? 

Н.Г.: Апетитът идва с яденето, както се казва. Това се превърна в план „Барни Есвил“ – да попълни една несправедливост и да поправи една липса. Западните слушатели нямаха възможност през годините на комунизма да слушат тези страхотни български хитове и аз ги започнах един по един. (смее се) Песните наистина много се харесват. Има страхотни отзиви от журналисти буквално от целия свят.

Country Music Radio Nashville има седмична аудитория от 700 000 души, а „Живей за мига“ / „Live for the Day“ престоя 16 седмици в класацията, достигайки до милиони хора по целия свят.

„Америка за България“: Зад част от успеха Ви стои българо-американски музикален дует – към изпълненията Ви на „Здравей, как си, приятелю?“ и „Приятели“ се присъединява американската кънтри певица Сара Харалсън. Символично е някак, че именно с песни за приятелство започва съвместната Ви работа. Българо-американско приятелство. Може ли впрочем да има приятелство между държави?

Н.Г.: 100% съм сигурен, че е така. Навсякъде хората имат едни и същи емоции – радост, приятелство, тъга, които се пораждат горе-долу от едни и същи неща, макар да има разбира се сериозни разлики в културите. Може и между държавите да има приятелство и подадена ръка, и доверие. Това го и виждаме.

Имаме поговорка „Който пее, зло не мисли“. Въпреки че сред музикантите се шегуваме, „Който пее… не мисли!“ (смее се) Когато общуваме на ниво култура, приятелството се изгражда много бързо, а ние имаме и конкретни потвърждения за приятелство от страна на Америка, даже не само с България. Американците са състрадателни хора, винаги готови да помогнат безкористно. Ние специално в нашия град сме много благодарни на „Америка за България“.

В моите сектори като заместник-кмет са и образование, и социалните дейности, и младежки дейности, и спорт – освен културата. Сега например стартира кандидатстването за безплатно обучение по информационни технологии към Училищната Телерик Академия. Нещо чудесно е това. Тази академия е обучила повече от 20 000 деца в изключително ценни умения за съвременността и им помага да усвояват широк спектър от дигитални и когнитивни умения, да се развиват като личности и т.н. Това става благодарение на стратегическото партньорство с Фондация „Америка за България“.

Това е, което изгражда приятелството и доверието между нашите страни. Да не говорим пък за огромния жест за детското отделение във Велико Търново. И това е само във Велико Търново.
 
Държавите се състоят от хора, нормално е да ги има същите емоции, същите отношения, същите кризи и възходи в отношенията. Мисля, че на това трябва да държим и към това трябва да се стремим – към преките отношения между народите.

„Америка за България“: Със Сара сте от различни култури и поколения, но имате и много общо – освен музиканти и двамата сте много отдадени на своите общности. Вие например загърбвате успешна предприемаческа кариера, за да служите на своята общност като заместник-кмет. Какво мотивира избора Ви?

Н.Г.: Просто съм стигнал до този етап на развитието си. Развил съм бизнес от нула, от един компютър, купен на старо, до второто издателство в България по обем на книжна продукция, печатница и т.н., и други бизнеси. Мога сега да се пенсионирам и да отида на някой остров, както правят някои хора, но това не ми е интересно. Изпитвам нужда да направя нещо, да оставя нещо след себе си, това ми е интересно, това е предизвикателство и още повече като виждам как не се справят другите, ми се иска да опитам.

Получавам удовлетворение, че макар и малко, но успявам да променя нещата.

„Америка за България“: Какво е за вас родният Ви град?

Н.Г.: Велико Търново е нещо много специално в моя живот. Аз този град го обичам като живо същество. Всеки път като го погледна и съвсем честно казано, сърцето ми се пълни. Обичам го и ме боли за него, когато има проблем. Свързан съм изключително тясно с него.

За мен е най-хубавият град в света, без всякакво преувеличение.

„Америка за България“: Ако се съди и по фестивала „48 часа Варуша Юг“, на който участвахте и като Барни Есвил, Велико Търново е и най-сплотеният град. Фестивалът беше истински празник на общността – участваха община, артистични и граждански организации, бизнеси, църкви, граждани. Местните се поздравяваха с „Честит сбор“! Защо такива фестивали са не просто купони, а имат роля за събуждането и сплотяването на общността според Вас?

Н.Г.: Точно защото създават постепенно, полека общност. Всеки участва, всеки дава по нещо от себе си. Купонът е нещо друго, там е чисто забавление, докато тук имахме и изграждане, всеки трябваше да преодолее нещо, някаква трудност, дори вътрешните си бариери.

Всеки направи по нещо, всеки участваше по някакъв начин, засега в този квартал „Варуша Юг“. Това е старата част на града, който има най-много културни традиции, но и най-много предразсъдъци и закостенялост, особено сред по-възрастните хора, но и те вече видяха, че това е нещо наистина хубаво – че общуването и създаването на нещо заедно е нещо прекрасно.

Към това трябва да се стремим, особено в постсоциалистическите държави – създаването на творчески, динамични, мислещи общности. Истинска общност е тази, която може да прогледне отвъд тези фалшиви бариери, които издигаме толкова често между себе си и другите. Истинска общност се състои от хора, които имат въображението да разберат как различните среди, различните култури, различните традиции обогатяват обществото, нашето в частност, и разширяват нашата перспектива.

Ако сте пропуснали фестивала „48 часа Варуша Юг 2023“, непременно посетете Велико Търново на 22 септември, Деня на независимостта на България. Очакват ви пъстра програма и много изненади. За повече информация следете сайта на община Велико Търново.