Седем изпълнители, двучасова развлекателна програма с танци, музика и хумор, над 100 души публика и повече от 2 000 лева, събрани в полза на русенска болница.

Това е равносметката от първото благотворително събитие, което Боряна Василева организира в живота си. Събитието е финалният проект на дванайсетокласничката от София по програма ABLE Mentor.

Тримесечната менторска програма свързва гимназисти като Боряна, търсещи развитие отвъд традиционните образователни форми, и професионалисти от различни сфери с желание да споделят опита си. Менторските двойки работят по идея на младежите или се фокусират върху развитието на конкретни техни умения.

Боряна и нейният ментор се спират на благотворително събитие с развлекателна програма, защото съчетава интереса на младата жена към музиката и танците, организирането на събития, продажбите и най-важното – желанието ѝ да направи жест към най-малките. Именно затова Боряна решава да дари събраните средства за ремонт на детското отделение на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ – Русе. Изборът на град също не е случаен – от Русе е баща ѝ, когото Боряна губи в пандемията.

Опитът на Боряна в програмата е толкова положителен, че тя се присъединява към екипа на ABLE Mentor като доброволец. Чака я и ново предизвикателство – ще бъде водещ на финалното събитие през юни.

Как превръщаш загубата в нещо позитивно? Какво е да имаш ментор и да организираш събитие за по-малко от месец? Как се фокусираш, ако си човек с много интереси? (Жокер: Намери си ментор!)

Отговори ще намерите в интервюто ни с Боряна в месечния бюлетин на Фондация „Америка за България“.

Фондация „Америка за България“: Защо реши да се запишеш в менторска програма?

Боряна Василева: На семинар, организиран от Европейския съюз, попитах един от водещите как се очаква ние децата да научаваме нещата, които не можем да придобием в училище. Той ми спомена за ABLE Mentor. Не го мислих много дълго. Записах се и след месец и половина получих имейл, че съм одобрена.

„Америка за България“: Какви са уроците, които са ти липсвали в училище?

Б.В.: Управление на времето като цяло. Комуникациите с хора, презентационните умения, които не можем да придобием в училище заради по-бързия начин за оценяване на работата ни. Със сигурност бизнес умения, писане на имейли, разговор по телефон. Притеснението ми беше огромно, когато трябваше да говоря с някого с много повече опит от мен и то за нещо по-сериозно от разговорите ми до момента.

С моя ментор се бяхме фокусирали върху събитието, но когато организираш събитие, няма как да не управляваш времето си, да нямаш комуникационни умения. Изведнъж се сблъскваш с всичко наведнъж. Когато ме попитаха в началото на програмата по какъв проект бих искала да работя – личностно развитие, социален проект или бизнес идея, аз бях написала и трите, не осъзнавайки, че в което и направление да се запиша, щях да работя и по трите.

„Америка за България“: Как стигна до организирането на благотворително събитие?

Б.В.: Бях тръгнала с идеята, че ще правя бизнес, но след разговори с ментора ми осъзнах, че може би не е сега времето и първо бих направила нещо за някой друг. Идеята дойде много естествено от това, че винаги съм искала да организирам събития.

Проектът всъщност стана не толкова трудно, колкото очаквах, но имах много помощ. От програмата много ми помагаха и менторът ми много ме надъхваше. Имаше дни, в които бях на прага на силите си, но накрая всичко стана много натурално. Организирахме събитието за един месец в крайна сметка.

„Америка за България“: Какво те вдъхнови за точно този проект?

Б.В.: Когато загубих моя родител и ми беше най-трудно, нямаше кой да ми помогне, нямаше кой да ме посъветва нищо. Искаше ми се да помогна на други деца, дори да не са в същата ситуация, да им покажа, че има някой някъде, на когото му пука. Един ден и те ще върнат жеста.

„Америка за България“: Какво е да си имаш ментор?

Б.В.: Чувството беше много странно първоначално. Бяхме страшно различни, но и страшно еднакви едновременно. Разбирахме се и си помагахме. Той има две малки деца и страшно ми повлия, когато ми каза, че можем да мислим и за другите, не само за себе си. Да си имаш ментор е много различно от това семейството ти да те съветва. Дава ти друга гледна точка.

„Америка за България“: Довърши изречението: Моят ментор е…

Б.В.: … моят приятел.

„Америка за България“: Кой е най-важният урок, който научи в менторската програма?

Б.В.: Бях различен човек преди програмата. Бях супер надъхана, исках да правя 66 хиляди различни неща. В крайна сметка осъзнах, че няма как всичко да стане на момента и не всичко е на всяка цена. Това оказваше влияние върху живота ми, върху комуникацията ми с хората. Когато искаш да постигнеш нещо на всяка цена, ти ставаш твърде целеустремен и забравяш за другите неща.

Най-голямата промяна, която ми даде програмата, беше да се радвам на живота.

Младите са изключително недейни, поне в моето обкръжение. Това беше една от причините да се запиша в програмата. Там се събира една малка група от учениците в България, които искат да правят нещо с живота си. Затова се върнах като доброволец в 19 сезон. Наистина се радвам, че срещнах хората от доброволческия екип. Можем да си говорим на всякакви теми и те винаги ме подкрепят. Бяха на събитието и наистина се радваха за мен. Това показва колко много сближава програмата.

„Америка за България“: С какво обичаш да се занимаваш в свободното си време?

Б.В.: Доскоро запълвах свободното си време изцяло с танци. Вече обичам да спортувам, каквото и да е. Обичам да ходя в планината, това най-много ме успокоява. Обичам да излизам с приятели. Да споделям времето си с хора, които го уважават, е много важно за мен.

„Америка за България“: Любим предмет в училище?

Б.В.: История със сигурност. Много обичам да знам, да размишлявам върху всякакви теми, което често води до безкрайни дискусии. Този предмет ми е дал много като обща култура и съм много благодарна на учителите ми по история.

Историята е важно да се изучава, защото без нея не знаем откъде сме тръгнали, не знаем собствените си корени и накъде да надграждаме.

„Америка за България“: Кой известен човек от миналото или настоящето би искала да ти стане ментор?

Б.В.: Възхищавам се на повечето създатели на брандове и бизнеси или спортисти, които за започнали от нулата. От тях мога да науча много, защото те са започнали от нищо и са се борели, за да стигнат дотук.

„Америка за България“: Коя е любимата ти мисъл?

Б.В.: Имам си и тя е слоганът на програмата ABLE Mentor – или си част от проблема, или си част от решението.

„Америка за България“: Къде се виждаш след пет години?

Б.В.: Надявам се да съм намерила нещото, което ми доставя удоволствие професионално, и да ходя с усмивка на работа. Имам много интереси и никога не съм можела да си избера какво конкретно искам.

Реших, че ще уча бизнес администрация на английски език в Стопанския факултет на Софийския университет. Надявам се след завършване на бакалавъра да уча магистър в чужбина. Избрах бизнес администрация, защото в тази специалност има всичко за този нов свят, което не се изучава в училище – как да владееш парите си, как да бъдеш в модерното време, в продажбите. Насочила съм се към продажби, във всякакви сфери. Това ми е най-интересно – как да накараш човек да си купи нещо или да даде нещо за някого.

Избрах да уча в България, защото искам да се реализирам тук.

Фондация „Америка за България“ подкрепя развитието на младите чрез програми като менторската програма ABLE Mentor.