Българо-американското общество няма собствен офис, служители или бюджет, има скромен уебсайт и още по-скромни оперативни нужди. Но приносът му за хиляди съдби в България е огромен – за тридесет години Обществото помага на стотици българи да загърбят безизходицата и отчаянието и създава възможности за достоен живот на най-уязвимите.
Организации и хора от цяла България получават редовна подкрепа или спешно финансиране от основаването на Обществото през 1991 година досега. Подадената ръка помага за укрепването на рушащи се покриви, за закупуването на оборудване за болници и за набавянето на учебници за деца без родителска грижа. Българо-американското общество също подкрепя дейността на единадесет доставчици на основни услуги в икономически уязвими райони в страната.
Въздействието от работата на Обществото е най-осезаема в живота на над хилядата негови стипендианти, за които месечната стипендия в най-критичните години от живота им осигурява стабилност и подкрепа при напускане на институциите, в които са израснали, и започване на нов, независим живот. За много от тях промяната е положителна, а някои дори постигат забележителен успех. Израсналата в държавна институция Десислава избира професията социален работник, за да помага на деца като нея самата. Стипендията на Обществото позволява на Крум да се фокусира върху следването си в един от водещите аграрни университети, а с подкрепата Янко успява да създаде по-добър живот за себе си и за малкия си брат. Днес той е хардуерен инженер в една от големите автомобилни компании в Европа.
Зад тези вдъхновяващи истории стои също толкова окрилящият пример на десетките доброволци, посветили години на дейността на Обществото в подкрепа на български граждани в неравностойно положение. Сред тях са българи с успешни кариери в САЩ и водещи американски дипломати – видни адвокати, посланици, посланически съпруги, бивш директор на Корпуса на мира за България, кореспондент на „Файненшъл Таймс“ и „Вашингтон Пост“. В редките паузи от забързаното си ежедневие те търсят надеждни партньори в грижата за уязвимите в България – граждански организации, работещи с деца без родители, възрастни и други уязвими групи. Мотивира ги надеждата, че правят живота на тези хора малко по-достоен, както и споменът за България, за създадените тук приятелства и нежеланието да извърнат очи, когато толкова много българи се нуждаят от помощ.
Джеф Плоц и Род Мур са най-новите членове на управителния съвет на Българо-американското общество и негови посланици пред света. Джеф Плоц е негов изпълнителен директор, а Род Мур – финансов. Бъдещето на организацията е техен споделен ангажимент.
И двамата имат дълга история с България. Джеф Плоц за първи път пристига в България като доброволец в Корпуса на мира през 1997 година. През годините поддържа връзката си със страната чрез съоснованата от него в подкрепа на местни проекти организация „Приятели на България“. Днес Джеф Плоц работи по въпроси, свързани с околната среда, към Бюрото на Американската агенция за международно развитие.
Род Мур учи български език в университета и е живял в България в три различни периода. Връзката му с България са приятелите и неговата щедра подкрепа за местни инициативи. След като се оттегля от работата си в Дипломатическата служба на САЩ, Род Мур се посвещава на семейството си и на преподавателска дейност в Института за международно лидерство „МакКейн“. През декември 2020 година господин Мур бе избран за член на Борда на директорите на Фондация „Америка за България“.
В интервю за бюлетина на Фондацията Джеф Плоц и Род Мур говорят за дейността на Българо-американското общество и своите лични истории с България.
Фондация „Америка за България“: Каква е историята на Българо-американското общество и с какво се занимава то?
Джеф Плоц: Мисля за историята на Обществото като за история в развитие. Глава 1 е посветена на основаването ни. Това се случва през 1991 година, като в първите години Обществото работи тясно с Българското посолство във Вашингтон. Първоначалното желание на основателите на организацията е да се отзоват на молбите за хуманитарна помощ, получени от Посолството, но финансирането е недостатъчно. В тези първи години Обществото също работи за популяризирането на българската музика и танци в САЩ.
Следва затишие в дейността му до Глава 2, когато организацията се възражда под лидерството на Мерил Стайгман, Сол Полански и Станимир Александров. Смятам, че това е истинското начало на нашата история. Звездите се подреждат в наша полза, мисията и визията ни стават по-ясни и Обществото получава щедро дарение от фондация Tianaderrah. Оттогава се стремим да подкрепяме добросъвестни организации с нестопанска цел, създаващи възможности за млади хора в неравностойно положение и други уязвими групи в България. Като изпълнителен директор на Обществото, Мерил Стайгман ръководи дейността му и подкрепя работата на финансираните организации. Тя заема поста до смъртта си през 2017 година.
Ние сме скромна организация и всички в нея сме доброволци. Никога не сме имали много дарители, като дарителската ни програма разчита на двама изключително щедри благодетели.
Така стигаме до настоящата глава. Аз приех поста изпълнителен директор на Обществото през 2018 година по покана на бившия директор на Корпуса на мира за България Кен Хил. За финансовите въпроси тогава отговаряше съпругът на Мерил, Андрю Стайгман, но той почина през същата година.
Това ни довежда до присъединяването на Род. Като членове на управителния съвет, разбираме, че за да е устойчива, организацията трябва да разшири дарителската си база. Знаем, че можем да направим повече – да подкрепим и други добросъвестни организации в България, работещи с хора в неравностойно положение. Сигурни сме и че българите в САЩ и над 1000 бивши доброволци от Корпуса на мира, както и други американци, влюбени в България като мен, биха искали да подкрепят организации, занимаващи се с проблемите на обикновения човек.
Именно обикновеният човек е нашият фокус, всички сме доброволци и 100% от даренията ни достигат до подкрепените от нас организации – организации, работещи да подобрят качеството на живот на най-онеправданите българи.
Даряваме всички постъпления, но винаги има нужда от още – още подкрепа, още грижа. Особено тази година. За първи път тази година се наложи да кажа: „Съжалявам, само с това можем да помогнем. Ако успеем да съберем допълнително средства, ще изпратим още помощ.“ Пандемията с COVID-19 е истински удар за България, а нашата цел е да подкрепим най-рисковите групи.
„Америка за България“: Какви са конкретните нужди, на които отговаря Българо-американското общество в България?
Джеф Плоц: Голяма част от даренията ни всяка година са за младежи в неравностойно положение или младежи, израснали в институции, и са предимно под формата на стипендии. Подкрепяме и няколко училищни програми, проекти за закупуване на учебници, предоставяне на допълнителни услуги. Тази година помогнахме със закупуването на лаптопи за дистанционно обучение по време на пандемията. Подкрепяме и обучения за учители, помощ с храна и културни събития. Любимите ми програми свързват поколенията, при които възрастни хора се грижат за деца без родители. Подкрепяме и работата на физиотерапевти, които осигуряват нужните грижи за деца с увреждания. Като цяло, целта ни е да позволим на доверени организации да развиват програми спрямо нуждите на техните общности.
„Америка за България“: Как финансира Българо-американското общество своята дарителска дейност? Може ли да една организация да съществува единствено благодарение на щедростта на дарители и ентусиазма на доброволци?
Род Мур: Досега даренията към Българо-американското обществото винаги са били от щедри хора, някои от които подновяват подкрепата си година след година. Но както каза Джеф, всеки принос е добре дошъл – от хора, организации, фирми, както и институции.
Изключително горди сме, че 100% от получените дарения стигат до подкрепяните от нас хора и организации в България. Как го постигаме? Ами нямаме почти никакви разходи. Всички членове на Обществото са неплатени доброволци. Нямаме офиси или оборудване, а членовете на управителния съвет сами поемаме административните разходи, които изникват от време на време, като хостинг на уебсайт, регистрация и пр.
Понеже Българо-американското общество е регистрирано като благотворителна фондация, даренията към него не се облагат с данъци в САЩ.
„Америка за България“: Кои са хората и организациите, които подкрепяте?
Джеф Плоц: Стипендиантите ни за последните десет години вече надхвърлят 1000. Подкрепа от нас са получили и единадесет организации, а шест от тях подпомагаме редовно. Падам си по Географските информационни системи (GIS) и ми се иска да направя дигитална карта на обхвата на нашата помощ, на общностите, до които сме достигнали. До момента, според годишните ни доклади, даренията ни достигат до стотици хора в София, Враца, Роман, Самоков, Плевен, Котел, Трявна, Пловдив, Благоевград, Монтана, Сливен, Варна, Разград, Стара Загора и Велико Търново.
„Америка за България“: Има ли истории, които са ви направили особено впечатление?
Род Мур: Всичките. В програмите на Българо-американското общество харесвам най-много това, че имат директно и осезаемо въздействие върху живота на обикновени хора – хора, за които малко помощ може да е от голямо значение.
Джеф Плоц: Писмата, които получаваме от стипендианти, са наистина затрогващи. Харесвам всички наши програми, но изпитвам особена слабост към свързващите поколенията проекти – тези, които събират сираци и баби ежедневно или за национални празници и други специални събития. Заедно пеят песни, готвят, четат книги и засаждат цветя.
„Америка за България“: И двамата започвате кариерите си в България. Белязаха ли ви тези ранни преживявания и ако да, как? Как се разви връзката ви със страната?
Род Мур: В никое друго място освен Вашингтон не съм прекарвал толкова време като възрастен, колкото в България. Всъщност връзката ми с България е отпреди 35 години – когато учех български в университета. Курсовете ми тогава и едно посещение след дипломиране през 80-те ме спечелиха! След като се присъединих към Дипломатическата служба на САЩ, имах три възможности да служа в посолството ни в София – през 1990 – 1992, 2000 – 2003 и 2015 година. Това бяха важни моменти от модерната история на България и считам за привилегия възможността да наблюдавам огромните промени в страната през последните няколко десетилетия. България винаги ще е специално място за мен.
Джеф Плоц: Съпругата ми и аз пристигнахме в България като доброволци от Корпуса на мира през юни 1997. Тъкмо бяхме сключили брак, затова наричаме двете години, които прекарахме в Габрово като доброволци в областта на екологията, нашия двугодишен меден месец. Аз работих с Национален парк „Централен Балкан“, а съпругата ми с местни училища. Работихме и с местната организация от мрежата на YMCA и понякога със сиропиталището. Останал ми е мил спомен от ходенето на кино с децата от сиропиталището през 1998 година. Гледахме „Мулан“ – нещо толкова нормално за нас беше специално изживяване за тях.
Живяхме в България малко над две години. Колкото повече виждахме от красивата ви страна, толкова повече се влюбвахме. Останахме впечатлени от историята и създадохме много приятелства. Когато се върнахме в САЩ, заедно с други доброволци искахме да продължим да помагаме на България, затова основахме „Приятели на България“. Дълги години организацията обединяваше хората и събирахме пари в подкрепа на проекти на доброволци от Корпуса на мира. 15 години по-късно получих имейл от Кен Хил, който беше директор на Корпуса по мое време, с въпрос дали бих искал пак да работим заедно – в подкрепа на тази страхотна организация. Не се замислих особено!
„Америка за България“: Защо дарявате времето си на Българо-американското общество?
Род Мур: Прекарах толкова време в България и имам много топли чувства към нея. След като се оттеглих от Държавния департамент, исках да намеря начин да съм ангажиран и да помагам. Това ми желание ме доведе до Българо-американското общество. Привлече ме мисията му да е в подкрепа на най-нуждаещите се. Член съм на управителния съвет на Обществото и отговарям за неговите финансови дела.
Джеф Плоц: Както споменах, присъединих се към Българо-американското общество през април 2018 година. Преживяванията ми в България са важни за живота ми до днес. Професионалният ми път – до позицията, която заемам днес – тръгва от работата ми в Национален парк „Централен Балкан“. Когато се появи възможността да съм полезен, не се замислих. Защо дарявам времето си? Справедлив въпрос. Да дарявам е част от моето ДНК, дава ми удовлетворение и спокойствие да знам, че правя света малко по-добър. Знам, че звучи клиширано, но е истина.
„Америка за България“: Как да подкрепим работата на Българо-американското общество?
Род Мур: Независимо с какво се занимавате, вашето дарение към Българо-американското общество е чудесен, ефективен и необлагаем начин да подкрепите най-нуждаещите се в България. Приветстваме дарения от всякакъв размер и гарантираме, че 100% от тях ще стигнат до партньорите ни в страната.
Джеф Плоц: Род го каза доста добре. Много хора в България, като на други места, са в тежко положение и се нуждаят от малко допълнителна помощ. Ако имате възможност да помогнете – независимо дали с 50 или 100 000 долара, всяко дарение е от значение и ще има директно въздействие. 100% от него. Наистина е толкова просто.
