Търсене
Close this search box.

ИПИ: Възстановяването изисква собствен ресурс, инвестиции в хора

Те са водещият ресурс за социално-икономически анализи за българските региони. „Регионалните профили“ на Института за пазарна икономика са вашата отправна точка, независимо дали сте инвеститор с интерес в инженерния потенциал на Габрово, представител на местната администрация от Русе, желаещ да привлече инвестиции в образованието, или разрастващ се бизнес в търсене на дестинации с ниски данъци, ефективна публична администрация и квалифицирани кадри.

Ще успеете ли да привлечете достатъчно подготвени хора от съседните населени места, ако започнете производство в Хасково? Има ли предприятия от свързани индустрии в района? Какво е състоянието на местната инфраструктура? Докладите на Института за потенциала на българските региони ще ви набавят необходимите данни и насоки, за да планирате по-ефективно и да вземате информирани решения за своя бизнес или поверен ресор. Анализите им по наболели икономически теми, прогнозите за развитие и картите, показващи ниво на заетост, средни заплати и други, ще ви дадат актуална и възможно най-пълна картина за развитието на българските региони.

„Регионални профили 2020“ и съпътстващият анализ за икономическите и социални ефекти от пандемията бяха публикувани през януари 2021 година и са свободно достъпни на www.RegionalProfiles.bg.

Институтът за пазарна икономика има немалък принос за насочването на социално-икономическата политика и за постигането на повече прозрачност и ефективност в разходването на публични средства в България. От неговото създаване през 1993 година до днес работата му подпомага прехода на страната към пазарна икономика, насърчава дерегулацията и изтъква възможностите за развитие в различните региони на България.

Разговаряхме с изпълнителния директор на Института Светла Костадинова и старши икономиста Петър Ганев за последиците от пандемията върху българската икономика, за възможностите и предизвикателствата пред регионите и за това как трябва да изглежда „интелигентното“ възстановяване от кризата.  

Фондация „Америка за България“: В навечерието на пандемията България имаше добри икономически показатели. Това помогна ли на страната да се справи по-добре през изминалата година или предимствата се изпариха бързо?

Петър Ганев: Преди кризата бяхме с рекордна заетост. И към момента, даже след удара на пандемията, пак е доста висока. Натрупването на добри години води до голямата промяна. Средата се променя, когато направиш едно десетилетие на растеж от 3 – 4%, а сега се случиха две поредни, въпреки кризата между тях – от 2000 до 2009 и после от 2011 до 2020 година. Това са почти десетгодишни периоди на растеж, които променят средата.

Промени се и моделът. Не се търсят работни места ­– търсят се качествени работни места, високи заплати. Програмите за безработица станаха безсмислени през 2019 година, защото официално нямаше безработни. Сега това се върна заради кризата.

[Въпреки това] през тази криза запазихме доста по-висока заетост от предходната. Тогава броят на безработните се удвои и превиши 400 000, а кризата на пазара на труда продължи пет години. През първата вълна на тази криза изгубихме към 100 000 работни места. Някои от тях бяха наваксани – не изцяло, факт е, кризата продължава, но все пак мащабът не е като при онази. Може би защото икономиката ни е по-подготвена.

„Америка за България“: И все пак говорим за сериозен спад за 2020 година?

Петър Ганев: Да, беше ясно, че ще е дълбоко гмуркане, но сравнително краткосрочно. Не се връщаш на нивото, на което си бил, но една голяма част от пътя успяваш да изминеш сравнително бързо. През 2021 няма да се върнем до траекторията, която имахме, евентуално през 2022. Краткосрочният спад беше безпрецедентен просто защото всичко спря. Опашките пред бюрата по труда [през март – април миналата година, бел.ред.] може би най-видимо го показаха. И това, че чуждите туристи бяха под 1000 през април при нива над 50 000. Просто нямаш чужденци на улицата. Това не се е случвало дори и в предходната криза.

„Америка за България“: Вашият доклад „Регионални профили 2020“ е сравнителен анализ на социално-икономическото развитие на регионите в България в навечерието на кризата. Какво постига сравнителният подход?

Светла Костадинова

Светла Костадинова: Искахме да покажем, че различни неща се случват в различните региони. [В резултат] общините тръгнаха да търсят своите силни страни, за да ги изтъкнат и с тях да привлекат инвестиции, хора и финансиране.

Понеже даваме еднаква информация за всички области, това ги кара да се сравняват едни с други. Ако за една област в определена категория показателите не са добри, те със сигурност веднага гледат съседите. След това гледат най-добре и най-недобре представилите се в съответната категория. Това сравнение и съревнование между областите и общините е изключително полезно, защото отваря разговор и въвлича други страни.

„Америка за България“: Какво обуславя по-доброто развитие на едни региони спрямо други?

Петър Ганев: В Южна България например, особено около Пловдив, се промени динамиката. Две десетилетия след началото на прехода населението не нарастваше, но това се обърна през последните десет години – и икономически се задейства около индустриалната зона, и културно покрай Капана – и вече населението расте видимо. Виждайки, че тази регионална карта може да се промени, другите региони също започнаха да мислят по-различно, да правят звена за работа с инвеститори. Такива има във Варна, Бургас, Стара Загора, Габрово. Понякога е звено, понякога са конкретни хора в общината, но в общия случай започнаха да действат някои от местните власти, виждайки, че определени неща могат да променят средата и да бъдат успешни, извън чистото усвояване на европейски фондове.

Усвояването на фондове продължава да бъде много притегателно, защото влиза голям ресурс, хората, които работят по тези проекти, могат да взимат по-високи заплати, може да се промени съответната среда, дали ще е ВиК сектор, дали ще е управление на отпадъци или нещо подобно. Притегателно е, но се вижда, че и от другото има полза – да се работи за инвестиции, какъв да е профилът на икономиката, какво може да се направи, така че индустриалните предприятия да са по-добре. Не можеш от днес за утре да разпишеш идея за дигитален, иновационен хъб. Трябва да има подготовка, някакви хора да си говорят, бизнеси и университети да имат връзка и да са наясно кой какво прави. Тези, които мислят в тази посока – каква им е интелигентната специализация, кои са им силните сектори – дърпат в някаква степен напред: Пловдив, Бургас, Варна, но и вторични центрове като Русе, Велико Търново и Габрово на север.

Светла Костадинова: Има по-малки общини, в които нещата се развиват много добре от поне пет години. Това са общини, в които има един голям работодател, частен собственик, който е изграждал, инвестирал, развивал дейността си, след това е минал на следващото ниво на мислене – осъзнал е, че трябва да си задържа хората и да привлича други, защото се разширява и му трябват повече хора. В такива общини големият инвеститор е в позиция да направлява развитието. Говорим за инвестиции в публични услуги: болници, театри, дългосрочна подкрепа, която не се изчерпва с малък грант за представление или профилактични прегледи, а със закупуване на активи, с обучение на хора, работещи в тези публични услуги. Това показва, че и малките населени места могат да бъдат много успешни и да обърнат процеса на напускане на хората.

Ние публикуваме карти на ниво общини и тези, които предизвикват най-много интерес, показват средното ниво на заплащане. Има много малки общини, които са над средното ниво, [където] всъщност един инвеститор наема всеки работещ в общината, който иска да работи, предоставяйки им сигурност, допълнителни услуги и заплащане.

Това е обратният поглед: компанията служи като звено за инвестиции, като привлича други бизнеси, които предоставят услуги за социалната среда. Правят се фестивали, отварят се нови заведения покрай това, че има млади хора, кино, здравни центрове. Тоест големият предприемач е това звено за инвестиции. Ако има и активен кмет, е още по-добре.

Петър Ганев: Когато започнахме да показваме общински данни, тогава се видяха по-ясно тези малки населени места, където няколко компании или само една променят средата. Средногорието е безспорно такъв пример. Там всички общини са малки, има по една водеща компания и в средата е видимо и като средно заплащане, и като средни пенсии. Инвестициите в страната също се виждат. В Панагюрище „Асарел-Медет“ може би най-отчетливо се вижда – [тяхно дело] са болницата, залата, хотелът, киното, музеят. По време на пандемията, когато започнахме да гледаме брой легла, брой специалисти, Панагюрище беше в топ 5.

Това се опитваме да разкажем: икономиката променя социалната среда. Няма как да обърнем демографския тренд, ако няма подем в икономиката.

Често примерите идват от едни и същи места, но там има активност, има движение. И често има неща, които не се виждат. Затова слязохме на ниво община и стартирахме проект „265 истории за икономика“ – за да покажем, че капацитет трябва да се гради на местно ниво.

„Америка за България“: Програмите за възстановяване и развитие на Европейския съюз във финансовата рамка 2021 – 2027 предвиждат България да получи сериозен ресурс. Как трябва да е насочен този ресурс, за да е максимално ефективен при справяне с кризата и по-дългосрочното развитие на икономиката? 

Петър Ганев: Тук пак опираме до някакъв капацитет на местните власти. Посоката на насочване на ресурса зависи от самите оперативни програми. Обяснимо е защо се случваха толкова водни цикли, управление на отпадъци, води, градска среда. Първо е видимо, че има нужда, отделно е технически ясно задание. Трябват ти инженери, грубо казано, за да направиш центъра по-красив или пък за да направиш училището, да му направиш изолация, дограма, да е топъл салонът и т.н.

Тоест в началото беше логично техническата задача да е водеща, в някаква степен имаше и нужда от нея. Но сега вече минаваме в друг тип разходване – който не е как да облицоваме училището, а как да върнем децата вътре, те да бъдат по-успешни, съответната гимназия да намери IT компания, с която да направи хъб, да е в директно партньорство с университет или да работи с бизнеса.

Задачата става по-трудна. Тя не е техническа. Планирането и довеждането на IT компания, [която] да направи някаква лаборатория в гимназия, е сложно. Затова и общините трескаво планират период 2021 – 2027 и тези, които имат някаква идея какво правят, ще бъдат успешни.

„Америка за България“: Общините ли ще са начело на този процес?

Петър Ганев: Да, има известно движение в тази посока с регионалните съвети, които ще имат по-голяма роля в проекти, които са надобщински, междуобщински, регионални и т.н. Но генерално общите приоритети продължават да се задават централно. Дори имената на програмите, дали „Човешки ресурси“ или „Конкурентоспособност“, задават една рамка. Друг въпрос е, че тази рамка е доста широка, т.е. основните нужди на едно населено място могат да бъдат преформулирани, така че да влязат в някоя от тези програми.

Но тук вече трябва собствен ресурс. В момента местната власт няма средства за интервенции. Или трябва да посочиш дългосрочен проект и да го вкараш в рамките [на европейска програма, бел.ред.], или трябва да чакаш края на годината, за да ти отпуснат средства от излишъка в бюджета. Когато всичко е на проектен принцип, в някакъв момент получаваш няколко милиона за проект и в същото време може да нямаш 20 000 лева за друга интервенция – дали за да увеличиш обхвата на някоя социална услуга или да осигуриш отопление на читалището. И се получава парадокс: има 5 милиона за нов парк или за воден цикъл, а няма 20 000 лева за отопление на читалището или спортната зала. Това наистина изглежда безумно. Когато бюджетирането е проектно, то работи така.

Затова ние настояваме за децентрализация – 2% от подоходния данък, или една пета от приходите, да остава на местно ниво, за да могат общините да планират дългосрочно, да инвестират, да влизат в публично-частни партньорства, което в момента е много трудно.

Светла Костадинова: Сега виждаме и необходимостта общините да се съюзяват – две, три, пет, десет, и да мислят общо за големи проекти, които засягат всичките тези общини. Много от общините в България са малки и за определени публични услуги няма общ модел. [Определени услуги даже липсват, бел.ред.] Ако се съюзят, те могат да постигнат нещо, което да е от полза за всички и да е по-ефективно направено. Общинските администрации и кметове първо пробват сами, защото проектът ще е под техен контрол, и вече в краен случай, ако са принудени от централната власт, работят заедно [напр. по инфраструктурни проекти, бел.ред.]. Тази липса на обща визия на съседни общини, които са сходни, все още им пречи. За следващия програмен период на ЕС виждаме задължителни условия да са групи общини, да не се препокриват дейности, да се комбинират. 

Петър Ганев

Петър Ганев: Това, което и ние насърчаваме общините, е да мислят извън териториалното ограничение. София е такъв пример. Индустриалното развитие на столицата е обвързано със съседните общини – Божурище, Елин Пелин, Костинброд. Това вече започва да се възприема в плана за интегрирано развитие на столицата, където има конкретна точка – индустриално развитие на съседните общини и как това влияе на столицата. В Габрово говорим в посока отношения със Севлиево и Велико Търново. Не може да мислиш само за община Габрово и да постигаш големи резултати. Във Варна е същото – там голямата индустриална зона няма да е в рамките на общината. Заводът на „Язаки“ дали ще е на територията на Димитровград или на Хасково, от гледна точка на хората, които живеят в двата града, няма никакво значение. Той е между двата града. Този начин на мислене започва малко по малко да се проявява.

Видяхме неговия успех в Пловдив. „Тракия икономическа зона“ е в общините извън Пловдив, но там интересът е частен и мисленето по принцип е такова. Там, където общината е в центъра на процеса, трябва доста говорене. В последните години като че ли има някакъв прогрес в мисленето и в говоренето.

Например звеното за привличане на инвестиции в София вече подписа меморандум с Пловдив, в началото на февруари подписа меморандум с Варна – големите градове общо да търсят инвестиции. Пловдив пък има меморандум в индустриално отношение с Бургас и Габрово, с Бургас за логистиката, а пък с Габрово заради мехатрониката и университета. Има го това мислене, но то е в по-будните общини. Иначе досега общо позициониране по-скоро се е случвало в туризма.

„Америка за България“: Кои са предимствата на икономиката ни, които ще подпомогнат възстановяването на страната ни от кризата?   

Петър Ганев: Говорим за човешки капитал, който не се губи, не се е променил толкова заради пандемията. Една община е будна, ако има добри кадри в екипа, който отговаря за икономическото развитие, или пък ако има дори отделно звено, както е в София, което отговаря за това. В същото време трябва да има изградени контакти, понякога и съвместни проекти с университета, с бизнеса. Тези неформални, а понякога и формални връзки, не са разбити от пандемията. Пандемията промени траекторията на развитие, вкара ни в криза, но ми се струва, че будните региони си остават с най-голям потенциал.

„Америка за България“: Какво в социално-икономически план най-много затрудни общините в борбата им срещу коронавируса?

Петър Ганев: Липсата на собствен ресурс за общините дава по-малко възможност за реакция – да насочиш пари към допълнителни легла в болници например. Общините просто не могат да го направят. Пари за маски, дезинфектанти, да удвоят социалния патронаж – всичко това се случи, но чакаха да го реши централната власт. Те сами нямат нужния ресурс, за да го предприемат.

По-големите недъзи идват в дългосрочен план – в планиране на развитието, в публичните инвестиции. Ако завод отвори в твоята индустриална зона, ти нямаш никаква полза за бюджета, защото ще отиде в централната власт. Това ти дава много грешни стимули и наистина те насочва към повече европейски проекти, защото те влизат директно в общината. Дали ще има инвестиция не влияе директно на заплатата на екипа ти.

Дългосрочният потенциал е притиснат надолу от тази централизация и не може да се отключи именно защото нуждите са толкова различни. Няма как да седнем в един кабинет и да измислим най-вярното решение за Варна, Видин, Гоце Делчев. Имаш 265 екипа – политически, административни – тяхна е задачата, но би следвало да имат някакъв собствен ресурс, за да го направят.

„Америка за България“: Кои са възможностите, които не трябва да пропускаме като икономика?

Петър Ганев: Траекторията, която имахме, стъпва на неща, които остават, т.е. промяната в индустрията, насочена към по-високата добавена стойност, повече капиталоемки производства, а не ръчен труд. Тази промяна в индустрията ще продължи, дори може да се усили, тъй като вече се откроява нуждата някои от производствата да бъдат в периферията на Европа, а не в трети страни като Китай. Това е резултат от пандемията.

Другото е дигиталните услуги. Конкурентните ни предимства показват, че този сектор ще продължи да расте и то към другите, по-малки центрове. В Габрово най-голямата нова инвестиция е в дигиталния сектор, с отваряне първо на 80 работни места и с потенциал за 400, което на фона на пазара на труда там е солидно.

Когато бъде решен проблемът с вируса, икономиката ще се отпуши максимално, в това число международни пътувания, чужденци, тъй като те са ни важни. Оттам нататък регионите, които са най-подготвени за този преход, имат индустрия, която влага повече знания и капитал, имат съответната индустриална зона, техническа инфраструктура, екип, който да привлече инвеститори, някаква изградена социална инфраструктура за обучение на работници, връзка с училища и университета и т.н. Ще се развиват и тези, който имат наличните кадри за дигитални услуги. Хоум офисът малко ще облекчи проблема, но липсата на добри офис площи беше една от спирачките пред дигиталните услуги през годините.

„Америка за България“: Път ли е хоум офис феноменът към по-трайни демографски промени според вас?

Петър Ганев: Има такава тенденция и тя е в двете посоки. Има излизане от София към другите големи градове. Със сигурност видяхме хора от IT сектора, които се преместиха във Варна или Пловдив, защото там им харесва повече и могат да вършат същото. Има движение и към селата, в някои места, например Габрово и Велико Търново, селата имат ръст на населението по настоящ адрес, дори удвояване. Този процес ще остане и след пандемията, но може би не в тези мащаби, които си представяме.

По-малко развитите населени места дават добра алтернатива, но там няма социална инфраструктура. Съответно ставаш зависим – ако имаш някакъв проблем, там не можеш да го решиш. Дали ще е проблем с придвижването, пътуването и връзката с големия град или проблем с ветеринарна клиника, които ти трябват денонощно. Там, където я има тази социална тъкан, притокът ще е по-голям. Генералната тенденция на обезлюдяване ще продължи. Някои, които са в добър регион, близо до привлекателен център, вероятно ще се развият. Историята показва, че демографията се движи в двете посоки.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.