Рано или късно всички предприемаме това пътуване – пътуването към корените и родовата памет.

Именно желанието да се потопи в семейната история довежда Гита Гей в България миналото лято. Американската скулпторка и педагог и двете ѝ дъщери пропътуват разстоянието от над 8000 км от дома им в Сейнт Пол в щата Минесота до югоизточния край на Европа, за да разберат повече за мястото, в което бабата и дядото на Гита са живели преди 60 години и което дядо ѝ запечатва в хиляди снимки.

Гита и спътниците ѝ започват българската си обиколка от София. В рамките на седмица посещават Рилския манастир и околните планини, втория по големина град в страната Пловдив, древния Созопол на брега на Черно море и старата българска столица Велико Търново. Прекарват два дни в София, отделяйки време за разходка и до Витоша. Всяка точка от машрута има специално значение за семейството на Гита – свързана е с конкретна история от живота на баба ѝ и дядо ѝ или е била често посещавана дестинация.

„Идеята да наемем кола беше вдъхновена от дядо и баба, които са пътували страшно много с кола. Реших, че за да видим страната наистина, това е най-добрият подход. По този начин успяхме да разгледаме и няколко по-малки места“, разказва Гита.

През целия си живот Гита поддържа близки отношения със своите баба и дядо по майчина линия Юджѝни и Джон Андерсън, а в края на техния живее и се грижи за тях. Любим неин спомен от последните им години са разказите на дядо ѝ за живота в България, където съпругата му оглавява американската легация в София от 1962 до 1964 г. Джон оставя артистичната си кариера на заден план, за да бъде до Юджини във важната ѝ роля като официален пратеник на САЩ в България. Фотоапаратът и фотографският филм заменят четките и боите като средство за себеизразяване.

„Те се подкрепяха взаимно в своите уникални пътища. Юджини беше много публична личност, а предпочитаното място на Джон беше зад кулисите“, разказва Гита за своите баба и дядо, които си отиват в края на 90-те години.

Юджини и Джон изпреварват своето време в много отношения. Пример за това е непоколебимата подкрепа на Джон за политическата кариера на съпругата му. „Повечето мъже по това време никога не биха позволили или подкрепили жените си по този начин. Той беше човек с въображение, отворен и с голямо сърце до самия край“, споделя Гита.

България не е първото дипломатическо назначение на Юджини, но е историческо по няколко причини. За първи път жена заема поста посланик на САЩ в страна от Източния блок.

Юджини става първата жена посланик на САЩ изобщо, когато тринайсет години по-рано, през 1949 г., президентът Хари Труман ѝ поверява ръководството на дипломатическата мисия на САЩ в Дания.

Назначението на Юджини в България е историческо и за семейството, тъй като утвърждава семейната традиция Джон да запечатва пътуванията на двойката по света в снимки и подробни описания в личния дневник.

Въпреки че през годините Джон проявява повече от 450 ролки филм или близо 14 000 снимки, архивът от България е особено специален за семейството. Наброяващ над 100 ролки или около 3000 снимки, той е най-голямата колекция от снимки от едно място, които Джон прави в чужбина. Въпреки опитите на комунистическия режим да затрудни живота на двойката, Юджини и Джон създават истински приятелства в България, някои от които за цял живот.

Не на последно място, България напомня на семейство Андерсън за дома им в Минесота, където свиват семейното гнездо и отглеждат двете си деца. Гита е най-малкото дете на дъщерята на Джон и Юджини – Йохана Гей.

Мандатът на Юджини в България съвпада с повратен момент от Студената война – т.нар. Карибска криза от 1962 г., когато Съединените щати и Съветският съюз почти стигат до ядрен конфликт. Година по-късно българските власти са разгневени от реакцията на обикновените българи след убийството на президента Джон Ф. Кенеди – стотици хора изразяват съболезнованията си, като оставят мили послания и предмети пред легацията на САЩ в София. В края на годината организирана от режима демонстрация чупи прозорците на американската легация.

Като реставратор на изкуство и бивша студентка по древна история и археология, Гита смята, че е важно да се пази паметта за отминалите епохи и хората, оставили следа върху тях.

„Интересувам се от консервация, опазването на историята ме вълнува. Нашата култура е прекалено фокусирана върху бъдещето, върху новото и предстоящото. Това е прекрасно, но не е достатъчно, защото е еднопосочно. Има толкова много радост в изучаването на миналото. Обичам да отделям време за това занимание“, казва Гита.

Въпреки че Гита и спътниците ѝ успяват да посетят доста места за малкото време, с което разполагат, Гита планира да повтори пътуването, за да премине по още от стъпките на Юджини и Джон. Също така се надява да издаде фотокнига за българските години на баба си и дядо си.

Гита работи върху създаването и на дигитален каталог, чрез който снимките на Джон да бъдат достъпни за поколенията. Дядо ѝ е уловил не само невероятни моменти от живота на обикновените хора в България през 60-те години на миналия век, но и няколко исторически събития.

„В онези времена малцина са били хората с фотоапарат в ръка и достъп до всички тези места. Снимките са уловили страшно много история“, казва Гита.

Гита таи надежда, че ще намери някои от хората от снимките на дядо ѝ или техни роднини. Особено би се зарадвала да се запознае с членове на семействата на българския персонал на американската легация от 60-те години, с които баба ѝ и дядо ѝ поддържат топли взаимоотношения и които присъстват на много от снимките на Джон.