Любопитството на Греъм Грифит към случващото се по света го отвежда в журналистиката, където гради 30-годишна кариера като радио продуцент и медиен консултант. Работил е с водещи световни медии като WNYC – New York Public Radio, Public Radio International, BBC World Service, The New York Times и National Public Radio (NPR) и е създател на отличени с награди радио програми като On Point („По темата“) – която слушателите наричат „едно от най-добрите неща по американските радиочестоти“ – и The Takeaway („Урокът“).

Стремежът му е да представи в дълбочина всяка тема, по която работи, независимо дали е въпрос от местно или международно значение.

През последните шест месеца Греъм живее и работи в София, за да изследва влиянието на региона върху световните събития, както и да търси местни решения на предизвикателствата, пред които е изправено човечеството. Нещо повече, Греъм се надява да представи наученото на публиката у дома. Неговият седмичен бюлетин „Записки от Нова Европа“ не само пречупва новините през югоизточноевропейска перспектива, но също така обяснява значението на региона за бъдещето на Европа и на света като цяло.

„През идните месеци се надявам да споделя как, учейки и слушайки на място тук, пренастройвам разбирането си за глобалните промени и възможности“, пише Греъм в своята уводна „Записка от Нова Европа“.

В процеса на слушане и учене му помагат анализаторите от базирания в София Център за изследване на демокрацията, където Греъм гостува със стипендия по програма „Фулбрайт“. „Много от нас на Запад пренебрегват дълбоките познания на учените от Нова Европа и това е за наша сметка. Ако [пандемията от Ковид-19 през] 2020 г. научи гражданското общество на нещо, то е да слуша експертите… Бихме разбирали случващото се по света значително по-добре, ако разговаряхме с повече хора оттук“, категоричен е Греъм.

Освен че провежда интервюта с професионалисти от различни области, усилията на Греъм са насочени върху поставянето на местната експертиза в полезрението на световните медии.

Да пропускаш светлината

Греъм прекарва първите две десетилетия от кариерата си като продуцент на радио предавания на разнообразни теми като способността на технологичните компании да влияят върху начина ни живот, имиграцията, социалните различия в САЩ и последствията от атентатите от 11 септември 2001 г.

С течение на времето той се разочарова от традиционните медии. Като привилегирова едни гледни точки спрямо други, „журналистиката не успя да направи това, от което се нуждае обществото“, според него. Той смята, че журналистите трябва да „помагат на хората да осмислят все по-сложните общности, в които живеем, и променящия се свят“. Вместо това, според Греъм дефилиращите по американските медии експерти през 90-те и 2000-те представляват все по-малка част от многообразието на САЩ и пренебрегват задълбочаващата се взаимосвързаност на света.

Ето защо преди около десетилетие Греъм се насочва към преподаването и медийното консултиране. В тези си роли той помага на активни граждани и граждански организации да предадат своите послания със средствата на журналистиката.

„Вместо да чакат нас журналистите да можем да си свършим работата, понякога решението е да отидем при хората, които имат информацията – тези, към които сме се обръщали като източници – и да я предоставим директно на обществеността,“ обяснява Греъм.

„Трябва да подобрим диалога помежду си, като разговаряме с любопитство с хора, които не просто прескачат от тема на тема. Например, досега трябва да сме осъзнали, че свръхвнимателното отразяване на темата с климатичните промени и на опростяването ѝ на приемане или отричане на съществуването им от страна на медиите не е качествена журналистика. Сътрудничеството с експерти и организации, които постоянно търсят решения на тази криза, може да ни помогне да предоставим на хората полезна информация и данни и да предложим идеи за справяне с предизвикателството, да заменим страха и безпомощността с малки стъпки, които можем да предприемем заедно“, добавя Греъм.

За да насърчи любопитство по важни въпроси като изменението на климата, приобщаването на различни групи и дезинформацията, Греъм работи с граждански организации като EmbraceRace, Cengage Learning и проекта On Being, наред с други. Греъм също така е част от екипа, който разработва Sound Up – инициатива на музикалната платформа Spotify в подкрепа на създателите на съдържание от слабо представени в творческите индустрии общности.

Въпреки различията си, обединяващото за тези организации е техният фокус върху решенията. А именно решенията липсват в стремежа на повечето традиционни медии да отразяват кризи и проблеми, казва Греъм.

„Искам да представям на хората идеи, които разсейват състоянието им на тревожност и страх и пропускат малко светлина. Знам колко грандиозно звучи това, но нека си спомним репликата на Ленърд Коен, че „у всички ни има пукнатини. Само така светлината може да проникне в нас.“

Греъм е категоричен, че „като журналисти наша отговорност е да пропускаме светлината, вместо да тръбим колко е тъмно през цялото време“.

За силата на слушането

Идея, на която Греъм се натъква в един от многобройните си разговори в София, предполага съществуването от столетия насам на „глобален разговор“ и обмен на идеи между непознаващи се помежду си мислители. През последните 100 години тези идеи се „завъртат“ още по-бързо около земното кълбо, благодарение най-вече на радиото.

Тази представа страшно допада на Греъм и то не само заради професионалното му минало. Радиото наистина има силата да „усилва“ добрите идеи.

„Радиото и аудио форматът като цяло е мощно средство най-вече заради възможността да се разказват истории в дълбочина, но без статичността на печатните медии, както и динамично, но без сетивното претоварване по телевизията. В неподходящи ръце радиото е силно разрушително. В правилните ръце то може да бъде много ефективно и е може би най-добрият инструмент за подпомагане на хората активно да осмислят сложни проблеми“, казва Греъм.

В своята консултантска работа той помага на клиентите си да разгърнат силата на аудио форма̀та и да „разказват истории, които обществото трябва да чуе“.

Създателите на съдържание не бива да са единствената активна страна обаче, казва Греъм, добавяйки: „Това, което се надявам, че развиваме или че ще развием някога, са по-добри навици на слушане. Искам да достигаме до общности от цял свят, за да изслушаме повече гледни точки (не мнения или псевдоекспертни коментари) от непознати за нас места. Балканите са чудесен пример за място, чиито хора могат да ни помогнат да оценим важни нюанси на най-наболелите проблеми на деня… ако се вслушаме.“